Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: " За тези, които са причастни на благодатта на Светия Дух."

 И за това, че обичащият човешката слава не ще получи никаква полза от добродетелите, макар и всичките да ги е изпълнил.

1. Ако тези, които предстоят пред земния цар, са радостни, и както сами считат това за голяма слава и чест и се хвалят с него, така и от другите биват хвалени и облажавани; то колко повече ние, които станахме воини на Небесния Цар и възприехме върху себе си Неговото служение, имаме за дълг да се радваме и веселим затова, че се сподобихме да бъдем причислени към Неговите раби и призвани да се трудим за славата на Неговото име! А ако се удостоим някога да видим и Неговото лице и да застанем в чина на тези, които предстоят пред Него, не ще ли бъде по-превъзходно това от всяка похвала и от всяко блаженство? Но ако някой стане още и Негов верен приятел и бъде удостоен да чуе Неговите слова и Неговия владетелски глас, то кой човешки ум и кой език ще може да изобрази величието на тази слава и на тази чест? Ако е невъзможно да бъдат обхванати от човешкия ум благата, приготвени от Бога за обичащите Го, които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на сърце не е идвало, защото те превъзхождат всички видими блага; то толкова повече непостижим за мисълта и по-високо от тях е Бог, Който ги е приготвил. Но тези, които са се сподобили да Го видят, да предстоят пред Него и да беседват с Него, и са станали съобщници и причастници на Неговото божество и слава, разбира се са по-високо от тия блага, които са приготвени за тях от Бога, тъй като те са възприели в себе си Самия Господ, Който е приготвил тези блага. Че такива хора е имало и има и досега, не говоря за след смъртта, но в сегашния живот, в това ни убеждава цялото Божествено Писание, за това свидетелстват всички светии, потвърждавайки го със собствения си живот и в това число - и блаженият Симеон Студит (чиято памет честваме сега). Свидетелстват също така за това и тези, които прославят светиите с похвални слова.

Този - преподобният наш отец Симеон - така просия с богоугодния си живот, че с висотата на своите добродетели и със своите свръхусилни подвизи надмина не само живелите по негово време, но и много от древните и богоносни наши отци. Затова и стана достоен за множество похвали и величания, прославя се и се облажава от нас, доколкото това ни е по силите. Похвала и прослава на светиите представлява тази двоица - православната вяра и добродетелното житие, а третото са даровете на Всесветия Дух. Първите две - вярата и делата, биват последвани и съпровождани и от третото - даровете. Когато някой прекара живота си богоугодно и стои с мисълта си в православието, и бъде облагодатен и прославен от Бога с благодатта на Светия Дух, тогава той получава похвала и възвеличаване от цялата Църква на верните и от всички нейни учители. Но ако някой няма непогрешима вяра и добри дела, върху такъв никак не е възможно да снизходи благодатта на Светия и достопоклоняем Дух. А ако в някой човек не влезе благодатта на Светия Дух, за да обитава в него явно и съзнавано от него, то такъв по никой начин не следва да се нарича духовен човек. А  как е възможно да бъде свят този, който не е станал духовен? И за кое друго дело или за какъв подвиг ще тръгнем да облажаваме онзи, който не е станал свят? Блажен е само Бог, а онзи, който не е причастен на Бога или по-добре да кажем - който няма в себе си Бога, как ще бъде блажен? Струва ми се, че това по никой начин не може да стане.  Ако слънцето е лишено от светлина, как ще може да бъде назовавано слънце? И човекът, който няма Светия Дух, как ще може да се нарича свят? Господ е казал: бъдете свети, защото Аз съм свет (Лев. 19:2). С това Той подбужда нас, които сме грешници, доколкото е възможно да Му подражаваме посредством добрите дела; и сякаш по някакъв начин ни казва: бягайте от всяко зло и вършете всяко добро, усвоете всяка добродетел и бъдете свети, доколкото е възможно, ако желаете да имате общение с Мене. Защото Аз съм свет, то-ест чист и непорочен, и това, т.е. - чистотата и непорочността, е в Мен по естество. А вие ще станете свети, ако чрез изпълнението на Моите заповеди, се очистите от сквернотата на греховете си и приемете от Мене благодатта на Всесветия Дух. Това именно и означават думите: бъдете свети. Човекът тогава става свят, когато страни от злото и върши добро, не затова - за да бъде осветен от добрите дела, защото от дела по закона не ще се оправдае нито една душа, а затова, че чрез вършенето на добрите дела той става свой (се приобщава) и се уподобява на светия Бог. Думите: бъдете свети, защото Аз съм свет, вярвам, че са казани от Господ най-вече към ония, които са получили благодатта на Всесветия Дух. Чрез тях Той ги предпазва, за да не би като се надяват на благодатта на Светия Дух, те да се предадат на безгрижие и поради нехайство отново да се върнат към лошите дела; Той сякаш им казва: ти, духовни човече, който получи благодатта на Светия Дух и чрез тази благодат прие и Мене, не се предавай на бездействие и на безгрижие; защото бездействието поражда лукавство (самоугодие), а от лукавството се ражда всеки вид зло. И така, пребъди свят, чрез непрестанното изпълняване на Моите заповеди, ако желаеш Аз всякога да бъда в теб и с теб, а ти - в Мене и с Мене. Тъй като нашият ум е винаги в движение и не може да пребивава в пълно бездействие, то е необходимо да го въвеждаме в грижата и ревността за изпълняването на Христовите заповеди. Човешкият живот е обграден от грижи и задължения, и не е възможно напълно да се освободим от тях, макар мнозина да са се подвизавали с всички сили да преуспеят в това. Човекът е създаден така и в началото, както се вижда: защото Адам в рая получи заповед да изпълнява и да пази. Следователно, за нас е естествено вършенето на добри дела и ония, които се предават на бездействие и леност, колкото и духовни и свети да са били дотогава, хвърлят себе си в неестествената страстност (самоугодието).

2. Както изворът, от който тече вода, ако пресъхне, вече не е извор, а суха дупка или ров; така и този, който всякога очиства себе си чрез изпълняването на Христовите заповеди, ако след като се очисти и се освети от Бога, отслаби донякъде изпълняването на заповедите, то начаса съразмерно с това той отслабва и в съвестта си. (съзнателността си?) А който вследствие на това съзнателно се подчини на какъвто и да е, макар и един-единствен грях, той напълно изгубва и самата чистота; както и от малкото количество кал се замърсява целият съд, пълен с чиста вода. А като грях тук разбирам не този, който се извършва и с тяло, но всяко страстно влечение, което невидимо се появява в душата и с което душата се съгласява. И не си позволявайте, братя мои, да не вярвате на моите думи, но знайте, че дори и да сме изпълнили всяка добродетел и да не сме оставили нито една Христова заповед - ни голяма, ни малка, дори и да сме вършили чудеса, но ако след това само обикнем човешката слава и започнем да я търсим, ще унищожим наградата за всичките останали наши добродетели. Защото като търсим човешката слава и я предпочитаме пред Божията слава, ние подлежим на съд, като идолопоклонници, понеже служим повече на творението, отколкото на Твореца. Но онзи, който не търси, а само приема с радост и самоуслада слава от тоя свят и когато му я въздават, неговото сърце се радва поради нея, ще бъде осъден като блудник. Такъв прилича на човек, който като желае да опази девството си, страни от жените, не отива при тях и не завръзва познанства с тях, но когато при него дойде някоя жена, той я приема с радост и се насища със сластта на смешението. Това същото бива и при всяка друга похот и страст.

От завист ли е обладаван някой, или от сребролюбие, или от ненавист, или от друга някоя зла немощ, то той не ще може да получи венеца на правдата. Защото Бог е праведен и не допуска да има за съобщници неправедните, Той е безстрастен и не се сближава със страстните, Той е свят и не влиза в нечистата и зла душа. А зъл е всеки, който приема в душата си семето на злия дявол, което поражда в него тръните и бодилите на греха, тези предвестници на вечния адски огън. Такива са завистта, ненавистта, злопаметството, сърдитостта, самомнението, тщеславието, гордостта, лукавството, подозрителността, клеветата и всяка друга срамна и долна страст, която осквернява душата, както казва Христос Господ.

А с нас, братя, да не бъде никога това - да приемем поради нерадението си вътре в сърцето семето на злия дявол, от което израстват такива плевели; но да принасяме всякога на Христа Господа плодовете от това, което се сее и се обработва в нас от благодатта на Светия Дух, да принасяме един - тридесет, друг - шестдесет, друг - сто, такива плодове: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. И при това, да се храним с хляба на познанието и да възрастваме в добродетелите, като се стремим да достигнем до мъж съвършен, в пълната възраст на съвършенството на Христа, Чиято е всяка слава, чест и поклонение, во веки веков. Амин.

   Св Симеон Нови БогословView Doc