Diana Krusteva, публикува в Църква общност общество Diana Krusteva created the doc: "Изцелението на слепия Вартимей"

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.

Ние встъпваме днес в подготвителните седмици към Великия пост. От Църквата е положено не през Великия пост да се замисляме над своите грехове, а именно в течение на тези подготвителни седмици: в течение на седмиците на Поста ще бъдем съсредоточени върху силата Божия, която се в немощ извършва; но в течение на настъпващите сега седмици Църквата обръща нашето внимание върху нас самите.

И първото, което тя поставя пред нашите очи, е образът на слепия Вартимей, който седи до йерихонските порти. Както и той – и ние сме слепи; ние не виждаме славата Божия, разлята по цялата земя, сияеща около нас. Ние виждаме само сумрак, понякога само тъмнина. Ние не виждаме и себе си нито в доброто, нито в злото, само в отделни минути провиждаме нещо в себе си.

Когато Христос призовал Йерихонския слепец при Себе си, Той го попитал: какво искаш да ти сторя?.. И той отвърнал: дай ми да прогледам!.. Той съзнавал своята слепота, - ние в по-голямата си част не я осъзнаваме; той съзнавал пленът, и нещастието, и мъката, които тя съставлява, - ние така сме свикнали с нея, че даже повече не я чувстваме.

И ето, ако Христос би застанал пред нас и би казал: какво искаш? – би ли се намерило в нас мъжество от всички дарове на земята да поискаме зрение, виждане, знаейки, че щом прозрем, ще видим не само светлината, нои тъмнината? Ние се страхуваме да прогледаме, боим се да видим себе си, каквито сме, защото встъпваме в това съзерцание без цел и без надежда. Без цел: защото не сме уверени, че онова, което виждаме, можем да го преодолеем, че онова, което ще се открие в нас греховно, тъмно или несъвършено, ние можем да поправим: затова струва ли си да се потапяме в тази тъмнина само за да изпаднем в отчаяние? В отчаяние не само за това, че нашият живот е така тежък и мъчителен, а за това, че и вътре в нас освен тъмнина, разруха, няма нищо.

И тук трябва да си спомним и да държим в паметта си през цялото време думите на Йоан Кронщадски, който в своя дневник говори, че Бог ни открива виждането на нашите недостатъци, на нашето несъвършенство, злото в нас само в мярата на онази вяра и надежда, които Той в нас вижда. Затова всеки път, когато пред нас се разкрива нова дълбочина на нашето падение, всеки път, когато чувстваме с още по-голяма сила, колко сме далеч от Бога, колко сме не примирени със своята съвест, колко ни е трудно с хората, колко далеч сме от онази слава, която ни е предназначена, ние трябва да си спомним: значи, Господ е видял в нас достатъчна мяра вяра и надежда, за да разкрие това пред нас, Господ знае, че ние заедно с Него можем да победим това.

И затова, встъпвайки в тази седмица, през немногото дни до следващата неделя, нека се замислим над самите себе си, нека се молим на Бога, да ни открие Той, дани даде да видим всичко, което можем да видим, без да се съкрушим, без да се скършим. Нека се вглеждаме в нашите дълбини и в нашия живот, в най-повъхностното и в най-дълбокото, за да видим всичко, което трябва да бъде победено, преодоляно, покорено на Бога, с вяра, че с Него – всичко е възможно за нас. Нека кажем и на Него: Господи! Дай ни да прозрем! – и дълбоко да се вгледаме във всичко, което ни открие Бог, с увереността, че Той вече със самото това ни дава победа. Амин.

Митрополит Антоний Сурожский