Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 22:37 - ХРИСТОЦЕНТРИЗЪМ първа част
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 522 Коментари: 0 Гласове:
0



„Вярвам в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква…”

Кой Е Христос е основен въпрос. Той е и един от първите, които Спасителят задава на своите ученици, ползвайки… интерактивната методика… „Как мислят хората, Кой Съм Аз?”. Понеже това е въпрос, който сам за себе си трябва да изясниш.  Петър дал единствено верния отговор тогава: „Ти Си Христос, Син на Живия Бог”, а не „Моисей си, Илия си, някой от пророците си”, като другите. Останалите изброяват това, което от хората са чули като коментари и мнения, те обаче, освен Петър, още нямат май свой личен отговор, понеже Исус за тях е твърде странен, твърде различен от всичко, което досега са виждали.  Необясним Е и за свещеническите слуги, за които в Евангелието се разказва, че се върнали при господарите си, без да изпълнят заръката им да Го арестуват: „Никой човек не е говорил като този човек”. Свещениците са погнусени: „И вие ли сте заблудени – питат слугите си – като това простолюдие, което не познава Закона и е проклето!?”. Според Закона Христос е никой. Той е с неясно потекло, пък говори като един, който има неоспорим авторитет и власт. Той е уж от коляното на Патриарха Иуда, потомците на когото нямат право на свещенство, а прощава грехове, дава „примерни молитви”, коментира и отсъжда за религиоозни обичаи и храмов ред – държи се като Първосвещеник. Той Е Никой не само според Закона, но не се вписва докрай и във фолклорните религиозни нагласи и представи за Месията. „Преди Авраам (преди Давид, преди Моисей, преди Илия) Аз Съм” казва Той и с това сочи не само на Своята Божественост, ами и на същинското си (онтологическо) човечество) – Вторият Адам, заместващ първия, начало на Пресътворено човечество, евхаристийно възприемащо света и себе си, а не хищнически и консуматорски, живеещо, за да благодари на Бога, а не, за да обожествява себе си – било своите добродетели (в нравствено-етични системи и философии) или институциите си (както у идеологиите).

„Ти Си Христос, Син на Живия Бог” казва Петър…

Христос като Богочовек – истински човек, имащ личността си в Бога, може да ти открие само Светият Дух, чрез Който Той е заченат като такъв, чрез Който и на всяка Света Литургия хлябът и виното се преобразяват в такъв Богочовек. „Блажен си, Симоне, сине Йонин, понеже не плът и кръв ти откриха това, а Духът на Отца Ми, Който е на Небесата” казва пък Исус. Разпознавайки в Христос това, което сам той е трябвало да бъде, Петър пожелава да се съедини с Него. Това отваряне на духовните очи и желание за съединяване е дело на Божият Свети Дух, тогава и Симон, синът на Йоана, колеблив, страхлив, импулсивен, се ражда като Петър (камък, върху който ще се съгради несъкрушима Църква) и започва да живее като Петър (макар падайки и ставайки). Той не е получил това, изследвайки Закона или лутайки се между фолклорни митове и религиозни възприятия, получил го е без посредничеството на тези неща – от Бога, чрез Светия Дух в Исус Христос, по благодат, чрез харизма (дарувано).

Когато ние разсъждаваме за идентичността на Църквата, затова от къде тя я е получила и продължава да я черпи, имайки предвид, че нейният Основател Христос е извън всеки Закон и Традиция, трябва да помним, че тя, макар да има множество димензии в тези двете, не получава легитимността си от тях и когато започнем да я търсим в Закон и Традиция (историческа, духовна, културна, религиозна) ние подменяме идентичността с димензиите и така затлачваме самият извор на нейното битие. Ето как множество църкви лесно се превръщат в синагоги. Синагогалният събор е събрание „по интереси”, събрани въз основа на закон, кръв, род и традиция хора. Еклесиалният събор обаче, църковният, е събрани от призива на Светия Дух около Христос човеци, без значение на етнически произход (елини или юдеи), социален статус (роби или свободни) и пол (мъжки или женски), при който тези разлики се запазват, но без да са препятствие за общение, което води до съединяване (без смесване) в Христос с Бога.

Църквата е Една. Тя е Една, не защото сме единствени ние (Бог има свои чада „и в други кошари” по думите на Самия Христос), а защото Главата Й (Христос Господ) е Един. Църквата е Свята, понеже Главата й е Свят. Вярата, че Е Свят само Той, изповядвана и в Литургията ни – „Един Свят, Един Господ Исус Христос”, ни помага да останем заедно, въпреки недостатъците си, наши и чужди, които виждаме в процеса на общуването, помага ни да останем еклесия, а да не се разроим на синагоги. Изворът на светостта и освещението е Бог, както се вижда и у правилата за рисуване на Светите Икони – персонажите там са огрявани отвън, а не от тях извира светлината. Когато обаче започнем да го търсим този извор у себе си или в хора около нас, тогава заменяме Бога с човеци. Само Христос обаче, събирайки ни в Себе Си, е в състояние да ни възведе обратно пред Бога Отца чрез благодатта и действието на Дух Свети, докато човеците, ставайки наш център, ни извеждат в крайна сметка от общението с останалите в Бога и ни свличат в Ада на отчуждението, конкуренцията, омразата. Същото се получава и когато центрираме вярата си в някоя от институциите си – било храм, било организация. Хората са изменчиви, смъртни, слаби, храмовете са рушими, институциите лесно се компроментират и разпадат. Само Христос е „Същият вчера, днес и завинаги”…

Следва

         Автор: Светослав Ангелов
Задругата на пръстена



Тагове:   символ на вярата,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11326272
Постинги: 14710
Коментари: 2334
Гласове: 9223
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031