Скит Ник, публикува в Църква и общество Скит Ник created the doc: "Подаръкът на воина"

Някога живял велик воин. Въпреки, че бил в напреднала възраст, той все още бил в състояние да победи всеки противник. Репутацията му се простирала много далеч във всички посоки от мястото, където живеел и много желаещи се стичали, горящи от желание да бъдат обучени от него.

Един ден млад воин, известен със скандалджийския си нрав пристигнал в селото. Той бил определен и като първият човек, който е в състояние да победи великия учител. Наред със силата си, той притежавал почти свръхестествена способност да открива пролуки или слабости в отбраната на противника и естествено да се възползва от това. Той изчаквал противника да направи първото движение, което обикновено разкрива неговата слабост и тогава ще нанесе своя удар мълниеносно и безмилостно. Почти никой противник не оцелявал след подобна атака.

Младият воин разбира се предизвикал стария учител на дуел. Голяма част от студентите на учителя се противопоставили, но въпреки техните молби, мъдрецът приел предизвикателството. И така, бойците от две поколения се изправили един срещу друг на площада, за да премерят силите си и определят по-добрия от тях. Младият воин започнал веднага да отправя обиди към стария учител. Той хвърлял прах и плюел срещу него. За няколко часа, той устно го нападнал с всяко проклятие и обида, известни на човечеството. Целта му била противника да направи първото движение, с което да разкрие слабост в защитата си и по този начин да го срази. Старият воин обаче търпеливо отстоял на всички атаки, отправени от младежа. Никаква реакция не последвала от негова страна. Най-накрая младия боец се изтощил. Знаейки, че е победен, той се оттеглил засрамен.

Учениците на стария учител, някак си останали разочаровани от факта, че той не могъл да победи младия си противник. Наобиколили го след битката и му задавали въпроса:

“Как можете да изтърпите подобно унижение Учителю? Как ще го оставите да си тръгне, без да го накажете за дързостта му?”

“Ако някой дойде и Ви поднесе дарове, които обаче Вие не приемете,” отговорил мъдрия учител “те на кого принадлежат?”

Учениците погледнали своя Учител, разбрали значението на думите му и със смях го оставили да си почине на спокойствие!View Doc