Галина Беженар, публикува в Църква и общество Галина Беженар 18 януари г. 15:12
Ето и моята очаквана публикация :) ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ НЕ САМО С УСТА,
НО И СЪС СЪРЦЕ!
ГОСПОД ДАВА СПОРЕД СЪРЦЕТО!
"Нека да измерваме достойнството на молитвата си с човешката мярка, с качеството на нашето отношение към хората.
Как се отнасяме с хората? Понякога хладно, без участие на сърцето, по задължение или от приличие им изказваме нашите молби, похвали, благодарност, или правим нещо друго за тях; а понякога вършим това с топлина, със сърдечно участие, с любов, понякога сме престорени, а друг път сме искрени.
Също толкова нееднакви биваме и към Бога. А не трябва така. Трябва винаги от все сърце да се обръщаме към Бога със славословие, и с благодарение, и с молба;
трябва винаги от все сърце да вършим всяко дело
пред Него;
с цялото си сърце винаги да Го обичаме и да се уповаваме на Него!
Думите на молитвата приличат на дъжд или на сняг, ако се изговарят с вяра и съчувствие: всяка от тях съдържа своя сила и свой плод. Дъждовните капки или снежинките, които се сипят в непрекъснат поток
или падат “на парцали”, напояват земята и тя произвежда и принася плод; така, думите на молитвата - този душевен дъжд - всяка поотделно, напояват душата и тя произвежда плодовете на добродетелите при
съдействието на Светия Дух, особено ако има и дъжд от сълзи.
Господ дава според сърцето
"Когато се молиш на Господа, на Божията Майка или на светиите, помни винаги, че Господ дава според сърцето ( Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, Пс. 19:5). Каквото е сърцето, такъв е и дарът; ако се
молиш с вяра, искрено, от все сърце, нелицемерно, то съобразно с твоята вяра, според ревността на сърцето ти ще ти се даде дар от Господа. И обратно - колкото по-студено е сърцето ти, колкото по-маловерно, по-
лицемерно е то, толкова по-безполезна е твоята молитва, и не само това, но толкова повече тя прогневява Господа, Който е Дух и търси онези, които Му се покланят с дух и истина (Иоан. 4:24, 23). Затова призоваваш
ли Господа, Божията Майка, Ангелите или светиите - призовавай ги от все сърце; молиш ли се за някой жив или починал - моли се за тях от цялото си сърце, като изричаш имената им със сърдечна топлина; молиш
ли се Бог да дарува някакво духовно благо на тебе или на някой твой ближен, или пък ти или някой твой ближен да се избавите от бедствие, грехове и страсти, от лоши навици - моли се за това от все сърце, като
с цялата си душа желаеш исканото благо за себе си или за ближния, и като имаш твърдото намерение да изоставиш греховете, страстите и греховните навици, или като желаеш другите да се освободят от тях и ще
ти се даде дар от Господа според нагласата на твоето сърце. Каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде (Иоан. 15:7).
Виждаш ли - непременно трябва да желаеш това, за което се молиш, само тогава ще го получиш.
Молете се един за други, за да се изцерите (Иак. 5:16).
"Както Владиката чува и изпълнява всяка дума (опит) на молитвата: помилуй ме, Боже, стига само да е казана от сърце, така е и с думите на другите молитви, също и на нашите собствени, искрени молитви. О,
благопослушен Владико! Слава на Тебе! Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава... (Мат. 7:7, 8). Само се молете в простотата на
сърцето си, без никакво съмнение.
"Помни, че ако по време на молитва не произнасяш думите на молитвата напразно, а ги казваш с чувство, те няма да се върнат при тебе празни, без сила (като шушулки без зърна), а непременно ще ти донесат точно
онези плодове, които се съдържат в думата, както плодът се крие в обвивката. Това е нещо естествено, както естествени и обикновени са в природата плодът и обвивката му. Но ако хвърляш думите си напразно,
без вяра, без да чувстваш силата им, както люспи без сърцевина, те ще се върнат при тебе празни; ако хвърляш люспи, люспи и ще се върнат; ако хвърляш семе - ще ти се даде цял клас, и колкото по-хубаво,
по-едро е семето, толкова по-обилен ще е класът. Така става и с нашите молитви: колкото по-искрено, по- сърдечно произнасяш всяка дума, толкова повече плод се придобива от молитвата; всяка дума като зрънце
ще ти принесе духовен плод като зрял клас. Кой от молещите се не е изпитал това. Ненапразно Спасителят е сравнявал семето със словото, а човешкото сърце - със земята (Мат. 13:5).
Същото трябва да се каже и за думите на молитвата. И още: кой не знае, че дъждът оросява земята, растенията и ги напоява? Така и Божието слово, пък и нашето слово, казано с вяра, няма да се върне при нас, без да напои душата ни или благопослушните и вярващите души. Това е също толкова естествено, колкото естествено е дъждът да пои и храни земята и растенията и да спомага за избуяването им.
Бог и светиите чуват в молитвите ни, също както се чуват един друг хора, които разговарят помежду си, или както хората в храма чуват проповедника, или както воините чуват гласа на командира - чуват дори
несравнимо по-добре и по-съвършено; защото ние чуваме думите на другия, но не знаем какво е в сърцето и в мислите му, и се случва така, че някой говори едно, а в сърцето си чувства съвсем друго. Но при Бог и
светиите не е така: те виждат какво е в мислите и в сърцето ни - Бог Сам по Своето всезнание, а светиите по благодатта на Светия Дух, в Когото пребивават вечно. Те виждат дали думите ни съответстват на сърцето ни
и ако съответстват напълно на сърцето, а то, на свой ред, е вярващо, съкрушено и смирено, гори от любов
и усърдие ( защото ние усърдно към Тебе прибягваме) и от желание да получи исканото, те любезно се скланят към нашата молитва и ни дават исканото. Бог и светиите искат в молитвата си да ги виждаме живи,
подобни на нас, да ги съзираме с очите на сърцето си. Бог е Жив; Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38).
"Ако се молиш от сърце на Господа, или на Владичицата, или на Ангелите, или на светец, ти говориш на самото сърце на Господа, на Владичицата, на Ангела или на светеца: защото ние всички сме в Божието
сърце - в Светия Дух, всички свети в Божието сърце. Пребъдва в Мене, и Аз в него ( Иоан. 6:56).
"Ако искаш Господ по-скоро да дава сърдечна вяра на молитвата ти, стреми се да говориш или вършиш всичко с хората от все сърце, искрено и никак не бъди двоедушен към тях. Когато бъдеш искрен и доверчив към хората, тогава Господ ще ти даде простотата и искрена вяра и към Бога. Който не е искрен с хората, него Господ не го приема добре на молитва, като с това му дава да почувства неискреността си в отношението си
към хората и че поради това не може да бъде съвършено искрен и в отношението си към Бога, без душевно
злострадание.
СВ.ЙОАН КРОНЩШАДСКИ
