Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2012 19:57 - 50 ХИЛЯДИ НА ГОДИНА - КОНСТАТАЦИИ И СТАТИСТИКИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове:
1



50 хиляди на година – констатации и статистики    

 Автор Николай Фенерски    
 петък, 13 януари 2012

... Близо 50 000 прекъсвания на бременността се извършват годишно у нас,  родените бебета през 2011 г. са били 74 500.

100 хиляди за две години. 500 хиляди за десет години. Един милион за двайсет години. Холокост. Хорор филм от ония холивудските за края на този свят. Светът само че свършва за едни неродени същества, тъкмо заченати и веднага убити, ако може някак си операторите да снимат с микрокамера трагедията и агонията на този малък животец, но все пак живот. Без режисура, просто появата на живота и унищожаването му – в едър план. Разликата между живата материя и неживата е като между едно и нула. Рогатият кръволок се радва на това падение, той мрази живота и обича убийците. Всяка година му се поднася обилна порция страдание само в малка страна като нашата, представете си в световен мащаб... Ако не бяха изпълнени тези екзекуции, щеше да се запази броят на жителите в родината ни. Един милион емигрирали през последните двайсет години, но и един милион родени. Вместо това смъртните присъди са изпълнени, съвестите на майките и бащите са се позамазали с времето, ако изобщо са били одраскани...

Но нямам намерение да назидавам и размахвам пръст, по-скоро се чудя какъв е пътят към помирението и може ли да се появи разбиране. Десетки хиляди аборти на година са десетки хиляди нови убийци, които като прочетат, че ги наричаме убийци, ще изпитат много чувства и повечето негативни – ще се разгневят, ще ни намразят, ще ни отговорят още по-свирепо. А нужно ли е това? Трябва ли да предизвикваме такива усещания? Или има и друг начин да убедим тези десетки хиляди грешници, че са извършили тежък грях, но могат да се спасят все още, защото все още са живи? Заклеймяването не убеждава. Особено хора, които вътре в себе си долавят, че носят вина. Те ще скочат като ужилени, когато ги наречем убийци. Защото една частичка от тях, една съхранена молекула в душата им все още помни своята божественост. Но понеже е твърде малка, останалите бушуващи мисли и страсти бързо ще я задушат. И разгневени ще ни се озъбят. И ще бъдем наречени фанатици и прочие.

Майките казват това си е моето тяло и ще правя каквото си искам с него. Но по този начин отричат свойствата на това свое тяло да бъде източник на живот. Веднъж заразено с живот, тялото вече не им принадлежи изцяло, а е споделено с друго същество. Тялото вече не е самостоятелно тяло от мига на зачатието. Премахвайки плода, абортиращите майки не правят нищо по-различно от всеки друг убиец на този свят – отнемат живот. Съгласилите се с тях техни мъже са не по-малки убийци. Съучастието в убийство на дете пред Бога е равно на самото извършване на убийството. Вярно, картинките не са като по време на война или от криминална хроника, външно всичко си изглежда цивилизовано – болнична стая, лекари с бели престилки, упойка, заспиване, събуждане, възстановяване, без драматични изстъпления... На пръв поглед какво ти тук убийство и какви са тия думи отровни. А вътре в сърцето на пациентката можем ли да надзърнем за малко? Там нещо човърка ли? Нещо скърца ли жално? Духа ли един безсмислен вятър?

Как разсъждават “научнопопулярните” зрители на световния театър – мине не мине време и църквата се изказва по разните му там неикономически и неполитически въпроси за гейовете, абортите, генното инженерство, сурогатното майчинство и прочие злободневки, които прикриват съществените теми на деня като с какви пари ще живеем, каква ни е пенсията, кога ще почнат да ни раздават въженца... Демек църквата служи за нещо като параван. А отзад там зад световните икономически кулиси някакви си тъмни люде кроят нещо си в наша вреда. Само че тия всички средностатистически коментатори не искат да вникнат в смисъла на понятието църква и малко се интересуват от собствените си души. Получават се стотици и хиляди разбирания на едно много ясно нещо, нещо с един смисъл – ти лично носиш отговорност за своите действия и за теб като за всеки останал жител на тази планета има едни и същи мерни единици за грях. Прекъснеш ли живота – как му се казва на това? Как се нарича? Тежи ви думата убиец. Плаши ви.

А защо се плашат толкова от твърдението, че са убийци? Да не би това да е страх Божи? Няма да им навреди малко такъв страх. Един от хиляда да разбере, че е извършил убийство, да го усети у себе си чувството за нещо прекъснато и нещо строшено, празнотата, да надделее онази съхранена молекула, ще е успех. Ще е събудена съвест. А от тежките ни думи не се плашете, това са просто думи. Много по-важни за вас от нашите думи, премерени или крайни, са си вашите собствени души – те страдат. Вашите чувства и мисли – те са объркани. Съсредоточете се върху тях, вие имате нужда от милост и можете да я получите. Ние, неизвършилите аборт, просто си говорим. Опитваме се да казваме това и онова. Докато се бием със собствените си страсти.


                               Източник: ДвериБГ



Тагове:   убийства,   убийци,   аборти,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11326401
Постинги: 14710
Коментари: 2334
Гласове: 9223
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031