Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2012 21:54 - ДА ИЗКУПИШ ВРЕМЕТО - СМЪРТТА НА ПРАВОСЛАВНИЯ ХРИСТИЯНИН
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 767 Коментари: 0 Гласове:
1



Да изкупиш времето - смъртта на православния християнин
 02.06.05  | о. Алексий Йънг

 

 

На 7 ноември 1993 г. почина след продължително и тежко боледуване майка ми. Първоначално лекарите й даваха едва шест месеца живот, но Бог пожела тя да остане на този свят за още две години половина. Тя умря по “старомодния” християнски начин, като остави природата и Бог да следват своите пътища. Не беше прикрепена към проводници и респираторни маркучи. Не беше сторено нищо нито да се удължи, нито да се съкрати процеса на умиране. Тя постъпи така по собствен избор, макар че се намериха много лекари и медицински сестри, които я убеждаваха да не го прави. Издъхна си у дома, обградена от семейството си, което се молеше за нея. Умря по начин, по който монасите на Света гора умират и до ден днешен и по който повечето хора в “развиващите се” страни пристъпват към смъртта си - по естествен път, с минимално и подходящо медицинско вмешателство.

По времето, когато майка ми беше вече неизлечимо болна, медиите в тази страна започнаха да раздухват въпроса с “асистираното самоубийство”. Почти ежедневно започнахме да слушаме за някой си д-р Кеворкян, известен и с прозвището “д-р Смърт”. За съжаление ще слушаме все повече за него, докато медиите бавно се опитват да насочат културата ни към приемане на самоубийството като “основно човешко право”. И, както стана с толкова много други проблеми от тази сфера (абортите, сексът и т.н.), медиите ще спечелят и тази битка, и следващото поколение ще бъде заставено да смята несамоубийствената смърт като “неестествена”. Знаем как работи промиването на мозъци, виждали сме го и преди.
Друг тип човек, някой несъзнателен православен християнин без силната вяра на майка ми, навярно сериозно би се замислил над възможността за самоубийство, “асистирано” или не. При други обстоятелства природата на нейното заболяване би я превърнало в пръв кандидат за любезните услуги на “д-р Смърт”. В края на краищата тя страдаше от крайна фаза на диабет, което предизвикваше множествени удари. Инвалид, през последните 6 месеца от живота си тя беше прикована към леглото. Постепенно загуби зрението и речта си, не можеше да се храни без чужда помощ. Понеже до края беше напълно незасегната умствено, тя разбираше всичко, което ставаше с нея. С малко помощ, ние се грижехме за нея у дома до момента на смъртта и това й носеше допълнително страдание - да вижда как собствените й деца и сменят пелените. Чувството й за лична свян и достойнство беше жестоко накърнено. Смъртта й в никакъв случай не беше безболезнена. Ударите засегнаха центровете на гадене в мозъка и тя повръщаше по няколко пъти дневно. Понякога повръщанията бяха толкова жестоки, че се появяваха кръвоизливи. Накрая спря да приема храна, понеже не можеше да задържи нищо. Започна да крее, после мускулите й атрофираха и стъпалата и пръстите на краката й започнаха болезнено да се подгъват. Бедното й тяло страдаше неимоверно, когато я обръщахме в леглото. Появиха се и болезнени спазми на пикочния мехур в резултат от постоянните възпаления - налагаше се да й поставят катетър, защото пикочният мехур беше парализиран.

 Нищо не можеше да се направи освен да бъде откарана в болница и включена на системи, което само би удължило по изкуствен начин процеса на умиране. Лечение беше невъзможно - мозъкът беше твърде поразен от ударите (или както ги наричат, кръвоносно-съдови “произшествия”).

 Мама би била просто наслада за Д-р Кеворкян. Той би бил готов да й “помогне” да сложи край на страданията си, както вече бе “асистирал" на много хора, в много по-добро състояние от нейното. Би й помогнал да види, че животът й вече няма никаква “стойност”.

 Е, от чисто физическа гледна точка, тя явно не притежаваше много “стойност”. Но животът не е само това. Нещо ставаше вътре в мама, нещо много важно. И това “нещо” имаше своя собствена хронология, собствено “разписание”. То не можеше да бъде насилвано, нито спряно, и беше свързано с духовния процес, който Бог извършваше в нея - процес, който, вярвам, предопределяше вечното й спасение.

 Девет месеца преди смъртта си мама прие Св. Православие с думите “Не мога да разбера как не го направих преди години”. От мига, в който започна да приема Животворящите Тайнства и особено св. Причастие, нещо започна да се случва, да я променя, да расте вътре в нея и Бог започна своето дело върху нея. Страданията й сега придобиха особено значение - тя се пречистваше, облагородяваше и подготвяше за отлъчването на душата от тялото и за срещата със Съда на Живия Бог. Това не би се случило без нейната ужасна и на моменти плашеща болест.

 През последните 6 месеца тя нито веднъж се оплака, нито изрази раздразнение за това, което ставаше. Приемаше го спокойно, като Божия воля - нещо, което трудно й се отдаваше, докато беше здрава (преди доста обичаше да се оплаква). Така целият дълъг процес на нейното умиране придоби значение, което иначе не би имал. Докато имаше все по-малко “стойност” от биологична гледна точка, душата й се събуждаше от дрямката си и започваше да свети с блясъка на златото.

 Около 10 дни преди смъртта си мама неочаквано възвърна за няколко часа речта си и побърза да ни каже, че един дребничък стар свещеник с брада е започнал да й се явява. Без тя да знае, ние се бяхме молили на блажения Архиепископ Йоан Mаксимович да я придружава по пътя й към небето. Когато ни каза това, разбрахме, че той е чул молитвите ни, дошъл е до леглото й и тихо я очаква.

 Имаше и нещо друго. Ако имаше някакви очевидно (външно проявени) страсти и пороци в нейната личност, това бяха тези две: беше страстен пушач и отдаваше прекалено значение на храната. Никога не достигна крайни степени на затлъстяване, но беше с наднормено тегло поради неспособността (или нежеланието) да обуздае апетита си. Но докато болестта й напредваше, тя съвсем престана да пуши, а поради повръщанията не можеше да се храни и отслабна извънредно много. Най после, по Божията милост, тези страсти бяха окончателно надмогнати, сякаш Бог й казваше: “Ти не се погрижи сама за това, затова аз сега ще го направя вместо теб”.

 По-грубите страсти на личността й (нещо от което всички страдаме) също започнаха да се изглаждат. Докато преди бързаше да осъжда и да изказва без покана мнението си, сега придоби невероятна благост и толерантност. Никога не е била “трудна личност” - винаги безрезервно бе обичала децата си дори когато ние като малки, я наранявахме; но сега в характера й всичко, което беше дори леко отрицателно и тъмно, беше изкоренявано, докато тя съработваше на благодатното дело, което Бог извършваше в нея. Като че пред очите ни, ден и нощ, протичаше духовното й преобразяване. След последния й дъх една от сестрите ми каза: “Добре стори, мамо, показа ни как се умира”. Това беше последният подарък на майка ни за нас, нейните деца - да умре като “старомодна” християнка, “изкупвайки времето”.

 Нищо от това не би могло да се случи, ако тя бе избрала ужасяващия път на евтаназията (този път тя никога не бе и разглеждала като възможен). Да, изкуственото прекъсване на живота й би скъсило физическите страдания, но също така би я лишило от най-върховната и най-важната опитност - обръщане във вярата, покаяние и преобразяване.

 Ние, православните християни, които живеем в тези последни времена, все по-често се сблъскваме с ужасяващи “избори” и нови “ценности” , които правят все по-трудно оставането ни на тесния път. Ще стане много по-страшно, ако ужасните начинания на “д-р Смърт” не бъдат твърдо забранени. Що се отнася до умирането и смъртта, пред нас се изправя една друга перспектива. Страданията имат смисъл, ако се приемат под Христовия кръст. Трябва да знаем какво Бог ни е разкрил относно тези въпроси и в какво трябва да вярваме, преди да се озовем оплетени в медицински процедури и подчинени на цели, изцяло чужди на православния ни начин на живот.

 
 © Омофор
Превод от английски: Пламен Сивов



Тагове:   смърт,   време,   християнин,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13709857
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031