"...По-лошо от всичко и по-пагубно е съвременното безразличие и безпринципност, наричани обикновено „широта на възгледите” и противопоставяни на строгата идейност, която в съвременния свят съвсем не е „на мода”, а се заклеймява с позорното название „ограниченост” и „фанатизъм”. От гледна точка на тези съвременни „умници”, следователно и светите Мъченици, на пролятата кръв на които се утвърди истинската Христова Църква, и великите Свети Отци на Църквата, които през целия си живот са се борили с еретиците, трябва да се считат за „фанатици” или хора, отличаващи се с „ограничени възгледи”.

 Нека да ни запази Господ от тази съвременна „широта на възгледите”, която е точно това, което нашият Господ е порицал - „път, широк и просторен”, който води направо в геената огнена! Но какво ги интересува геената огнена тези „съвременни либерали”, когато те не вярват в нейното съществуване, макар че някои от тях умеят твърде високопарно и самоуверено да „богословстват”, по-точно съвсем разюздано да празнословят за „новите пътища в православното богословие”, и дори си събират не малко поклонници, не на шега почитащи ги като „стълбове” на съвременната, очистена от „средновековна схоластика” православна богословска наука, имайки се за велики авторитети в познаването на Православието?

 Ние с такива „прогресивни умове” - още веднъж и с цялата си отговорност ще повторим - общ път нямаме. Защото техният път е път лукав; постепенно и не от всички забележим, (което е и ужасно!), отвръщащ от Христа и Неговата истинска Църква, път на отдалечаване от истинското Православие; път, който има за крайна цел всички нас, християните, да ни превърне в „сол, която е загубила силата си”. Това е страшен път, хитроумно измислен от врага на човешкото спасение - дяволът, лъжецът и открай време човекоубиец. За нас не може да има и не трябва да има никакъв друг нов път, освен старият и изпитаният, правият и честен път, по който в течение на две хиляди години вървяха всички, угодили Богу, истински християни." Архиепископ Аверкий (Таушев)