Един младеж ми казваше:
 - Отче, не мога да си намеря момиче за греховете, които искам да извърша. Какво е това нещо? Тръгвам да си хвана гадже, в последния момент става нещо и всичко се разваля! Някой ми пречи!

 - Не разбрах? Какво ти пречи?

 - Пречи ми да извърша грях!

 - И това те притеснява?

 - Разбира се, че ме притеснява.

 - Добре ли си? Другите се молят да не съгрешат, а ти - всичко вървяло накриво.

 - Ама аз искам да съгреша!

 Виж му акъла. Но поне ми го каза. След време майка му ме намери и сподели:
 - Отче, зная оплакванията на сина ми, аз ще ти кажа тайната, но не му казвай! Принесох дар на св. Харалампий, когото обичам много и му казах: Свети Харалампие, колкото повече синът ми иска да прави нередни неща и да ходи тук и там, всичко да му проваляш! Когато обаче дойде сериозният миг да създаде семейство, да му отваряш всички врати! И спя спокойно! Защото в миналото не можех да спя, цяла нощ не можех да спя...

 Между другото тя имаше 12 деца в Атина и спяла на пода, тоест молила се, но от умора заспивала на земята. Тя казваше: „Това не беше живот, толкова се страхувах за децата си, да им помогна да станат добри, да ги преследвам, да им се обаждам по телефона, а те да ми казват лъжи. Бях се подлудила, бях се превърнала в детектив. И това не е живот. И си казах така: ще отида при светците, ще се моля и ако Бог не може да направи нещо, и аз не мога. И казах: Боже, Ти устрои нещата! Оттогава се успокоих. И св. Харалмпий се справя много добре, аз се успокоявам и спя”.
 Така разбрах тайната на момчето, което не можеше да си намери момиче, за да върши грехове. Пречеше му молитвата на майка му. Ти отправяш ли такава молитва? Можеш да ми казваш, че уж подозираш мъжа си, както ми каза един мъж:

 - Кажи на жена ми да не ходи да работи в банката, навреме да й кажеш да не ходи там, защото там има още четирима в офиса. Ходих и видях.Те ще я гледат и аз какво ще правя?

 - Добре, тя нали е в твоя живот? Как ще живеете? Ще я преследваш, за да я опазиш да не би да я види някой друг? Това любов ли е? Така ли ще те обича, насила? Ще се молиш и ще я оставяш свободна!

 Тази любов има стойност - свободната любов, любовта не означава да те затворя в парник и да не те оставя да виждаш други хора да не би да те загубя. Любовта означава това, което Бог е направил. Той ни казва:
 - Вижте рая – от всичко има. Има и това, което не искам нито да го докосвате, нито да го гледате, нито да го ядете, нито да ходите там.

 - Защо?

 - Така! От любов. Искам да видя дали Ме обичате, да ми се доверите – можете ли да направите това? Свободно обаче; оставям ви да знаете, че и това съществува.

 Когато не можеш да избереш, не можеш да кажеш, че обичаш и избираш. Свободата означава, че мога да избера и да настоявам на тебе. Това станало в случая на този млад човек и в крайна сметка девойката отишла на работа. Тя ми разказа:

 - Отче, колкото повече гледам другите мъже, толкова повече обичам този, който имам, защото не го обичам фалшиво, а е нещо истинско – Това има стойност. Истинското, което влиза в нашата душа.

 Някой може би ще възрази: Е добре, ти дойде, за да ни кажеш да оставим нещата така, свободно, да оставим всичко и да спим, без нищо да ни интересува?
 Не, аз ще ти кажа да не оставяш изобщо на мира човека до себе си, но да промениш начина на действие; бъди постоянно до детето си, до жена си, до мъжа си, до тези, на които искаш да въздействаш, но по един безшумен, незабележим и много съществен начин - чрез твоята молитва, смирение, уважение и обработване на своята душа.
 - Ти, отче Паисий, какво правиш, когато растат доматите ти?

 - Подпирам ги, за да не паднат, доматите искат опора, слагам и дръвчетата, но не връзвам доматите с тел, а с ивици плат, режа от някоя фланела и внимателно ги връзвам.

 Притискай човека, но го притискай нежно, без натиск, без другия да чувства "Как да се изплъзна, че вече не я издържам!"

 В противен случай другият чувства твоето присъствие като нещо много изморяващо.
 Не можем да държим насила детето си до нас. Някога то ще принадлежи другаде, на неговото ново семейство, ще принадлежи на жената, която ще вземе, на мъжа, който ще вземе, на дома, който ще създаде. Другият не ни принадлежи, не е наше притежание. Съпрузите трябва да разберат, че сами тръгваме в живота, раждаме се от утробата на майка ни съвършено сами, растем, създаваме семейство и Бог ти казва:
 - Вземи си компания, за да дойдете близо до Мене заедно, да не си сам по пътя на живота!
 След това ти дава и деца и ти казва:

 - Да бъдете едно голямо семейство, да се радвате, да не сте двама, да сте трима, четирима - колкото деца Бог ви дари.

 След известно време обаче семейството отново започва да намалява. Жени се първото дете, тръгва си от вкъщи, малко е семейството. Знаете, че свекърва и свекър се казват така, защото, докато се радват, че детето се жени, в същото време тъгуват, че го губят и семейството постепенно пак намалява, докато накрая съпрузите пак останат двама. И по-големите семейства, когато оженят децата си, остават двама вкъщи и след това идва моментът, когато пак оставаш един, защото единият от двамата ще си тръгне. И Бог ти казва:
 - В живота ти давам другар, но не за да му оказваш натиск, нито да чувстваш натиск, а за да намериш твоя Бог и да се научиш да обичаш и да уважаваш другите!

 Когато по този начин намерим себе си, тогава няма да изискаме нищо и от никого.

 Никой не ме накара насила да стана свещеник, както и всички други свещеници. Във всяка една професия, която упражняваш насила, не може да изпиташ приятно чувство. Това казвам на децата в училище – харесва ми заниманието, което правя, не преподавам насила, харесва ми, че моята работа е и моето удоволствие, искам и го правя. В противен случай нямаше да издържа. Бог не иска насилие нито спрямо другите, нито спрямо нас. И ако притискам себе си, трябва да го правим доброволно - постът е самопринуда, искаш и го правиш. Ако не искаш, няма стойност - насила да постиш и да се нервираш, да постиш и да спориш с Бога. Не така. Трябва да се радваш, че се подвизаваш за Бога, но никога не трябва да дразниш и притискаш другите, а да постъпваш в дух на свобода, любов и духовен уют. И колкото повече правиш така, толкова повече другите ще идват близо до теб. Когато оставиш другия да си тръгне от тебе, той пак ще дойде да намери утеха в твоята прегръдка. Когато го оставиш, тогава те търси. Когато го притискаш, го отблъскваш. Нека помним това в живота.

 Думите са лесни, прилагането в живота е трудно, защото всички имаме склонността да налагаме нашата воля над другите, но с това животът ни става труден и виждаме това и в човешките взаимоотношения - и с нашите деца и между нас..