Diana Krusteva, публикува в Църква и общество  Diana Krusteva  5 декември г. 08:15

И рече му Ал-Митра:
 — Кажи ни за Любовта.
 А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
 — Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
 И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
 И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
 Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
 Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
 Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
 На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
 Отвява ви от сламки и от плява.
 Премила ви до бяла същина.
 Омесва ви до податлива мекост.
 И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

 Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

 Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
 Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
 Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
 Защото на любовта й стига любовта.

 Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
 И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

 Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
 Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
 да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
 да познаете болката на твърде много нежност;
 да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
 и да кървите драговолно, с радост;
 да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
 да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
 вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
 и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.