"СЛАСТОЛЮБИЕТО И БРАКА"
" Разбира се, в монашеството то се бори чрез девството и целомъдрието, пълното въздържание по плътските въпроси.
В брака то също трябва да се бори – семейният човек не може да бъде сластолюбив, защото сластолюбието разрушава брака.
Защо?
Защото той гледа на другия човек като на обект, а не като на личност.
Да, има благословение за известна плътска връзка с другия човек, която има и определена цел – раждането на деца, но не е само това. Тоест тази връзка има Божието благословение и благословението на Църквата чрез Тайнството на брака. Но сластолюбието не може да бъде цел на брака, защото такъв брак е осъден на провал.
Защо?
Защото в даден момент този сластолюбив порив няма да може да бъде задоволен в степента, в която всеки го има в своето въображение.
Защото другият човек със сигурност е човек и не винаги има същото разположение; той ще се разболее, и ще бъде изморен, ще има друго разположение в даден момент. Има различни периоди в брака – период на бременност или на отсъствието на единия, период, в който човек боледува или период на някаква душевна промяна, когато той няма такова разположение, самата възраст също си казва думата. Така е, нали? Човек израства и много неща се променят. И ако човек не се научи да превъзмогва своето сластолюбие, да уважава другия човек и да гледа на него като на личност, като Божий образ, като Божий съсъд, като храм на Светия Дух, тогава той ще унижава своя спътник, ще го смята за непотребен и брачната връзка ще загине.
Нашето предание показва, колко зачита това. Виждаме как хората са внимавали да пристъпят чисти и непорочни към тайнството на брака, имали са така да се каже известна философия относно чистотата преди брака. Тяхната връзка е имала свещен характер.
Днес хората са се принизили дотам да гледат филми с развратни сцени, най-порочни сцени, да ги копират и да унижават и себе си, и другия човек до себе си. Това нещо унищожава свещената връзка, която Бог е благословил в брака, унищожава и основата, върху която ще се развие истинското общение между двамата.
Тези от вас, които са брачни, имат опит и знаят, че в тази връзка човек всъщност се стреми да се запази като личност и не може да се съгласи и да понесе да се превърне в обект.
Връзката трябва да бъде последица от любовта между двамата човека.
Връзката не е самоцел. Затова и блудството е грях, защото при него няма личностна връзка с другия, другият е обект, обект за облекчаване на страстта и нищо друго. Това нещо е унижаване на Божия образ, защото, въпреки че другият човек прави това и получава възнаграждение, въпреки че го прави, защото го иска, той не спира да бъде Божий образ. И ти не можеш да хулиш и да унижаваш Божия образ, ако ще и другият да не го разбира.
Казах на едни образовани, млади хора, които за съжаление ходеха по тези нощни свърталища, където има танцуващи девойки и знам ли какво правят там, и им казвам:
- Добре, как търпиш да ходиш да гледаш тези момичета да танцуват, голи, да обикалят масите, да правят хиляди неща, не ги ли съжаляваш? Такова животно ли си, че не чувстваш съжаление за този човек, когото виждаш пред тебе?
Тази девойка може да бъде всякаква, няма значение каква е. Ти какво си? Ти не гледаш ли на този човек като на икона на Бога, като на човек, чийто живот се е превърнал в ад, за да е стигнал дотам, че прави такива неща, работи в това кабаре. Не се ли замисляш поне за миг какво става, в какво състояние е душата на този човек, който е стигнал дотам?
Отците на Църквата са виждали такива души и са ридаели, чувствайки в какво затруднение се намирали тези девойки. Имаме множество примери и разкази, в които подвижници и преподобни са отивали в такива свърталища, за да изкарат тези девойки оттам, защото не понасяли да гледат иконата на Бога да става отпадък в ръцете на дявола.
Има потресаващи разкази, св. Йоан Колов отишъл в едно такова място и платил, за да го пуснат, седнал в леглото на блудницата, започнал да плаче, а тя го попитала:
- Защо плачеш, авва?
Той й отговорил:
- Какво ти направи Христос, детето ми, и дойде тук?
В какво обвиняваш Христос и дойде тук? Виждам – казал – сатаната в твоето лице. Лицето ти, което е Божий образ, станала си оръдие на сатаната. И тъй, когато стигнеш дотам да не виждаш в другия Божий образ, а гледаш на него като на обект за наслада, тогава си загубил играта.
Браковете се погубват именно от това.
Защо?
Защото встъпваме в брака научени да гледаме на другия не като личност, а като пол: мъж е, жена е, хубав мъж, хубава жена и хиляди други неща. Този мъж и тази жена обаче колко години ще са заедно? Хайде, 10-15 години, а след това? Хубава ще стане съседката, хубава ще стане, знам ли, колежката или колегата. Защото целта ти от началото е била насладата, сластолюбието, това е било целта на брака ти. Сега вече си претръпнал с другото лице, за тебе то няма този блясък и тази красота, които е притежавал преди. Е, сега вече си паднал. Не си се научил да приемаш другия човек като личност и затова много хора в брака в даден момент стигат дотам да се карат, да се гонят и да се мразят.
От опита, който имам като духовен наставник, ви казвам, че съм виждал съпружески двойки, главно жени, които буквално мразят мъжете си, защото ги смятат за насилници, за животни, защото те така гледат на жените си. Сигурно и жените са виновни, тъй като отначало са им позволили да гледат на тях по този начин. Трябвало е отначало да го поставиш на мястото му и да го научиш да се отнася правилно с тебе. Но когато човек е млад, той има повърхностното отношение към нещата и не е лесно да действа зряло. Ти обаче не можеш цял живот да бъдеш съд и обект на другия човек, ще дойде момент, когато твоето аз ще въстане и ще отхвърли другия.
Така се появяват много от проблемите в отношенията между тези хора. Докато напротив, ако човек е целомъдрен и гледа на другия човек, на съпругата си, на спътницата си като на икона на Бога, като съработник на Бога, като храм на Светия Дух, тогава разбира, че и тази връзка, съпружеската връзка, сексуалната връзка е благословение, и тя е радост, пристан, който Бог е дал, за да има известна утеха в трудните моменти на брачното пътуване. Но ако останеш в пристана и превърнеш сексуалната връзка в идол, тогава си погубил брака си.
Срещаш хора, които поставят добро начало и до дълбоки старини са наистина влюбени помежду си в правилния смисъл, уважават се взаимно и единият никога не е издевателствал върху другия от всяка гледна точка – и душевна, и телесна, защото този, който издевателства телесно, издевателства и душевно върху другия човек, който по този начин рухва и се отвръща от другия човек. Човекът е не само тяло, а и душа. Много е трудно да гледаш съпрузи, които изпитват пълно отвращение един към друг, защото са следвали погрешен път в това отношение. Единият да иска неща, които са абсурдни, защото неговата единствена цел е сластолюбието, а другият с право или без право да го е отхвърлил, защото: „той не ме пита дали съм жива, дали съм умряла, дали съм притеснена, наскърбена! Единственото, което го интересува, е сексът. Нищо друго. Значи, не го искам. Не го приемам, не понасям вече да бъда предмет за този човек!".
Това показва, че човек не може да ограничи своята връзка и любов до сластолюбието. Затова той трябва да се научи на целомъдрие и въздържание дори в брака. Разбира се, има периоди, в които хората трябва да се въздържат, когато жената е бременна, тя не може да има съпружески отношения, когато някой е болен, или има някакъв период, когато не може да има интимна връзка. И тук Църквата ни възпитава: има период на пост, на въздържание, където има спирачка върху тези неща. Периодът преди брака, който има за цел да приемеш другия като личност, а не като плът. И всички тези неща те научават да живееш и да възприемаш целомъдрено другия човек. Като тръгваме от целомъдрието и въздържанието, вървим напред, имайки правилна връзка с другия човек. Впоследствие Божията любов поддържа нашия живот и тогава нашите отношения и дела придобиват свещен характер.
Превод: К. Константинов
dveri.bg
От: Соня АнковаView Doc
