Peter Penev, публикува в Църква и общество  Peter Penev  9 декември г. 08:49

ЗА ДУХОВНАТА И ЗА ПЛЪТСКАТА МЪДРОСТ

 Питате ме какво е мнението ми за човешките науки? След грехопадението хората започнали да обработват земята, започнали да се нуждаят от дрехи и други мночислени потребности с каквито е свързано странстването ни на земята. Накратко - те започнали да се нуждаят от веществено развитие, стремежа към което е отличителна черта на нашия век. Науките са плод на нашето падение, произведение на повредения, паднал човешки разум. Учеността е придобиване и съхранение на впе­чатления и познания, натрупани от хората във времето на живота на падналия свят (след грехопадението на прародителите). Учеността е светилник на ветхия човек, светилник чрез който мрака на тъмата се пази през вековете. Изкупителят възвърна на хората Светилника, който им беше подарен от Твореца при тяхното сътворение и от който те се лишиха при грехопадението. Този Светилник е Светият Дух. Той е Духът на Истината, Който наставлява на всяка истина, изпитва Божиите дълбини, открива и изяснява тайните, дарува и веществени познания, когато те са нужни за духовна полза на човека. На учения, който иска да се научи на духовна мъдрост, апостолът за­вещава: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде лмъдър."/1Кор.З:18/ Точно казано, защото учеността не е точно мъдрост, а мнение за мъдрост.
 Познанието на истината, която е открита на човеците от Господа, и до която може да се достигне само чрез вярата, тази истина, която е недостъпна за (естествения) човешки разум, при учеността се заменя от гадания, от предположения. Мъдростта на този свят, в която почетно място заемат много езичници и безбожници, е директно противоположна, противоположна по своите начала, на духовната, Божествената мъдрост. Невъзможно е да бъдеш последовател едновременно на едната и другата, от едната непременно трябва да се отречеш. Падналият човек е „лъжа" т.е. начина на мислене, натрупаните понятия и познания са лъжливи, те само външно изглеждат разумни, а в своята същност са лутане, бълнуване, беснуване на ума, поразен от смъртоносната язва на греха и падението. (Въпросът за чистото научно познание е твърде сложен и труден за дефиниране. В него в значителна степен присъства Божията тайна, която може да бъде разпозната само от просветлените умове. Огромна част от впечатляващото съвременно научно знание носи белега на една друга тайна, дори когато трудно може да се мисли за съзнателна връзка с езотерични и окултни източници.) Този недъг на ума в особена пълно се разкрива във филисофските науки.

 Превод със съкр. от: ПИСЬМА О ХРИСТИАНСКОЙ ЖИЗНИ, святитель Игнатий (Брянчанинов),