Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2011 22:19 - СВЕТИ НИКОЛАЙ МЕ СПАСИ ОТ УДАВЯНЕ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.12.2011 22:22


СВЕТИ НИКОЛАЙ МЕ СПАСИ ОТ УДАВЯНЕ
 Понеделник, 05 Декември 2011 21:42 | Написано от Василка Нанева |    България-новинарски блок


Това се случи миналата есен. Бях се записала на тридневно пътуване до Созопол и Поморие с група от столичния храм „Св. Седмочисленици”. Основната ни цел беше да се поклоним пред новооткритите на созополския остров „Св. Иван” мощи на св. Йоан Кръстител.

На 5 септември, празника на св. пророк Захарий и св. праведна Елисавета – родителите на св. Йоан Предтеча, се наредихме на опашката пред храм „Св. Георги Победоносец”, в който тогава се намираше ковчежето с мощите. След поклонението на светинята обядвахме и ни остана доста свободно време, а и щяхме да нощуваме в града.

Слънцето беше още лятно, морето – топло, и с една приятелка решихме да отидем на плаж. Горещината се усилваше, а спасителите бяха сложили червен флаг, който отговаря на някогашния черен: „Къпането забранено!”. По едно време Диди, приятелката, отиде да се натопи в плиткото. Видях, че в морето са нагазили майки и бащи с деца, че водата им е до кръста или най-много до гърдите. Вълните бяха по-скоро малки и се чудех защо са сложили забранителния флаг. Спасителите непрекъснато свиреха и се караха на летовниците, дори ми мина през ум, че им е най-лесно никой да не влиза в морето, за да нямат работа.

Като напече още малко, тръгнах и аз към водата. Още с първите стъпки усетих, че нещо не е наред с морето. Видя ми се по-тъмно от обикновено, а освен това цялото беше издълбано, още от брега имаше по-малки и по-големи кратери. Това от една страна. От друга страна, гледах усмихнатите бащи и майки с техните деца, как щастливо се оставят да ги плискат вълните и си казах, че ако отида там, където са те, няма никаква опасност. Така и направих.

От малка плувам, баща ми ме беше научил. Завършил е Военно-морското училище във Варна, майка ми е от Бургас, така че морските почивки бяха най-естественото нещо в детството ми.

Но това, което се случи, показа, че съм била самонадеяна.

Поплувах известно време, движех се перфектно, без усилие. Реших все пак да не отивам, както обикновено, още по-навътре, затова тръгнах да излизам. Плувах уверено, виждах усмихнатите лица на хората на двайсетина метра от мен. По едно време установих, че вече дълго плувам, но не помръдвам от мястото си. Не напредвах нито сантиметър. Все пак бях сигурна, че всеки момент ще стъпя на дъно, бях имала подобни ситуации и по-рано и винаги се бях справяла.

Загребах по-усилено, но резултатът беше нулев. Вече дори не стоях на едно място, а усещах, че морето ме завлича. Започнаха да ме заливат и вълни. Дишането ми излизаше от ритъм. За дъно вече не можеше и да се мисли.

Забелязах, че спасителният пост насреща е празен. Стана ми тревожно. Реших да викам за помощ, но шумът на морето отвяваше гласа ми. Една жена плуваше с голям пояс, закрещях в посока към нея, исках да се хвана за пояса й, само за малко. Но тя се усмихваше по посока на един също така усмихнат мъж и се обърна с гръб към мен. Просто не ме видяха, че се боря, за да се задържа на повърхността.

Силите ми свършваха, все по-трудно си поемах въздух. Безпощадно ясно разбрах, че ще се удавя. Вълнението беше мъртво, то беше издълбало цялото море и сега ме завличаше все по-навътре. В безсилието си се разплаках, крещях с всички сили за помощ, но всичко потъваше в шума на тъмната вода.

Над мен остана само небето. Плачех и се молех: „Господи, моля те, спаси ме, загивам!” Някак се стрелна в мисълта ми спомена за майка ми, с която бях разговаряла преди да вляза.

В следващия миг от цялото си същество извиках: „Свети Николае, помогни ми!” И веднага с палеца на левия крак стъпих на някаква опора! След това се появи опора и за пръстите на десния ми крак! Много бавно, с остатъка от силите ми, стъпка по стъпка преодолявах съпротивлението на водата, която силно дърпаше навътре.

Излязох на брега и с подгъващи се от умора колене стигнах до мястото, където бяхме оставили багажа си. Строполих се на пясъка с думите: „Щях да се удавя. Свети Николай ме спаси!”. Не исках да оставам нито секунда повече на плажа. Облякох се набързо и отидох в църквата с мощите на св. Йоан Кръстител, да запаля свещ за благодарност!

През нощта не можах да заспя, споменът за преживяното непрекъснато се връщаше като сцена от ужасен филм.

Когато се върнах в София, веднага записах благодарствен молебен в Руската църква „Св. Николай Чудотворец”. Застанах пред иконата на светеца, вече знаех, че изглежда като изрисуван само заради нашата немощ, а всъщност е жив. Както всички светии, Божията Майка, Господ Иисус Христос.

И по-рано си носех в личната карта малка икона на светителя Николай Мирликийски Чудотворец, но сега дадох да ми осветят икона за стаята, както и сребърно колие с образа на светеца. Закачих го на синджирчето при Разпятието Христово и при медната иконка на св. Матрона Московска, подарък от майка ми. Исках винаги да чувствам подкрепата му.

Светителю, отче Николае, моли Бога за нас!

http://globalorthodoxy.com/component/content/article/260-2010-01-26-20-58-02/61791-sv-nikolai-me-spasi.html?mid=5493



Тагове:   спасение,   помощ,   св Николай,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11417110
Постинги: 14712
Коментари: 2340
Гласове: 9270
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31