Kristina Nachovska, публикува в Църква и общество Kristina Nachovska 5 декември г. 08:35
Една майка имала 7 дъщери. Веднъж като се завърнала в къщи от дълъг и изморителен път те я заобиколили и една през друга заговорили. Първата изпреварила всички и рекла:
- Мамо, аз те очаквах така, както сухата земя очаква дъждовната капка.
Втората възкликнала:
- А, аз мамо тъгувах по теб така, както тъгува всяко цвете за слънчев лъч.
След нея взела думата третата от дъщерите:
- Аз плаках почти всяка вечер неутешимо, че те няма и не си до мен. Точно
така, както плаче малкото пиленце, когато остане без майка си...
- На мен пък мамо, ми беше тъжно, както когато пчеличката няма цвете,
за да си вземе нектар-обадила се и четвъртата.
- Сънувах те всяка нощ мамо-проговорила и петата от дъщерите. – Сънувах те както розата сънува капките роса...
- Аз те очаквах, както вишневата градина очаква славея-изчуруликала и шестата дъщеря.
Седмата не казала нищо. Тя донесла топла вода в един леген, събула обувките на майка си и нежно умила уморените й нозе...
От: Вера Евтимова