Penka Uzunova, публикува в Църква и общество Penka Uzunova 5 декември г. 04:56
"Когато Бог сътворил човека, той го е създал съвършен във всяко едно отношение. Това съвършенство се изразявало в две неща - първо в това, че той можел да общува с Бог директно без посредник и второ - получил правото да живее в райските селения и да се наслаждава на техните блага. Освен това получил и правото да се грижи за рая и да господарува над него. Той се е хранил с растителна храна, тъй като животните и човекът били в мир и не се нападали и изяждали.
След грехопадението човекът нарушил райската хармония и в резултат на това бил изгонен от райските предели, като бил наказан да изкарва прехраната си с много труд. Грехът нанесъл вреда не само на отношенията между Бога и човека, а и на самата човешка природа. От този момент нататък той трябвало да се бори със злото, което се настанило в него. В резултат на тази греховност е и първото човеко убийство (братоубийството на Кайн и Авел ). Вследствие на многото грехове човекът се отдалечавал все повече и повече от своя създател. От своя страна Бог правел все повече компромиси спрямо човека, вследствие на което, той получил правото да се храни с животинска храна, но с едно условие - кръвта от животните да изтича в земята.
По време на християнските пости, когато ние се въздържаме от храна с животински произход, всъщност ние се връщаме към онова духовно състояние, в което се намирал човекът при своето сътворение. Естествено, че само с въздържане от храна трудно ще възстановим мирът между Бога и човека, затова трябва и да се въздържаме и от лоши думи, мисли и постъпки. Съответно постът освен телесен, трябва да бъде и духовен."
1.
В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
2.
Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Постенето се е необходимо да се започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3.
Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
4.
Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
5.
Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
6.
При постите съществуват шест степени на строгост:
• всичко, освен месо (Месни заговезни);
• вкусване на риба;
• гореща храна с растително масло;
• гореща храна без мазнина;
• студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
• пълно въздържане от храна.
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.
7.
Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прошаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
Великият пост или св. Четиридесетница е най-строг и най-продължителен. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (последната преди Великден). Установен е в памет на 40-дневния пост на Спасителя и последната седмица от земния Му живот, Неговите страдания и смърт на кръста, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. През целия пост риба се разрешана два пъти — на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница.
Петровият пост е установен в спомен на това, че св. апостоли постили преди да почнат да проповядват Светото евангелие, също и заради особена почит към първовърховните апостоли Петър и Павел.
Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди успението си прекарвала времето в пост и молитва.
Рождественски пост (Филипов)— от 14 ноември до 24 декември. Този пост е установен в чест на Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество.Христово. Понякога този пост наричат Филипов, защото започва след деня на апостол Филип. До Игнажден (20 декември ) риба се разрешава, разбира се, на Никулден (6 декември).
Православната цьрква е наредила специални постни дни през седмицата — сряда и петък. Постът в сряда е установен в знак на това, че Христос е бил предаден от Юда в сряда, а в петък е бил разпънат на кръста. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.
Някои загадъчни съвпадения
Богобоязливост. Страх от Бога.