Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2011 20:57 - СЪЩНОСТТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ДУХОВНОСТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 802 Коментари: 0 Гласове:
1



Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: "СЪРЦЕВИНАТА/СЪЩНОСТТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ДУХОВНОСТ"

Според Свещеното Предание на Православната Църква, сърцето и умът представляват средоточие на православната духовност. Именно това средоточие, този център трябва да излекува човек, за да се изцели с душа и тяло. Та нали Господ е казал: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). За да разберем, какво представляват сърцето и ума на човека, ще започнем с изследване на душата. От повествованието на книга Битие в Стария Завет ние знаем, че Бог първо сътворил тялото на човека, а след това му вдъхнал и създал душата. Като казваме “създал душата”, веднага трябва да уточним, че тя не се явява частица от Бога, Божие дихание, както твърдят някои. Но, както казва св. Йоан Златоуст, Божието вдъхване е действие на Светия Дух, и това действие на Светия Дух създало душата, без то самото да е душа. Това определение е от първостепенна важност, понеже от него следва, че ние не можем да разглеждаме душата сама по себе си, но само във връзка с Бога. Душата на всеки човек е една, но, както казва св. Григорий Палама, “душата е една и в същото време притежава много способности, потенции”. На друго място той отбелязва, че както Бог е Троица: Ум, Слово и Дух, така и човешката душа, респективно има троична природа: ум, който представлява център на човешкия живот; слово, пораждано от ума, и дух – “умната любов на човека”. Душата е свързана с тялото на човека в най-голяма степен. Нейното местонахождение не се ограничава само с една определена част на човешкото тяло. Съгласно православното учение, Бог управлява света посредством Своите нетварни енергии. Както Бог действа в природата, така също, според думите на преп. Григорий Синаит, и “душата действа в телесните членове и направлява всеки от тях към специфично действие”. И тъй, както Бог управлява света, така душата ръководи тялото. Според израза на св. Григорий Палама, душата съдържа тялото, заедно с което тя била създадена, тя е “навсякъде в тялото”, тя го изпълва и оживотворява. Не тялото съдържа в себе си душата, а душата съдържа тялото, с което е съединена. “Ангелът и душата, бидейки безтелесни, не се намират само на едно място, но не са и навсякъде. Понеже те не съдържат всичко, а сами се нуждаят от Този, Който ги съдържа. И тъй, те се намират в Съдържащия и Обемащия всичко, ограничавани по съответния начин от Него. Така също, и душата, съдържаща тялото, заедно с което била създадена, се намира навсякъде в тялото, а не само на едно място и не като обхваната от него, но като съдържаща, обхващаща и оживотворяваща го, и имаща го (т.е. тялото) по Божий образ”. Св. Григорий Палама Връзката между душата и тялото е силна, но е видна и ясната разлика между тях. Човекът е двусъставен, той се състои от душа и тяло, които съ-съществуват едновременно без каквото и да е смесване. Затова човек не представлява само душа или само тяло, а душа заедно с тяло. Душата дава живот на цялото тяло на човека и на всяка негова част посредством своите промислителни сили. Когато някой от членовете на човешкото тяло липсва, например, когато човек няма очи, това не означава, че душата притежава по-малко промислителни сили. С други думи, душата не се отъждествява със своите промислителни сили, но тя неделимо съдържа в себе си “всички промислителни сили на тялото”[5]. Св. Григорий Нисийски с присъщата му изразност казва: “Душата, като безтелесна и неограничена по място, цялата се вмества във всичко: и в своята светлина и в тялото; и няма част, осветена от нея, където тя да не присъства цялата. Понеже тя не е подвластна на тялото, но самата тя го владее, и не тя се намира в тялото, като в съд или мех, но повече тялото – в нея”[6]. Всичко, което тук бе казано за душата, може да изглежда за някого прекалено теоритично, но без това е невъзможно да проникнем дълбинно в учението на Църквата; изложеното по-горе е напълно необходимо, за да разкрие учението за сърцето и ума, централно за православната духовност. Иначе ние не ще можем да разберем, от какво изхожда Православната Църква и какво се стреми да изцели тя. Подобно на това, както Бог има Същност и енергия, душата като Божий образ също притежава същност и енергия. Разбира се, Божиите Същност и енергия са нетварни, докато същността и енергията на душата са тварни. Не съществува нито едно нещо, което да не притежава енергия. Същността на Слънцето е извън атмосферата на земята, докато в същото време неговата светлинна и топлинна енергия достига Земята и ни свети и топли. Същото се случва и с всички други неща. Същността на душата е съсредоточена в сърцето, не като в съсъд, а като в действащ орган, докато енергията на душата се проявява чрез помислите. Според св. Григорий Палама, душата се нарича още и ум. Но така се нарича както същността на душата, т.е. сърцето, така и нейната енергия, която се проявява в помислите. “Ум се нарича и неговото действие, проявяващо се в помисли и мисли. Ум е и тази действаща сила, която Писанието нарича сърце”. Св. Григорий Палама В библейско-светоотеческата традиция тези термини са взаимнозаменяеми, но за да избегнем тяхното евентуално смесване, ние можем да говорим за душата като за духовната съставна част на човека, за сърцето като за същност на душата и за ума като за енергия на душата. По такъв начин, когато умът влиза в сърцето и действа в него, то се постига единство между ума (енергията), сърцето (същността) и душата. По този въпрос ще приведем точното и изчерпателно изказване на св. Григорий Палама: “Когато едното на ума стане тройствено, оставайки си при това едно, тогава се съединява с Богоначалната Троическа Единица, затваряйки всеки достъп за прелестта и стоейки по-горе от плътта, мира и господаря на този свят...Еднинството на ума става тройствено, оставяйки си едно/единно в своето отношение към самото себе си и чрез самото себе си при издигането си към Бога”. Цялата аскетическа практика на Църквата има за цел обожението на човека в неговото общение с Троичния Бог. Това се постига тогава, когато енергията на душата (умът) се завръща вътре в своята същност (сърцето) и възхожда към Бога. За да бъде постигнато единство с Бога, първо следва с помощта на Божията благодат да се постигне единство на душата. Грехът фактически представлява разпръскване, разсейване силите на душата, преди всичко разпръскване енергията на душата, т.е. на ума, върху тварното и отделяне на ума от сърцето. След тези пояснения е необходимо да разгледаме по-подробно, какво представляват сърцето и ума според Православното Предание. Сърцето – това е средоточието на душевно-телесната организираност/организъм на човека, доколкото, както казахме вече по-рано, съществува нерушим съюз между душата и тялото. Средоточието на този именно съюз се нарича сърце. Сърцето – това е място (на душата), което се придобива чрез подвиг с помощта на благодатта. Това е мястото, в което се открива и явява Бог. Такова определение може да се стори някому абстрактно, но трябва да уточним, че това е въпрос на духовен опит. Никой не може логически и разсъдъчно да определи, какво представлява сърдечното обиталище. Във всеки случай, сърцето е обединяващо начало на трите способности на душата: разумна, желателна и дразнима. Когато човек живее вътрешен живот, т.е. когато неговият ум се завръща от предишното свое разсейване към вътрешния свят, когато човек придобва плач и най-дълбоко покаяние, тогава той чувства съществуването на този център, съществуването на сърцето. Там се усеща и болката и духовната скръб, там човек преживява Божията благодат, там чува той и гласа Божий. Съгласно светоотеческото предание, същността на душата, наричана сърце, се намира в сърцето – именно като в телесен орган, а не като в съд. Това следва да бъде изтълкувано в горепосочения смисъл, че душата обхваща тялото и го оживотворява, и че не душата се съдържа в тялото, а тя самата съдържа тялото на човека. Именно в тази перспиктива преп. Никодим Светогорец говори за това, че сърцето – това е природен цнтър, доколкото от тук се изтласква кръвта по цялото тяло; но още и противоприроден център, доколкото там господстват страстите, и накрая – свръхприроден център, доколкото там действа Божията благодат. Потвърждение за това намираме в Свещеното Писание.Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Мат.5:28). Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога (Рим. 2:5). Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий (Рим. 5:5). Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Еф. 3:17).На свой ред умът е енергия на душата. Съгласно светите отци, ума се нарича още - око на душата. Неговото естествено място е в сърцето, та бидейки съединен със същността на душата да се сподоби и с непрестанно помнене на Бога. Той извършва противоестествено движение, когато се окаже поробен от тленното и страстите. Трябва да отбележим, че в православната традиция съществува разлика между ума (разума) и разсъдъка, интелекта. Разсъдъкът действа в мозъка, а умът в своето естествено състояние трябва да бъде съединен със сърцето. В святия човек, който се явява носител и изразител на православната духовност, разсъдъкът работи и осъзнава околния свят, докато умът пребивава в сърцето, извършвайки непрестанна молитва. Разделянето на ума от разсъдъка е признак за духовното здраве на човека, което е и целта на православната духовност. По дадения въпрос са много показателни два откъса от творенията на св. Василий Велики. В единия от тях става дума за ума, който се отличава от разсъдъка, и именно, че умът се явява ръководител на душата. “По такъв начин, ние ставаме Божий храм, когато постоянството на паметта не се прекъсва от земни грижи, когато умът не се разколебава от неочакваните нападения на страстите, но боголюбецът като отбягва всичко това, се оттегля и прибягва към Бога и, прогонвайки това, което ни тегли към злото, прекарва времето си в занимания, възпитаващи в добродетелта”.Тук се говори за това, че в духовния човек, който е станал храм Божий, храм на Светия Дух, разсъдъкът и умът съществуват и действат едновременно. Разсъдъкът е зает от земни грижи и се занимава с тях, а умът е отдаден на непрестанно помнене на Бога. Доколкото умът на човека е съединен със сърцето и общува с Бога, то човек не се смущава от внезапните изкушения, т.е. от изкушенията, обусловени от тленността и плътскостта на човека. На друго място св. Василий Велики разсъждава за завръщането на ума в сърцето и неговото издигане към Бога: “Понеже умът, който не се разсейва с външното и не се разпилява от копнежи по този свят, е обърнат навътре към себе си и чрез себе си се издига към помисъл за Бога. Осветен и просветен от тази красота, той забравя за самото естество и не се грижи за прехрана, не се прилепя с душата си към грижи по заобикалящото го, но бидейки свободен от земни и суетни грижи, полага цялото си усърдие за съзидание на вечни блага: как да се зародят в него благоразумие и мъжество, а също и справедливост и разум и други добродетели, а след тези общи добродетели други, които той трябва да изпълнява с усърдие цял живот?” Това разсъждение може да бъде обяснено въз основа на контекста и във връзка с цялото учение на св. Василий Велики. Умът, който се разсейва по външното и се похабява в копнежи по света, е ум разпилян, болен, склонен към падение. Той трябва да се завърне от своето лутане обратно в сърцето, към своето единствено възможно състояние - единение със сърцето, и тогава той ще се съедини с Бога. В състоянието на обожение умът, просветен от нетварната Светлина, забравя дори за своята природа и душата не се грижи нито за храна, нито за подслон. Това не означава, че човек не бива да се грижи за прехраната си и за други неща. Но доколкото той е достигнал до състояние на съзерцание (видение на Бога) и обожение, неговите телесни (но не душевни) сили са приглушени, с други думи, душата и ума не са подчинени на света и на материалните неща. Човекът се занимава с тях, но не е поробен от тварните неща. Св. Василий ясно казва, че по пътя на това завръщане на ума в сърцето се придобива всяка добродетел: благоразумие, мъжество, справедливост и мъдрост, както и всички останали добродетели. Протойерей Йоан Романидис казва, че в живите организми съществуват две известни системи на памет. Първата, това е “клетъчната памет, която обуславя развитието и растежа на индивида по отношение на самия себе си”, т.е. известната ДНК, носител на генетичния код, определящата всичко в човешкия организъм. Втората е “мозъчната клетъчна памет, обуславяща функциите и отношенията на индивида към самия себе си и окръжаващия го свят”, т.е. това е тази дейност на мозъка, която въз основа на запаметената информация за миналото и знанията, придобити посредством опит и учение, определя отношенията на човека с неговите ближни. Освен това, “хората притежават почти недействаща или подсъзнателно действаща памет на сърцето, която се активизира чрез умната молитва; тя осъществява непрестанно помнене на Бога, способстващо за нормализацията на всички останали връзки на човека”. Следователно, светецът, носителят на православната духовност, притежава всичките три вида памет, които действат в него паралелно и не си влияят една на друга. Светецът – това е най-естественият от всички хора. Той осъзнава случващото се в света, увлечен от различни грижи, и все пак, доколкото умът му у постигнал естественост на действието, светецът “живее на земята но се явява небесен гражданин”.  И тъй, средоточие, център на православната духовност представлява сърцето, вътре в което неотлъчно трябва да действа ума на човека. Енергията на душата –ума-трябва да се завърне в същността на душата-сърцето-и, съединени по такъв начин, тези сили с помощтта на Божията благодат придобиват/достигат до единение и общение със Светата Троица. Всяка духовност извън тази перспектива не е православна, тя може да бъде само морализаторстваща, лицемерна, абстрактна и рационална.   Митр. Йеротей (Влахос)View Doc




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13706132
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031