Diana Krusteva, публикува в Църква и общество  Diana Krusteva  28 ноември г. 22:16

Митрополит Анатолий Сурожки разказва в едно интервю: "В годините на Гражданската война, когато враждуващите войски се сражавали за власт в течение на три години сред победи и отстъпления, един малък град, който дотогава бил в ръцете на остатъците от имперските войски, бил превзет от Червената армия. Млада жена с двете си малки деца - на 4 и 5 години - се оказала там в смъртна опасност, защото мъжът и бил от противниковия лагер. Тя се скрила в една изоставена къща с надеждата, че в някакъв момент ще успее да избяга. Една вечер друга млада жена, на нейната възраст (двадесет и няколко годишна), Наталия, почукала на вратата и и попитала тя ли е еди коя си. Когато майката потвърдила, младата жена я предупредила, че са я разкрили и ще дойдат да я отведат на разстрел още същата нощ. "Трябва незабавно да бягате!", добавила Наталия. Майката погледнала към двете си деца и попитала "Как бих могла?" Младата жена, която до този момент била не по-близка на майката от чисто физически съсед, изведнъж се превърнала в евангелския ближен. Тя казала: "Ще можете, защото аз ще остана тук и ще отговоря с вашето име, когато дойдат да ви отведат." "Но нали ще ви застрелят?", казала майката. "Така е, но аз нямам деца." И тя останала. Можем да си представим какво се е случило след това: нощта пада, обгръщайки малката къща с тъмнина и леден мрак. Там стои една жена в очакване на собствената си смърт и това можи да ни напомни за Гетсиманската градина. Можем да си представим Наталия как се моли да я отмине тази чаша и, подобно на Христос, среща божествено мълчание. Можем да си представим как се обръща в мислите си към онези, които биха я подкрепили, без да може да отиде при тях. Учениците на Христос заспали; а тя не можела да се обърне към никого, без да стане предател. Можем да си представим как не един път се е молила поне да не остане напразна нейната саможертва. Сигурно многократно се е питала какво ще стане с майката и децата, когато тя самата умре, и не е намирала отговор, освен думите на Христос: "Няма любов по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели." Вероятно неведнъж и е минавала мисълта, че само миг - и може да бъде в безопасност! Достатъчно е било да отвори вратата и да излезе на улицата, за да престане да бъде онази другата жена, да стане самата себе си. Достатъчно е било да отрече своята неистинска, споделена самоличност. Но тя умряла, разстреляна. Майката и децата избягали."