Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: "Как да четем Евангелието и светите отци Св. Игнатий Брянчанинов"

Когато четеш Евангелието, не търси наслада, не търси възторзи, не търси блестящи мисли - търси да видиш непогрешимата и свята Истина.

Не се задоволявай само с едно безплодно четене на Евангелието; старай се да изпълняваш заповяданото в него, чети го с делата си. Това е книгата на живота и трябва да я четем с живота си.

Не мисли, че без особена причина най-свещената от всички книги, Четириевангелието, започва от Матея и свършва с Евангелието според Иоана. Матей ни учи повече как да изпълняваме волята Божия и неговите наставления са подходящи за начеващия Божия път; Иоан пък излага начина, по който Бог се съединява с човека, обновен чрез заповедите, което е достъпно единствено за преуспелите в пътя Божий.

Когато разтваряш да четеш тая книга, светото Евангелие, спомни си, че тя ще реши твоята вечна участ. Според нея ще бъдем ние съдени и, в зависимост от това какви сме били тук на земята спрямо нея, ще ни бъде присъдено или вечно блаженство, или вечно наказание (Иоан. 12:48).

Бог е открил волята Си на нищожната прашинка - човека! Книгата, в която е изложена тази велика и всесвета воля, е в твоите ръце. Ти можеш да приемеш, можеш и да отхвърлиш волята на твоя Създател и Спасител в зависимост от личния си избор. Твоят вечен живот и твояа вечна смърт са в твоите ръце - размисли тогава колко внимателен и благоразумен трябва да бъдеш. Не си играй с вечната си участ!

Моли се със съкрушен дух на Господа да отвори очите ти, за да видиш скритите в Неговия закон чудеса (Пс. 118:18); този закон е Евангелието. Отворят ли се очите, тогава се вижда чудното изцеление на душата от греха, което Словото Божие извършва. Изцеляването на телесните недъзи е било само доказателство за изцеляването на душата, доказателство за плътски люде, за умове, заслепени от външните възприятия (Лука 5:24).

Чети Евангелието с крайно благоговение и внимание. Не считай нищо в него за маловажно и заслужаващо да бъде разгледано набързо. Всяка негова чертица изпуща лъч на живот. Пренебрегването на живота е смърт.

Когато четеш за прокажените, разслабените, слепите, хромите, бесноватите, които Господ изцелил, мисли, че и твоята душа, покрита от многото различни рани на греха, намираща се в плен при демоните, е подобна на тия болни. Учи се на вяра от Евангелието, че Господ, Който е изцелил тези хора, ще изцели и тебе, ако усърдно Го умоляваш за своето изцеление.

Придобий такова разположение на душата, за да станеш способен да получиш изцеление. Способни са да го получат ония, които осъзнават своята греховност и са решени да я изоставят (Иоан. 9:39, 41). За горделивия праведник, т.е. грешника, който не вижда греховността си, Спасителят е ненужен, безполезен (Мат. 9:13).

Да виждаш греховете си, да виждаш падението, в което лежи целият човешки род, е особен дар Божий. Измоли за себе си тоя дар и тогава книгата на небесния Лекар - Евангелието, ще стане за тебе по-разбираема.

Потруди се Евангелието да бъде усвоено от твоя ум и сърце, твоят ум, тъй да се каже, да плава в него, да живее в него - тогава и постъпките ти лесно ще станат евангелски. Това можеш да постигнеш с непрестанно благоговейно четене и изучаване на Евангелието.

Преподобни Пахомий Велики, един от най-прочутите древни св. отци, знаел наизуст светото Евангелие и по откровение от Бога вменявал на учениците си в неизменен дълг неговото научаване. По такъв начин Евангелието било техен спътник навсякъде и постоянно ги ръководело*. И сега какво пречи на християнските възпитатели да украсят паметта на невинното дете с Евангелието, вместо да я затлачват с изучаване на Езоповите басни и други нищожни съчинения?

[* Житие на Пахомий Велики. Vies des PПres des dОserts d’Orient par le R. P. Michel-Ange-Manin. Евангелието знаел наизуст и св. Тихон Воронежки.]

Какво щастие, какво богатство - да притежаваш Евангелието в паметта си! Не е възможно да се предвидят обратите и бедствията, които могат да ни сполетят в течение на земния ни живот. Евангелието, принадлежащо на паметта, се чете от слепеца, съпътствува заключеника в тъмницата, беседва със земеделеца на нивата, оросявана от потта му, наставлява съдията по време на самото съдопроизводство, ръководи търговеца на тържището, весели болния по време на изнурително безсъние и тежка самота.

Не дръзвай сам да тълкуваш Евангелието и останалите книги на Свещеното Писание. Писанието, изречено от светите пророци и апостоли, не е изречено произволно, но по внушение на Светия Дух (II Петр. 1:21). Нима не е безумство да го тълкуваш произволно?

Светият Дух, изрекъл чрез пророците и апостолите словото Божие, го е изтълкувал чрез светите отци. И словото Божие, и неговото тълкуване - това е дар на Светия Дух. Едно единствено тълкуване приема светата Православна Църква! Това единствено тълкуване приемат и истинските й чеда!

Който обяснява Евангелието и цялото Писание произволно, той чрез самото това отхвърля неговото разтълкуване от светите отци, от Светия Дух. Който отхвърля тълкуването на Писанието от Светия Дух, той, извън всяко съмнение, отхвърля и самото Свещено Писание.

И словото Божие, словото на спасението, за дръзките си тълковници става смъртоносен дъх за смърт, двуостър меч, с който те сами себе си заколват за вечна погибел (II Петр. 3:16; II Кор. 2:15-16). С него са се убили навеки Арий, Несторий, Евтихий и останалите еретици, изпаднали в богохулство чрез произволното и дръзко тълкуване на Писанието.

"Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово", казва Господ (Ис. 66:2). Такъв бъди спрямо Евангелието и присъствуващия в него Господ.

Остави греховния живот, остави земните пристрастия и наслади, отречи се от душата си - тогава за тебе ще стане достъпно и разбираемо Евангелието.

"Който мрази душата си на тоя свят, - е казал Господ на душата, за която поради падението грехолюбието е станало сякаш природа и живот - ще я запази за вечен живот" (Иоан. 12:25). За обичащия душата си, за оногова, който не се решава на себеотрицание, Евангелието е затворено - той чете буквата, ала словото на живот, което е Дух, остава за него зад непроницаема завеса.

Когато Господ бил на земята в пресвята плът, мнозина Го виждали и едновременно с това, не Го виждали. Каква полза от това да гледа човек с телесните си очи, каквито имат и животните, а да не вижда нищо с очите на душата си, с ума и сърцето си? И сега мнозина всеки ден четат Евангелието и същевременно никога не са го чели и изобщо не го познават.

Евангелието, е казал един преподобен пустинник, се чете с чист ум; разбира се според мярата, в която се изпълняват заповедите му на дело. Но не е възможно със собствени усилия да постигнем точно и пълно разкриване на Евангелието - това е дар от Христа [Преп. Марк Подвижник, За духовния закон, § 32. – Доброт. ч. I.].View Doc