Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2011 21:09 - СВЕЩЕНИЧЕСКИ ОДЕЖДИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 3549 Коментари: 0 Гласове:
0



Evlogia Angelova created the doc: 

"БОГОСЛУЖЕБНИ ОДЕЖДИ"

Литургичните одежди на християнския култ не са специално създадени от Църквата, а произлизат от носено в древност облекло.

Те имат различни цветове. Белият цвят означава нравствената красота и чистота на душата. Червеният напомня за кръвта на мъчениците и означава огъня на Св. Дух. Зеленият означава надеждата на християнина. Златистите, огнеподобните одежди, напомнят за ангелите, които са "Пламен огнений" (Пс. 103:4). Виолетовият цвят означа покаяние и смирение. Черният е знак на траур.

Богослужебните одежди напомнят на клирическите лица главно две неща:1) за получената от тях благодат при ръкоположението и 2) за добродетелите, с които те трябва да украсяват душите си като истински Христови служители.

Едни от богослужебните одежди са специални, а други от тях са общи за всички клирически лица.

Всички ръкоположени духовни лица носятстихар. Тази дреха води началото си от римската туника. Думата стихар е гръцка произлиза от στίχος и значи черта, ивица. Стихарят е хитон с линейни ивици. В древната църква богослужебните хитони имат линейни нашивки.

При архиерейското и свещеническото одеяние тази дреха ce именува подризник, защото се носи под другите одежди. Стихарят изобразява хитона на Спасителя. Разрезите, които се правят под ръкавите, напомнят за прободеното ребро на Спасителя, а вертикалните лентички - кръвта, изтекла от реброто Му.

Освен стихаря, принадлежности надяконското облекло са орара инаръкавниците. Орарът представлява тесен дълъг плат, носен от дяконите на лявото рамо. Той напомня кърпичката, която хората на античния свят поставяли на раменете си. Думата орар значи уста; в древната Църква с него дяконите изтривали устата на причестяващите се християни. Той изобразява ангелските крила, според св. Иоан Златоуст.

Първоначално дяконите не носели наръкавници. Последните в древната Църква били употребявани само от епископите. Едва през XIV в. наръкавниците станали дяконска богослужебна принадлежност.

                        жжжжжжжжжжжжжжжжжжж

"Свещеническите одежди са подризник, наръкавници, епитрахил, пояс и фелон."

Думата епитрахил - έπιτραχήλιον - е гръцка и значи навратник или нашийник. Епитрахилът съответствува на дяконския орар, само че, в знак на по-пълна благодат, свещеникът го носи на двете си плещи. Св. Симеон Солунски, като потвърждава последното, казва: "Епитрахилът се образува от ораря като се преметне десният му край върху дясното рамо и се прехвърли отпред и, понеже по този начин той се намята около врата, именува се навратник или нашийник".

Епитрахилът символизира загубеното поради първородния грях безсмъртие и в същото време означава свещеническата благодат.

Фелонът (φελόνης - лат. penula, planeta) е дълга и широка одежда без ръкави. В древната Църква фелонът е бил кръгла (камбаноподобна) одежда и е покривал цялото тяло на свещенослужителя от главата до нозете. Той се повдигал и отпускал посредством едно шнурче, за по-голямо удобство през време на богослужението.

Употребата на фелона била известна на Изток много време преди християнската ера. Античните люде са го носили като връхна дреха за предпазване от дъжд и студ.

По подобие на Спасителя, и апостолите са носили такава или подобна на нея дреха (2Тим. 4:13). Древната Църква приела фелона в числото на богослужебните дрехи.

Сведения за богослужебната употреба на фелона ни дават св. Иоан Златоуст, св. Григорий Нисски, Исидор Севилски и други.

Като изобразява хламидата, багреницата, с която бил облечен Христос, фелонът обозначава игото на Господа Христа и напомня на свещенослужителя, че той трябва да понася безропотно всички трудности на пастирското служение, за да заслужи благодатта Божия. Днес свещеникът без епитрахил не може да извърши нито една църковна служба.

Поясът означава укрепващата Божия сила и готовността към пастирско служение.

                      жжжжжжжжжжжжжжж

 "Към епископското облачение, освен подризника, наръкавниците, епитрахила и пояса, принадлежат: сакос, омофор, набедреник и митра"

Епископите в древната Църква, вместосакос, носили фелон, само че той бил украсен с много кръстове и се именувал полиставрион.

Днешният архиерейски сакос произлиза от консулската далматика, която се приготовлявала от богата материя, украсена със злато и скъпоценни камъни. Думата сакос значи вретище, чувал. В древност тази дреха била носена от гръцките императори. Носили я и висшите духовни йерарси, напр. Константинополските патриарси; първоначално те я обличали само на велики празници. Към XIII в. сакосът станал задължително митрополитско облачение. Символическото значение на сакоса е същото, каквото е значението и на фелона.

Омофорът или наплещникът е широк плат, който обвива в кръг врата на архиерея и се спуска едновременно отпред и отзад. Той е символ на архиерейската благодат и власт и означава носенето на заблудената овца от Христа. Затова върху омофора, на плещите отзад, се изобразява често фигурата на добрия пастир. Според някои учени, той води началото си от консулските наметала, а според други - от ветхозаветния първосвещенически ефод.

Набедреникът - επιγονάτιον, ενχήριον - е квадратен плат, носен от дясната страна. Той се появява към XII век. По това време е бил носен само от епископите, а днес се употребява и от някои свещенослужители, като протойереи, свещеноикономи, свещеноархимандрити и други. Небедреникът е духовен меч - означава трудолюбието и сълзите на апостолското служение и напомня кърпата, с която Христос изтрил нозете на учениците Си.

Митрата или короната води началото си от ветхозаветния първосвещенически кидар. Тя напомня трънения венец на Христа и означава славата Господня. Древното предание гласи, че някои от апостолите, като св. Иаков Иерусалимски, св. Иоан Богослов и св. евангелист Марко, носели на челата си златна превръзка. Първоначално с корона украсявали главите си само александрийските патриарси, а към XVII в. започнали да носят корони на главите си и другите митрополити.

Енголпието или панагията е малка нагръдна иконичка на Иисуса Христа или св. Богородица. В древната Църква, вместо последната, епископите са носели на гърдите си малки трезорнички - кутийки със св. Мощи или със св. дарове в знак на това, че са длъжни твърдо и неуклонно да защитават християнската вяра.

Мантията е дълга широка одежда без ръкави, закопчавана на врата. На горната и долната част има нашивки, именувани скрижали. Те са символи на Вехтия и Новия Завети. По мантията се спускат бели и червени ленти, наричани източници или извори, понеже проповядваното от архиерея учение е обилен и спасителен извор, който изтича от дълбините на двата завета (Вехтия и Новия).

Звънчетата пък, зашити по мантията и сакоса, напомнят на архиерея за високото му и пълно с отговорност служение. Техният звън символизира сладкия зов на Христа към благодатен добродетелен живот.

Жезълът е знак на върховната власт на архиерея. На върха на жезъла са поставени две противоположни змийски глави, а по средата им - кръст, който означава победата на Христа над вратовете на Църквата. От 88-то правило на Толедския събор, между другото, узнаваме, че жезълът е бил архиерейска принадлежност още от IV век.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13706580
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031