Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: "Иконостас"
Иконостасът произлизал от преградите в старохристиянска базилика, които отделяли помещението за верните от това на Олтара. Точното време за произхода на иконостаса не е известно. Църковният историк Хол предполага, че това е станало в шест век и то в Константинопол. В Месопотамия иконостаси се появи към VII век.
Иконостасът след VI в. се оформява в православния Изток като висока преградна стена, по която се поставят един или няколко реда икони. Думата иконостас води началото си от εΐκών и οτάσις и означава място за поставяне на св. икони. У нас мястото, където се поставя домашната икона, се нарича иконостас. В по-ново време гърците наричат иконостаса τέμπλον.
В долната част на иконостаса се намират три врати, през които се влиза в св. олтар. Средните олтарни врати се именуватцарски, понеже през тях невидимо минава Царят на славата, Христос. Св. Отци и богослужебни книги на Православната църква ги наричат Свети двери.
В древност вратите между притвора и кораба на храма се наричали царски врати,защото там при богослужение патриархът и духовенството посрещали царя при започване на литургията и оттам се започвала процесията на т.н. малък литургиен вход. Тези врати биват двукрили, по подобие вратата на Святая Святих в Иерусалимския храм (3Цар. 6:32); с това се напомня и за раздирането на храмовата завеса в момента на Христовата смърт (Мат. 27:51).
Днес царските врата са покрити със завеса за указа на непостижимите Божии тайни. Завесата се приготовлява от хубава, предимно копринена материя в червен или ясно син цвят. На нея обикновено се изписват чашата Христова, Благовещението или пък четиримата евангелисти, които са разкрили на света тайната на спасението. Откриването на завесата означава откриване на небесното Царство за погледа на молещите се.
Другите две врати, които водят в олтара, се наричат северна и южна; през тях свещенослужителите свободно могат да минават. Южните врати в древност се наричали още и дяконски, защото през тях дяконите следели за поведението на богомолците през време на св. служба и оттам давали на верните богоявленска вода или благословен хляб.
В средата на царските двери винаги се изписва Благовещението на Св. Богородица, защото чрез въплощението на Бог Слово се отворили небесните врати за спасението на людете; по страните на същите врати се изобразяват четиримата евангелисти, които, подобно на архангела Гавриила, благовестили на света спасение чрез въплащението на Божия син.
В първия ред на иконостаса, в дясно от царските врати, се поставя винаги образът на Спасителя, а от лявата - образа на Божията Майка с Богомладенеца на ръце. След това - на дясната страна, към южните врата, - се поставя иконата на св. Иоана Кръстителя, а в ляво - до образа на Св. Богородица - се поставя обичайно иконата, изобразяваща оногова, комуто е посветен храмът.
На втория ред се поставят изображенията на дванадесетте велики църковни празници; след тях, над царските врата, се изписва Тайната вечеря, като образ на тайнственото действие, което се извършва в св. Олтар по време на Божествената литургия.
На третия ред се изписват ликовете на св. апостоли, като по средата им винаги се поставя иконата Дейсис (по точно δέησις - моление). Тя е триобразна икона със следния състав: в средата е изобразен Спасителят, а от дясно и ляво - Св. Богородица и Св. Иоан Предтеча в молитвени пози. Думата Дейсис е несъмнено изопачена от гр. δέησις - моление, прошение. Нарича се така, защото св. Богородица и св. Иоан Предчета са посредници между небето и земята и се молят пред Спасителя за целия християнски свят.
Към IX в. започват да изобразяват и петел на иконостаса. Той е символ на християнска бодрост.View Doc
26.11.2011 17:24
