Kristina Nachovska, публикува в Църква и общество  Kristina Nachovska  13 ноември г. 10:52

ПРИТЧА ЗА ИЗКУШЕНИЕТО
 -----------------------------------

 В ябълковата градина, под най-красивото дърво на света със сочни, зрели плодове, плачело от мъка Изкушението. Наблизо, с тежка торба на рамо и уморено изражение на лицето, минало Знанието, а до него, с лека, непринудена усмивка, крачело Неведението.
 Вродената любознателност на Знанието го накарала да се поинтересува за причината за дълбоката печал на Изкушението, което с обида в гласа отвърнало:
 -От деня на грехопадението на човека всички смятат за първопричина на всички беди и нещастия в света мен - Изкушението, а това е несправедливо. Аз не съм виновно, че мога да отразявам спотаените желания на човека, да изваждам наяве неговите слабости и нелицеприятни страни. Сблъсквайки се с мен, човек гледа в най-честното огледало на света, отразяващо действителната му природа. Винейки ме за всички грехове, човекът смъква от себе си отговорността за Направения Избор. Изборът между вас - Знанието и Неведението!
 Заради това, че човекът не може да реши кое е по-голямо благо за него - знанието или неговото отсъствие, аз страдам тук от векове и всеки, който не се полени, ме замеря с камъни, сблъсквайки се с мен.
 Неведението, неразбирайки за какво иде реч, тъпо примигвало, седнало под ябълката и видимо се наслаждавало на природата, решавайки, че вече е време за отдих.
 Знанието цинично се усмихнало на Изкушението и попитало:
 -А ти самото какво мислиш, кое е благо за човека? Знанието или неговото отсъствие?
 Изкушението тежко въздъхнало и отвърнало:
 -Ако човекът живееше сам на белия свят, с увереност бих заявило, че е длъжен да знае за всичко, защото знанието дава могъщество на човека и колкото е по-обширно и дълбоко човешкото знание, толкова по-голяма е степента му на превъзходство над всичко живо. Но хората по света са прекалено много. Знанието сее раздор между хората, определя кой от тях е по-могъщ. Борбата за превъзходство един над друг и над природата води до всички беди и нещастия. Освен това най-отчаяната борба се разгръща вътре в човека, където разкриващото се Знание го подтиква да прави избор между порока и целомъдрието, духовността и безпринципността, между горчивата истина и сладката самоизмама. Тази борба е неизкореним "страничен ефект" от Знанието.
 Затова, колкото и да е странно, Неведението носи в себе си "мир", а Знанието - "война".
 И ето, вървите заедно, ръка за ръка, уравновесявайки порядъка на нещата на белия свят, когато тълпите в щастливо и нещастно Неведение следват владеещите Знанието, а страдам аз, Изкушението! И къде е справедливостта, питам те, Знание?
 Знанието замълчало и повело след себе си нищо неразбиращото Неведение, без да нарушава порядъка на нещата, изграден от вековете на мирозданието, когато за отвличане на вниманието на несведущите, вината за всички беди и нещастия в света несправедливо приписвали на Изкушението...