Кичка Лозева, публикува в Църква и общество Кичка Лозева 16 ноември г. 07:09
Никодим Светогорец
Обръщам се към всеки християнин: Кой си ти, който днес си влязъл в храма? Само по името познавам, че си християнин, от нищо друго това не се вижда. Ако те попитат кой е Христос, в Когото вярваш, ще се окаже, че не можеш нищо смислено да отговориш...
Може да се каже, че в наше време вярата у християните е намаляла, за което можем да използваме и думите на св. цар и пророк Давид: „Не остана праведен... няма верни между синовете човешки” (Пс. 11:1). Защото, ако те вярват в църковните тайнства, то вярата им е толкова хладна и безсилна, че спокойно можем да кажем: те са като слепеца, който виждал хората като дървета (срв. Марк 8:24).
Бог се родил в пещера и бил положен в ясли на безсловесни животни, за да ни научи да не се увличаме по преходните блага. Бог тридесет години живял в дом на дърводелец и Сам работил в дърводелска работилница, за да ни научи на смирение. Бог ходил по улиците на Йерусалим, за да ни покаже пътя, водещ към небето. Бог пострадал на кръста, за да унищожи греха...
И всичко това не трогва християнската съвест и не поражда тревога в сърцата.
Има такива, които изповядват, че Христос е Учител на вярата, тайнствата и догматите, че ни ги е открил, но не прилагат в живота си Неговия закон. И макар да чуват от Неговите уста, че са блажени страдащите за другите, въздържащите се от земни наслади, прощаващите обидите, те престъпват Божиите заповеди и божественото Христово учение, говорейки в сърцата си: „Всичко това е вярно по отношение на Бога, но не и по отношение на света”...
Вярата на тези хора прилича на амалгама, която имитира истинско злато, но само докато не бъде хвърлена в огън. Защото, когато я хвърлят в огъня, истинското злато ще остане, ако е било такова, а живакът ще се изпари.
Така и тези хора - следват Божествения Учител само до това време, до което не се налага да се борят със страстите. Но когато Иисус Христос им заповяда да воюват с тях и да ги победят, те веднага се отричат от Неговото учение и се връщат в предишното си безбожно състояние.
