О, Господи! Очите ми са две слънца,
 които виждат толкова дълбоко
 калта и тинята във хорските сърца,
 а слепи са да видят в мен порока.

 О, Господи! Аз цял превръщам се във слух,
 когато ближен хули моя ближен,
 но ето, ставам безнадежно сляп и глух
 за неговия стон и черна грижа.

 Христе! Устата ми предателски мълчи,
 когато чакаш да Те изповяда,
 но зърне ли частица в хорските очи,
 осъжда, плюе, бие без пощада.

 Нозете ми са хроми да вървят, Христе,
 по Твойте кротки стъпки към Голгота,
 но бързи като на кошута стават те,
 закрачат ли във блатото на злото.

 Десницата ми е изсъхнала, Христе,
 да подаде петак на сиромаха,
 но за врага ми... за врага ми бич плете
 и яростно се вдига, и ... замахва..

 Сърцето ми е с отключени врати
 за всяка клета блудница, но ето -
 кога отвън застанеш и похлопаш Ти,
 завъртам ключа и насъсквам псета...

 Иван Николов