Автор монах Михаил Хаджиантониу, превод от гръцки Златина Каравълчева    
 понеделник, 17 септември 2007
Когато бях монах на Синай, един ден се изкачих на св. Връх. Беше зима и по целия път към светинята вървях сам. Храмът там е посветен на Светата Троица. Отваряйки вратата, видях едно писмо да лежи захвърлено на пода, без никакъв адресат. Отворих го и видях, че една жена го бе написала ... на Христос. Явно бе счела, че св. Връх на Синай е най-сигурното място, за да Му го предаде. Писмото всъщност бе един болезнен вик към Бога.

„Христе мой, моля Те, не отхвърляй от Себе си двете момченца, с които абортирах, като некръстени. Приеми ги и нека бъдат близо до Теб, а аз поемам да изплатя дълга си към Теб. Ще поискам и нещо повече, Христе мой. Понеже тези деца ги онеправдах аз, тяхната собствена майка, затова постави ги, Господи, сред ангелите Си. Каквото е нужно, за да стане това, поискай го и го вземи от мен. Направи така, че да усетя, че си чул молбата ми и си поставил двете ми дечица като ангели на небето, изпълнени със светлина и слава, защото само така ще се утеша за това, което извърших”.

Докато отговарях за поклонниците в манастира си на Света Гора, често разговорях с един редовен посетител, лекар от Трикала. Един път той каза нещо интересно:

- Жената има два периода в живота си. Първият е до 40 годишна възраст, а вторият след това. През първия период тя е подвластна на суетата и емоциите си. Каквото и да прави, го върши повърхностно и без да влага много мисъл. Дори и с Бога и Божиите дела да се занимава, пак изразява религиозните си чувства по този повърхностен начин. През втората фаза жената става сериозна. Младостта й е отминала и умът й се избистря. Тя поглежда по нов начин на събитията в живота си и на много от нещата, на които преди е гледала лекомислено. Като патолог и невролог имам много пациентки на тази възраст – между 40 и 50 години, с неврологични проблеми. Мога да ти кажа, че за невролозите и психиатрите тази възрастова група пациентки за като златна мина. Един път при мен дойде една жена, чийто случай ме затрудни. Тя беше много симпатична, мила жена, но от друга страна нервите й бяха опънати до краен предел, стомахът й болен и никак не можеше да се оправи. Разбирах, че причината е психологическа, но самата тя не ми помагаше да поставя диагнозата. А пък ми стана много симпатична и исках да й помогна. Затова, както седях, изведнъж ми мина мисъл да се помоля на Бога да ми помогне в нейния случай. Тогава ми хрумна идея и я попитах: „Да не би да сте правили аборт?” Тя подскочи и ме погледна уплашена. После постепенно се успокои и се разплака. Казах й да отиде на изповед, а после отново да дойде при мен. След изповедта се върна различен човек. Оттогава прилагам това при всички жени над 40, които идват при мен с неврологични проблеми. Питам ги „Да не би сте правили аборт? Ако сте правили, трябва първо да отидете на изповед, а после при лекаря. Тази рецепта ще ви помогне да си оправите нервите”. Повечето се разплакват и се вслушват в съвета ми, но има и други, които се обиждат и започват да викат: „Аз съм дошла на лекар, а не при свещеник! Ако ми трябваше поп, щях сама да си го намеря”. И си отиват. Въпреки че възникват такива проблеми при някои жени, продължавам същия терапевтичен подход.

Ако е трудно да намериш благоразумен човек сред свещениците, то какво да кажем за психиатрите... Говорим за диагноза, а не за професия. Но между тях има и някои разумни, които могат да бъдат полезни на хората, които се нуждаят от такава помощ. Старецът Паисий съветваше посетителите си: „внимавайте пред какъв духовник ще отваряте сърцето си. Има свещеници, които и представа си нямат за Бога и са толкова тесногръди, че често пъти объркват хората и ги развалят. Както търсиш добър лекар, със същото усърдие търси и добър духовник”. Така че практиката учи, че ако търсиш добре, особено пък и детектив ако наемеш, без съмнение ще намериш добър свещеник в Църквата. За да намериш обаче добър психиатър, ще ти е нужна помощта на ЦРУ, но със сигурност и такъв ще има.

Та с един психиатър разговаряхме в Атина пак по темата за абортите. Попитах го:

- Ако една жена е направила аборт и с наранена съвест дойде при вас, какво ще я посъветвате?

Той сви устни и се чувстваше видимо неловко. Почти всички психиатри, включително и съвестните, а още повече другите, не обичат Бог да им се мотае в краката и рядко се отнасят сериозно към свещениците. Тъй като този човек беше съвестен, не искаше да отговори нечестно и затова се обърка.

Опитах се да му помогна:

- Ние казваме на такава жена, че ако се изповяда и съкрушено плаче от дъното на сърцето си за това, което е извършила, проблемът й ще се реши и покаянието ще отвори нови пътища пред нея. И това не е теория, а ви уверявам, че е реалност. Вие обаче как ще облекчите болката и ще успокоите съвестта й, без помощта на Бога?

- Виж, – отговори той – първо трябва да уточним следното. Няма жена, която да е направила дори само един аборт и след това да е живяла спокойно и в мир живота си. Тази постъпка я ранява и тя губи мира си завинаги. Докато е млада, животът е разнообразен и динамичен и тя изтласква проблема някъде навътре в себе си. Може да живее така, сякаш нищо не се е случило, но проблемът продължава да съществува и там, където го е подтиснала, той започва да трови и разлага всичко около себе си. Ето например днес имах посещение. За стотен път сигурно дойде една жена от висшето общество: парите й в изобилие, на почит в обществото, успешна кариера, самоуверена... Когато дойде за първи път, изглеждаше щастлива: „Ах, докторе, как бих искала всички жени в Гърция да имат моя късмет. Имам добър брак, богат мъж, не ми изневерява, децата ми се развиват добре, всичко в живота ми е хубаво”. Естествено, като чуеш такива думи, спонтанно ти идва да попиташ: „Тогава защо си дошла при мен, след като всичко в живота ти е по мед и масло?” Но когато си психиатър с опит, знаеш, че жената ще ти разкаже за проблема си чак при седмото или осмо посещение. Именно днес беше седмата ни среща и въпреки че започна с разговор за времето, си личеше, че иска да признае нещо. Обикновено жените се разплакват и в съкрушението си ти разкриват това, което ги боли. Същото се случи и този път. Плачейки, тя извика „Добре де, докторе, направих осем аборта. Не трябваше ли мъжът ми да дойде поне един път в болницата и да ме хване за ръката? „Хващай такси и отивай да го махнеш”, така ми казваше. Всеки път, когато се връщах вкъщи, бях разсипана, развалина. Колко пъти го молех да се пазим, но той не го вземаше насериозно. Гледаше си само кефа и удоволствието. Не мога да понасям повече простащината му. Той е материалист, без никакви ценности в живота и се гнуся от него”.

- Е, - завърши лекарят – когато жената признае това, тя си отдъхва и живее по-спокойно.

- Да, - отговорих - но вие казахте, че такива жени никога не намират отново мир в живота си.

- Да, казах го. И го вярвам. Установявал съм го много пъти.

- Но не е ли въпросът как да тази жена да постигне отново мир и да започне по нов начин живота си?

Лекарят сви устни със същата неловкост като в началото. Нямаше какво да отговори.

Горко ти, ако във времето на покаянието си не срещнеш подходящия отец на пътя си. Огромна и непоправима е вредата, която може да ти причини. Една добра и честна жена живеела щастливо в провинциален град в Гърция, до момента, в който не сънува следното. То бе толкова ярко, че я разтърсило. Сънувала, как излиза от дома си и пътят пред тях се е превърнал в река, в която обаче вместо вода, течала кръв. В кръвта плували безпомощни новородени дечица. Сърцето й се свило от болка като ги гледала и поискала да им помогне, но не знаела как. Внезапно, от кървавите води се надигнало едно дете, което незнайно как се задържало на повърхността и я погледнало право в очите. Лицето му, макар и на новородено, излъчвало зрялост. Погледът и изражението му били безкрайно тъжни и внушавали голяма болка. Жената го загледала с любопитство. В този момент се появила бабичка с бастун и както минавала пред нея, жената я спряла и я попитала:

- Кое е онова дете?

И възрастната жена със строг глас отговорила:

- Твоето е, не го ли познаваш?

И продължила по пътя си. Жената почувствала, че сърцето й се разбива на стотици парченца. Краката й се подкосили и тя се свлякла на земята. В този момент се събудила, обляна в сълзи. Сякаш сърцето й се било запалило и една непоносима скръб я изгаряла отвътре. Изтичала при един духовник, коленичила и с много сълзи и болка му казала за абортите, които била извършила. Отецът, видимо поради съчувствие, се опитал да я утеши:

- Е, няма нищо, била си млада, като си го сторила, не си познавала Бога тогава. Бог ти прощава, замълчи сега и се постарай да не го правиш вече.

Жената се объркала и тогава ми се обади по телефона. Отговорих й:

- Самият дявол лично не би могъл да ти причини по-голяма духовна вреда от това, което ти е сторил този отец. Бог ти е дарувал покаянието, в което ти щеше да се възродиш и да започнеш живота си с ново сърце. А този отец ти открадна покаянието и го захвърли на боклука, осъждайки те да прекараш остатъка от живота си в страдание и вина. Спомни си за детето си, каква болка и безнадеждност е чувствало. И причината за тази безнадеждност си ти. Изкарай от дълбочината на съществото си вик на болка, за да се изпълни цялото ти същество с милост.

Жената намери отново покаянието си, а с него лека-полека и мира в сърцето си.

Вижте също: Къде отиват децата след аборт?