Светослав Ангелов, posted in Православие и съвременност Светослав Ангелов created the doc: "Защо не можем да бъдем евангелисти (Андрю Сандлин)"
Протестантската реформация възстанови учението за вседостъпната Божия благодат, която е била изместена в средновековната църква от морализъм, покриващ човешката извратеност чрез свещеничество, вмъквайки религиозна каста между хората и Бог, и чрез църковничество премахващо разликата между Творец и създание. Църквата сама по себе си става новото превъплъщение на Бога. В основата си Реформацията възстанови ударението на библейското Павлово-Августиново евангелие: спасение единствено чрез Божията благодат на основата на Христовото изкупително дело, възможно само чрез вяра. Реформаторите и техните църкви бяха горди да се наричат “евангелски,” тъй като виждаха себе си като проповедници на чистото евангелие. Това е библейският евангелизъм.
Но това, което минава за евангелизъм днес, е в много отношения твърде далече от евангелизма на Реформацията, като в основата си престава да бъде библейско учение. Когато приятели ме питат дали съм евангелист, аз бързам да кажа “Не.” Понеже те често отъждествяват “евангелски” с “библейско вярване” и проповядване на евангелието, аз отделям време да обясня, че евангелизмът не вярва в здравото библейско учение нито проповядва прилежно евангелието, затова аз не смятам себе си за евангелист или член на евангелска църква (това е до голяма степен вярно за съвременния фундаментализъм, по-рестриктивна версия на евангелизма). Кои са може би трите главни различия, които са в ярък контраст с библейската вяра и практика на християнството на Реформацията?
Субективно, не обективно евангелие
Докато съвременните евангелисти изповядват твърда вяра в Библията, в центъра на тяхната религия не е разбирането им за Библията, а за евангелието. Евангелизмът се гордее с наблягането си върху евангелието и спасението, и въпреки това той е вероятно най-замърсен от всички учения. Звучи иронично, но евангелското разбиране на евангелието е много по-близко до това на средновековния Рим от това на Реформацията. Съборът в Трент, римокатолическият отговор на Реформацията, поддържа идеята, че спасението е взаимно усилие между Бога и човека. Бог започва процеса (с кръщението), а човек му помага да продължи. Според Рим, човешката свободна воля играе голяма роля в спасението. Реформаторите правилно осъзнават, че това унищожава евангелието на Божията благодат. Така се отваря възможност за човек да предявява собствените си заслуги, доброта и праведност. За евангелистите това е негово собствено “решение.” Тук те са в съгласие с католиците.
Евангелистите са привърженици на новорождението като следствие от човешкия избор. Евангелизмът е всъщност новорожденчество, институционализиране на преживяването при обръщението. Важен момент при спасението е човешкото преживяване, усещането да бъдеш спасен. Голяма част от тази тенденция на преживяването е била въведена в църквата от уеслианството през 18-ти век, като оттогава става отличителна черта на Евангелизма. Преживяването на Уесли е било това, че той усетил “странна топлина,” когато чул евангелието, и неговото преживяване става централна тема в неговата теология. (За да бъдем честни, сотерологията на Лутер е до някъде автобиографична, но го е върнала обратно към спасението единствено чрез действието на Бога.)
Обратно на това, при Калвин нашето спасение почива на Христовото изкупително дело. Хората не се спасяват чрез това, което преживяват, те се спасяват чрез това, което Христос извърши. В Своето велико изкупително дело на кръста и в Своето възкресение Христос осигури спасение за Своя народ, изпълвайки изискванията на закона, разменяйки Себе Си за греховете на невярващите. Когато евангелието бива проповядвано, то ефективно и неустоимо привлича тези, които Бог е избрал. Христос техният Изкупител ги завладява. Те са поставени на колене в смирено покорство и не могат да направят нищо друго освен да упражняват вяра в изкупителното дело на Исус Христос. Това преживяване, макар и да е съществено, е следствие от Христовото изкупително дело и действието на Святия Дух.
За евангелистите това е твърде сложно и твърде “интелектуално.” Централният факт на спасението е, че Бог е простил техните грехове, приел ги е в Своето семейство, направил ги е щастливи и им е приготвил дом в небето. За евангелистите евангелието се съсредоточава във волята и желанието на човека, за Реформаторите евангелието се съсредоточава във волята и желанието на Бога.
Тъй като за да бъдеш евангелист означава да приемеш само тяхната човешки ориентирана форма на евангелие, то следва, че ние не можем да бъдем евангелисти.
Новозаветна небиблейска религия
Реформисткото крило на Реформацията настоява на единството на Господния завет в двата завета - Стария и Новия Завет. Евангелистите наблягат на липсата на единство между двата завета, понеже за евангелистите целта на вярата е да възпроизвежда ”Новозаветно християнство.” Евангелистите вярват в една трета от Библията, Реформистите вярват в цялата Библия. Евангелистите на практика отхвърлят авторитета на Стария Завет. Старозаветният закон, те твърдят, е част от “стар” завет, и той е бил само за древния Израел във всичките си точки; днес ние слушаме само думите на Исус, Йоан, Павел и т.н. Евангелистите са сред тези, които най силно прогласяват, че вярват в Библията “от кора до кора,” макар да не вярват, че цели три четвърти от това което е между кориците ѝ има някаква приложимост към живота днес. Те говорят с лицемерна набожност за “пълната непогрешимост на Библията,” но това обикновено е религиозна безсмислица понеже те отхвърлят че постановленията в Новия Завет са действали в Стария Завет (Гал.4:22-31). Те не виждат много от евангелието, ако въобще виждат някакво евангелие, в Стария Завет. И понеже евангелизмът поставя центъра върху евангелието, това означава, че Старият Завет е до голяма степен несъществен. В действителност, израза “библейска вяра” не е приложим за голяма част от евангелистите.
Ограничено евангелие, не всеобхватна вяра
Това ни води право към последната отличителна черта на Евангелизма, която библейски-вярващите християни трябва категорично да отхвърлят. За евангелистите, добрата вест, евангелието (ограничено и погрешно дефинирано разбира се) е това, което трябва да изпълва живота ни. За Реформистите, това е Божието върховенство и абсолютната царска власт на Бога на земята. Евангелисткото евангелие е не само изопачено, то е ограничено. Евангелисткото евангелие е крайна точка само по себе си. “Спасяване на души от ада” е това, което представлява животът на земята. За реформистите животът на земята е абсолютно покоряване на Христос, Царят Изкупител, и прилежна работа за разширяване на царството Му на земята. Евангелизирането е съществено за постигането на крайната цел, но не крайна цел само по себе си. Да се твърди, че евангелизирането е крайна цел само по себе си е да се възприеме изопачена теология, в центъра на която е човекът. Крайната цел е Божията слава и в контекстът на Неговият план за света, постепенно, но неустоимо разширяване на Неговото царство. (Матей 6:33; 13:31-34)
Евангелистите са силно заинтересовани от евангелизирането, вид евангелизиране. Тъй като техният евангелизъм е не само изопачен, но и ограничен, той няма връзка с повечето страни на живота. Понеже евангелизирането е центъра на тяхната религия и понеже няма връзка с повечето аспекти на живота, тогава тази религията сама по себе си също няма отношение към огромна част от реалния живот. И понеже тяхната религия има този проблем, те имат склонност да разсъждават като светски, отявлени хуманисти в тези области, които нямат отношения към тяхната ограничена религия. Ето защо евангелисткият апологетически метод компрометира евангелието, както Корнилиъс Ван Тил убедително отбелязва.
Евангелистите са готови да компрометират всичко, дори Бога, в името на своя скъпоценен идол, тяхното ограничено и изопачено евангелие. Поради тази причина голяма част от тях не виждат никакъв проблем в изпращането на децата си в нарушаващите завета държавни училища, приемайки нарушаваща завета светска философия, поучавайки нарушаваща завета еволюционна теория, избиращи нарушаващи завета политически кандидати и одобряващи нарушаващи завета библейски преводи. Това се области извън обсега на тяхното ограничено евангелие. Всичко извън границите на ограниченото им евангелие е игра на “неутрална” (т.е. нарушаваща завета) гледна точка.
Поради тези причини там, където процъфтява съвременният евангелизъм, той е унищожил историческата библейска ортодоксалност, изкоренил е дълбоко вкоренената теологична вяра и е кастрирал здравата религия на пълното евангелие. Неговия успех е провал на библейското християнство.
Следователно да бъдеш евангелист днес е да замърсиш и в крайна сметка да унищожиш Вярата.
превод: Венци Данев
