Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2011 22:33 - СЪДЪТ В БОЖИЯ ДОМ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 16.11.2016 18:43


Дял II-ри – Символ на Вярата

„И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.”

Съд на ст. гръцки език е кризис. Това го знаем всички или поне тези от нас, които са прелиствали Христос Янарас. В тоя смисъл с всяка Света Литургия не само се обявява, но и се предосъществява Божият Съд – светът, воден от своя Свещеник Богочовека Иисус Христос, застава лице в лице с Бога си. Пред Него изпитваме себе си – имаме ли „страх Божий, любов и вяра”, дали „разпознаваме в даровете на предложението Тялото Господне“ (I Коринтяни 11:29) и пристъпваме, покорявайки се на императивната покана „Пристъпете!”, уповавайки на любовта и милостта Божии, че няма да ядем и пием в крайна сметка „своето осъждане”.

Причастяващите, изправяйки се пред Чашата, се изправят пред свой личен съд. Те имат съзнание за своето перманентно недостойнство, знаейки, че „Един (е) свят, Един Господ Иисус Христос”, при това не Сам за Себе Си, а „за слава Богу Отцу”, че са участници в това, което се случва по милост, по благодат и пристъпват въпреки това, защото познават Бога като Любящ и Милостив. „Свалят гардове”, бариери, отказват се от религиозните си „застраховки“, голи и открити пред Бога (Евреи 4:13). Това е истинско дръзновение, да се оставиш в Божията ръка, готов да приемеш волята Му като Илий, приел смирено Божията присъда за неправедното поведение на синовете си – „Той е Господ; каквото Му е угодно, това да направи.” (I Царства 3:18) . И Бог няма как да отвърне със зло,  понеже е човечен и добър!…  Освен за личен съд, ние заставаме пред Чашата на Предложението, за да възвестим и предобразим (по-скоро Дух Свети да го стори чрез нас, Който, според думите на Христос, „изобличава света за грях, за правда и за съд”, Йоан 16:8) и Божият Окончателен съд – Страшният съд – „Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.” (I Коринтяни 11:26)… Непричастяващите се (обективни причини – епитимия от епископ или презвитер, а не субективни – неясно чувство за греховност) също участват в своя съд… Ако следваме каноните на Светата Църква, след определен момент от Литургията (възгласът „Дверите, дверите, затворете дверите! Оглашени и непричастяващи се, излезте!”) мястото им е на отделени от останалите верни в притвора на храма – изповядващи своята екскомуникация, разобщение. Литургията изобразява и Царството Божие, „дошло в сила”, за което говорихме предния път, и въвеждащият го Страшен Съд, и свещените аспекти на Световната История – раждането, живота, смъртта, възкресението на Богочовека, създаването на Църквата, откриването й като такава чрез Причастието с Христос, животът и градежът й в Светия Дух. Тази многопластовост в разбирането за Божия съд има предвид и св. ап. Петър, визирайки честите гонения срещу първите християни от римските власти, подбуждани от радикалните юдейски екстремисти – „Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо;  но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ. Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?” (I Петрово 4:15 17)

Да обобщим. Съдът не преследва наказателно-екзекутивни цели – „Бог не искаше да погуби човека„ (III Ездра 8:59), той е за да съзнаем нуждата си от самоопределение – къде стоим спрямо Бога – дали в Него, в живота или извън Него, в ада, небитието, понеже, ако животът е споделяне на битие личностно (Бог споделя с нас Себе Си в Причастието), тогава смъртта е не друго, а затвореното в себе си битие, небитие, понеже личността се открива като личност в общението, адът е състояние на съзнанието, триумф на себичността, отчуждението и… защо пък да не го кажем – себеправедността. В този смисъл отказващият да участва в Божия живот чрез Причастието (по свои съображения) не остава в „благочестиво покаяние“, а избира да остане в ада на своята себедостъчност.

По същия начин и при Страшния Съд осъждането няма да е плод на някакъв садистичен (реваншистки) Божествен акт, а ще е самоосъждане, доброволно отстъпление от Христос, точно като това, което правим при всяка Света Литургия, отстъпвайки от Чашата – желание да избягаш от любовта и откритостта Божия, която те стресира, плод не на Гнева Божий, а на усетения духовен дисонанс между теб, моделите ти на мислене и Божието Откриване: „Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!… “(Апокалипсис 1:7), „и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали, казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от-гнева на Агнеца“ (6:15-17)

17. защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?“ (



Тагове:   божият съд,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11327359
Постинги: 14710
Коментари: 2334
Гласове: 9223
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031