"За почитането на Богородица" - прот. Александър Шмеман
Източник: http://shmeman.ru
Убеден съм, че не само вярващите, но и невярващите знаят, какво огромно и съвсем особено място заема във вярата и в живота на Църквата почитането на Мария – Майката на Иисус Христос. От най-древни времена църковното Предание я нарича Божия Майка, Богородица, Пречиста, Всесвята. Една от най-разпространените, често повтаряни от всекиго църковни молитви я възвеличава като “по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”, т.е. показва, че на нея подобава по-голяма чест от херувимите, и че тя е обгърната с неизмеримо по-голяма слава от серафимите – така Свещеното Писание нарича ангелите. Няма служба в Църквата, почти няма молитви, в които да не се спомене нейното име. Не можем да не отбележим и това, че нищо друго не е пронизало така цялото християнско изкуство – и западното, и източното – както образът на Майката с Божественото Дете в ръце. Този образ виждаме веднъж, щом влезем в храма на най-почетното място – до Царските двери на иконостаса. Пред него обичайно се вижда море от огъня на горящите свещи. А ако повдигнем поглед по-високо – към купола над олтара, много често в православните храмове, може да се види образа на Мария, която стои в самия център, сякаш че е сърцето на целия свят, и надписа над този образ: ”За теб се радва, Благодатна, всяка твар”. Само в Русия има над триста т.нар. почитани или чудотворни икони на Божията Майка, т.е. икони, които са обкръжени с изключително почитание. Към Нея се стичат неизчерпаеми вълни от молитви, похвали, радости, молби за помощ - имаме една съвсем особена любов.
Но ето, в наши дни, както дори се говори, мнозина, интересуващи се от религия, обърнати от безбожие към вярата, задават въпроса за смисъла на това почитане на Майката на Иисус Христос. За тях то не е самоочевидно и дори като че ли предизвиква някакви съмнения. Почитането на Бог, на Христос се подразбира, но дали то не е на твърде много места пренасочено към Мария? Не е ли изместил нейният образ в народната религия образа на нейния Син? Не е ли преувеличена тази похвала, тази любов? Не говоря за невярващите, за безбожниците, за тези които се занимават активно с развенчаване на религията. За тях всеки “култ”, както те се изразяват, култът към Майката, култът към Девата е едно чисто суеверие, останки от древните религии с тяхното почитане на Майката – плодородната земя, и като такава, която ражда силите на природата. Затова тук е нужно да се опитаме да обясним истинския смисъл, истинското съдържание, истинската посока на това идващо от древност църковно прославяне на Онази, която сама за себе си е казала, според евангелския разказ: “Ето, от сега ще Ме облажават всички народи (Лук. 1:48)”. Казвам “ще се опитаме”, защото да се направи това, да се даде подобно обяснение, не е леко.
В едно от църковните песнопения посветени на Дева Мария е казано така: “Яко одушевленному Божию кивоту, да никакоже коснется рука скверных”, което в свободен превод от църковно-славянски означава: “Да не се докосне нечиста ръка до одушевеното Божие жилище”. Колкото по-високо, по-чисто, по-свято, по-прекрасно е това, за което искаш да говориш, толкова е по-трудно и ми се струва, че е невъзможно до край да се изрази с думи онова, което си видял, което си осъзнал, което си възлюбил и което с такава радост, с такава любов се почита в тази едничка картина от многовековното църковно съзнание.
Има обаче, още една причина, която ни кара да преодолеем това чувство за невъзможност и нека да се опитаме само с догадки, приблизително, да разкажем за мястото на Иисусовата Майка в нашата вяра и в нашия християнски опит. Причината е следната – новият интерес на съвременния свят, нашата цивилизация към жената, към т.нар. “проблеми на жената”. Нещо се случи в света, което може би е неразбираемо за самите онези, за които се говори или дори крещи, но то постави жената в центъра на вниманието и освен това, стана предмет на ужасни, понякога ожесточени спорове. В някои страни възникнаха цели движения, които са си поставили като цел постигането на женската свобода. Положението на жените в света, в обществото изведнъж започна да се осъзнава като принизено, а жената – като робиня. От друга страна психологията и психоанализата, свързани с името на Фройд, също поставиха в центъра на вниманието въпроса за пола и половия живот, а това означава – семейството, брака, половия морал и т.н. Изглежда, че съвремието търси нещо неясно и в това търсене се е объркало. Освобождаването на жената, освобождаването на пола, еманципацията на жените в обществото, отхвърлянето на ролята на жената единствено като жена, единствено като майка от мнозина съвременници – всичко това, повтарям, изисква от нас вярващите, от нас християните, нашето свидетелство. И къде да го търсим на първо място, ако не в образа на тази жена, чиито образ, чиято любов, преклонението пред която е изпълнило нашата вяра, знанието за която е съставило и съставлява истинската небесна, чиста радост в нашия живот. “За теб се радва, Благодатна, всяка твар. Радвай се, тяхната радост сияе!” И така, от къде идва и в какво се състои тази радост, откъде е това съзнание, откъде е това преклонение? Дори и да са слаби, и винаги недостатъчни, човешките думи може би поне мъничко ни позволяват да почувстваме съдържанието и дълбочината на почитането на Божията Майка; и нещо се прояснява в това зловещо и страшно объркване, в което живеем, в тази духовна и нравствена задънена улица, в която сме се озовали.
(Превод от руски: Мартин Димитров)
