Силви Ангелова, публикува в Църква и общество Силви Ангелова 08 ноември г. 02:59
Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.
- Къде отиваме? – попита свещичката.
- Качваме се на кулата, за да осветим пътя на корабите в пристанището.
- Но нито един кораб в пристанището не може да види моята светлина! – възрази малката свещичка.
- Дори твоят пламък да не е велик, - каза човекът, - ти въпреки всичко продължавай да гориш толкова ярко, колкото можеш. Другото остави на мен.
Така разговаряйки, те стигнаха до върха на стълбата и застанаха до голямата лампа на кулата. Човекът доближи малката свещичка и с огънчето й запали фенера. Скоро големите полирани огледала зад лампата отразиха лъчите на малката свеш и нейната светлина се разпространи в протежение на цели мили околовръст и навътре в морето, осветявайки пътя на корабите и пътешествениците.
****
Също както пламъкът на една малка свещичка или дори кибритена клечка може да разпали огромен огън и да освети пътя на стотици хора, така и искрите на твоята душевна топлина и добрият ти пример могат коренно да променят живота, мирогледа и съдбата на околните, дори и ти самият все още да не го осъзнаваш напълно. Затова, просто бъди светлина за обкръжаващите те хора, също като този морски фар, който и в най-тъмните нощи, и в най-страховитите бури, продължава да осветява пътя на корабите към сигурността на безопасното пристанище.
Автор - неизвестен
ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ
Силви Ангелова 07 ноември г. 09:26
Един млад монах миел листа от маруля. До него се приближил друг монах, и желаейки да то изпита, казал:
- Можеш ли да повториш какво каза старецът в проповедта си тази сутрин?
- Не помня, - признал си младия монах.
- За какво слушаш проповедта, като после не я помниш?
- Виж, брате: водата мие марулята, но не остава по листата й. Въпреки това марулята става напълно чиста.
ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ
Силви Ангелова 07 ноември г. 07:33
Авва Моисей, обикаляйки из пустинята срещнал чергарско племе, което в този ден извършвало пищно погребение. В средата на стана, върху огромна клада лежало тялото на вожда на племето в пищни одежди.
- Каква вяра имаше вашия вожд? – попитал старецът.
- Уви, - отговорили, - той беше невярващ.
- Това наистина е голямо нещастие, - казал тогава авва Моисей, - да бъдеш така разкошно облечен и да нямаш къде да отидеш!
ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ
