За любовта /Джубран Халил Джубран "Пророкът"/
   И  рече му Ал-Митра:
   — Кажи ни за Любовта.
    А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
    — Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
    И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
    И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
    Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
    Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
    Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
    На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
    Отвява ви от сламки и от плява.
    Премила ви до бяла същина.
    Омесва ви до податлива мекост.
    И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
    Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

    Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
    Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
    Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
    Защото на любовта й стига любовта.

    Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
    И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
    Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
    Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
    да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
    да познаете болката на твърде много нежност;
    да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
    и да кървите драговолно, с радост;
    да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
    да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
    вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
    и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.


                      Източник: Princesa Arabela