Разговор на убит младенец

 с неговата убийца

Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. Смъртта ме грабна, преди да съм се родил. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата „майко” – към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш, преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението. Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях „Мамо, спаси ме”. Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: „Майчице, не ме убивай, пощади ме”, но всичко бе напразно и утробата на майка ми стана за мен място на екзекуция.

            Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Исках да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да те притисна със сърцето си към гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носия на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ. Дечицата ги слагат в люлка, а моето разчленено на части тяло бе захвърлено в яма сред кървави бинтове и гниещи отпадъци. Никой не оплака тялото ми, никой не го положи в гробче. Намерих гроба си между зъбите на плъховете, които скитат из сметището. Майката чете молитви над спящото си дете, а тук кой ще ме намери и ще ме приласкае? А аз дори се боя да кажа думата „майко”, щом си спомня за щипците, които разкъсваха тялото ми, и как в този час тялото на майка ми стана за мен тяло на студена змия.

            Има две свети думи; „Бог” и „майка”. По
Своята милост Бог не ме изостави, но непросветените ми с кръщение очи не Го виждат, а другата свята дума – „майка” – изгубих, любовта ми се оказа ненужна за теб.

            В миг на опасност детето вика: „Мамо!”. Докато майката е жива, човек не е сам, не е изоставен, знае, че сърцето на майка му не ще го остави, дори и целият свят да се вдигне срещу него, майка му ще го стопли с любовта си. Аз съм сираче при жива майка. Тя ме захвърли в ноща на вечността, без дори да е погледнала лицето ми. Без вина ме осъди на смъртно наказание, без съд ме предаде на смърт. Но тя е по-нещастна от мен. Докато режеше тялото ми, острието на убиеца умъртви сърцето й и тя загуби сърцето си, без да знае това. Ти ме лиши не само от земен живот, ти ме лиши и от Църквата. Намирам се до църковната ограда, но не съм в нея. Виждам светлината, изливаща се от нея, но не мога да вляза в нея. Затова, майко, ти стана убийца не само на тялото ми, но и на душата ми. Помни, майко, че в убийството на невинен се повтаря съдът над Христа. Иуда продал Невинната Душа за 30 сребърника. Ти ме продаде за правото да бъдеш свободна от твоето дете и сама заплати за смъртта ми. Постъпи като Иуда. Каиафа осъдил невинен. Казал, че е по-добре да загине един човек, отколкото целият народ. А ти реши, че е по-добре да умре твоето невинно дете, уж за благото на твоето семейство, сякаш не съм твое дете. Христос са Го разпънали на Кръст; и ти ме осъди на разпъване. Сега, макар да не виждам Божието лице, знам, че Той иска всички да се спасят. Ти не чу думите ми, когато виках от ужас в утробата ти: „Мамо, пощади ме”; чуй поне сега други мои думи: „Майко, пощади себе си, пощади душата си, умий я със сълзи на покаяние”, а ако имаш друго дете, отдай му любовта, която трябваше да дадеш на мен, нека да чувства топлината на майчините ръце, нека да чува молитва над люлката си. Просвети го с кръщение, за да не влезе в този свят сляпо като мен. Та ако умре в ранна възраст, да чуе над гроба си песнопенията на Църквата, а на небето – ангелско пеене, от което ти ме лиши. И все пак в другия живот не съм лишен от отблясъка от Христовата светлина, макар и струяща отдалеч, и в лъчите на тази светлина те обичам, моя нещастна майко.

Из „Изобличителни слова”,

Архимандрит Рафаил Карелин