Силви Ангелова, публикува в Църква и общество  Силви Ангелова  02 ноември г. 02:45

Интервю с Бог

 Веднъж ми се присъни странен сън - небето сякаш се отвори и аз помолих Бог за интервю...

 - Така, значи искаш да ти дам интервю? - попита ме Господ.
 - Стига да имаш време... - казах аз.

 Бог се усмихна и рече:

 - Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш, какво те интересува?
 - С какво най-много те учудват хората?

 И Господ отговори:

 ~ Това, че когато сте деца, вие искате да сте големи и бързате да пораснете. А после пък мечтаете отново да станете деца...

 ~ Това, че губите здравето си, за да печелите пари. А пък после пилеете парите, за да възстановите здравето си...

 ~ Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие напълно забравяте настоящето. И така не живеете нито за настоящето, нито за бъдещето...

 ~ Това, че живеете, сякаш никога няма да умрете. А пък после умирате така, сякаш никога не сте живели...

 Ръцете му хванаха моите и дълго стояхме така мълчаливо. След известно време аз отново го попитах:

 - Мога ли да Ти задам още един въпрос?

 Кимна утвърдително с глава и ми се усмихна насърчително. И аз попитах:

 - Като наш баща, какво би искал да направят Твоите деца?

 ~ Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Единственото, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани...

 ~ Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието. Но са достатъчни само няколко секунди, за да бъде разрушено...

 ~ Да научат, че най-важното в живота не е "какво" имат, а "кого" имат до себе си...

 ~ Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях...

 ~ Да научат, че богат е не този, който има най-много, а онзи, който се нуждае от най-малко...

 - Да научат, че трябва да контролират поведението си. В противен случай, то ще контролира тях...

 ~ Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат. И че после са нужни години, за да заздравеят отново те...

 ~ Да се научат да прощават, като се упражняват за това...

 ~ Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не винаги знаят как да показват чувствата си...

 ~ Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие...

 ~ Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите...

 ~ Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване...

 ~ Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е огромно богатство...

 ~ Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят. Трябва и сами да си прощават собствените грешки...

 ~ Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на онова, което изричат на глас...

 ~ Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи...

 ~ Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си. А да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат...

 ~ Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те сами си решават да са щастливи с това, което имат и което са. Или умират от завист и ревност, заради онова, което нямат...

 ~ Да се научат, че двама души могат да гледат в една и съща точка и въпреки това, да виждат съвсем различни неща...

 ~ Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота...

 ~ Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката му...

 ~ Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в хората, които обичат, много бързо ги отблъскват. Давайки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

 Замислих се над всички чути истини. А Бог отново потъна в мълчание. Миг преди да се разделим, аз казах смирено:

 - Господи, благодаря ти за времето, което ми отдели! Има ли още нещо което да искаш да предадеш на своите деца?

 А Бог отново се усмихна и каза:

 Нека знаят,че ще бдя над тях... винаги!