Стоян Костов, posted in Православие и съвременност Стоян Костов created the doc: "Що е секта"

Що е секта?

Обикновено, когато попитате някого какво според него означава думата секта, попитаният се задоволява с изброяването на известни в обществото организации и групи, уличени в сектантство. Това обаче съвсем не е отговорът, който търсите, защото вие знаете, че въпросът е много по-дълбок и достига до незримите дълбини на човешкия дух. За да се откъснем от този затворен логически кръг, тук ще се опитаме да анализираме абстрактното понятие сектантство, след което с помощта на постигнатите изводи ще потърсим и издирваната от богослови и философи дефиниция за секта. Отграничавайки се от общоприетите в светските среди несъвършени определения за секта и сектантство, гравитиращи по-скоро около социологията, отколкото изпълнени с богословско съдържание, още сега ще направим първата крачка: сектантството не е социална категория, сектантството е състояние на духа.

Съвременните тенденции да се изключва от езикова употреба терминът секта поради своето плаващо и недефинирано съдържание не снемат проблема. Предложението секта да се замени с изрази от типа нетрадиционно изповедание или новосъздадена религия е продиктувано от дипломатични и морални съображения, но би могло да въвлече ума към съвършено различни асоциации, противоречащи на действителността. Подобни рискове не са изключени, когато правим опит да обективираме едно явление, в чиято основа лежи индивидуалното религиозно съзнание.

Да започнем оттук: какво наричаме секта? Сектантството е начин на мислене, чувстване и поведение (начин на живот), предполагащ заробване на човешката личност. Следователно секта е общество, организирано според сектантския начин на живот; общество, което заробва човешката личност. Това е част от видовото отличие на понятието секта, същественият признак на неговото съдържание. За да бъдем последователни, ще трябва да обясним какво разбираме тук под думата личност.

Често пъти, когато разсъждаваме за личността, допускаме груба грешка, смятайки, че личност и индивид са едно и също нещо. Личността е духовна реалност, а индивидът - интелектуална категория, означаваща най-нисшата степен в йерархията на логическото деление род-вид-индивид. В този смисъл, да наричаме личността индивид означава да принизяваме нейното значение, а оттам - да обезценяваме човешкия живот. Индивидът е социална и биологическа категория. Личността не може да бъде класифицирана. Човешкото мислене е устроено така, че то може да «улови» с категориалния си апарат единствено същности, познаваеми като нещо, като субстанция, като мисловен предмет, който отговаря на въпроса «що е това?», и качества, приписващи се или отричащи се за тези същности («какво е това?»). Личността обаче не е нещо, тя е някой, а този някой би могъл да бъде потърсен единствено с въпроса «кой е той?», но не и с въпроса «какво е това?». «Човешката личност», пише Василий Лоски, «не може да бъде изразена в понятия. Тя се изплъзва от всякакво рационално определение и дори не се поддава на описание, защото всички свойства, с които бихме се опитали да я охарактеризираме, се срещат и у другите индивиди. Личното може да се възприема в живота само чрез непосредствената интуиция или да се предава чрез произведенията на изкуството. Когато казваме: "това е Моцарт" или "това е Рембранд", всеки път попадаме в "сферата на личното", която никъде няма еквивалент».

Според формулировката на богослова Христос Янарас, «всяко човешко същество представлява само по себе си личностна екзистенция, способна да "ипостазира" своя живот като любов, като свобода по отношение ограничеността на тварната природа и на каквато и да било необходимост».

Следователно сектантството е тази болест на духа, която поразява именно способността на личността да ипостазира (оличностява) своя живот, да реализира своята свобода и своята любов. Пребивавайки в сектантския начин на живот, ти преставаш да бъдеш «някой», индивидът заема мястото на личността, вместо небе над главата си имаш сламен навес, създаващ лъжлива илюзия за небе.