Огнено кръщение
Публикувано от Портос Етикети: Есета Беседи Публицистика - Светльо Ангелов
Източник Православие Бг.
С Ивалина се запознахме на младежките сбирки в Методистката църква.
Сновях основно между две протестантски деноминации – тази и Църквата на адвентистите от седмия ден. От две до три години при адвентистите, а сетне от три до четири месеца при методистите и пак обратно – така общо около... четири пъти. В адвентната доктрина ми допадаше нейната подреденост, а при наследниците на братята Уесли това, че момичетата там си епилираха мустаците. Смятам, разбирате какъв стрес е да се загледаш в хубава девойка и тъкмо успееш да се абстрахираш от мъха над горната устна, когато ти се забодат в очите тъмните лимби, прозиращи над глезените под белия чорапогащник. Методистките момчетата пък свиреха на китари и четяха разнообразна литература, освен това не се притесняваха да поставят под съмнение почти всичко, което се проповядваше официално в сектата.
Тя си ме хареса, защото съм съчетавал няколко хубави качества, които рядко се срещат на едно място – умен, общителен и с широк гръб. Аз пък, защото се смееше с цяло гърло. Така се заженихме радостно и нетърпеливо, докато се оженихме, а сетне дълго и мъчително се заразвеждахме, докато се разведохме окончателно.
Едната ни обща приятелка Йовка не се терзаеше от съмнения, подобни на моите. Посещаваше методистите, без да се притеснява, че мнозина я смятат за повърхностна. Стигаше й факта, че я приемат. Някои даже посвоему обичат. Че не изискват от нея да се раздели с чалгата, дискотеките и веселите купони, в името на религията...
Колко малко им е нужно на някои хора, за да решат, че са щастливи, нали?
И така, подхванат от Ива и Йовка (едната ме държеше нежно за ръка, а другата се смееше и жизнерадостно пляскаше по оформящата се на темето плешивина) влязох небрежно сред текуща сбирка на Божията църква (протестанти от така нареченото неохаризматично движение). Налягали по земята мъже и жени, стенат и охкат, имитирайки родилни болки.
- Леле! Какво правят вашите? – попитах приятел от тамошните младежи
- Новораждат хора.
- Че как ги новораждат?
- В Святия Дух... Започва евангелизация. Сега ги новораждат, а утре като ги срещнат на улицата, ония ще са готови да приемат Божието Слово...
* * * * * * *
Наричат първото подобно преживяване „кръщение със Светия Дух”. Понякога и „огнено кръщение”. Атрактивно изглежда. От „хвалението и поклонението” на човек, изпаднал в такова състояние, струи адреналин, понякога даже феромони (честна дума, наблюдавал съм петдесятен пастор, който докато проповядваше, несъзнателно извършваше възвратно постъпателни движения с ханш зад амвона). Примижал с очи, размахва ръце сякаш се заканва някому, стъпващ уверено и ритмично, понякога бягащ между пейките – така изглежда често „обзетия от Духа”. Може би, затова асоциират това с огън. Екстазът бил „огън на Светия Дух”.
Естествено, че търсят и намират в Светото Писание потвърждение за правомерността на своята религиозна опитност, че е автентично християнска. Иначе не биха били протестанти. Нали така? За съжаление днес нещата тъй стоят. Обединяващата визия на протестантвото малко ползва препратки дори към собствената история и богословска традиция. Останало е само възванието Solla scriptura, при това твърде спекулативно ползвано и разбирано. Любима полемична реплика е: „Покажи ми това, което твърдиш, в Библията”. Съответно „печили спора” оня, който посочи повече цитати и умее да говори достатъчно бързо, в определени ключови моменти от дебата, когато същинската му аргументация куца. С две дум - ученията и практиките се обосновават предимно чрез всеизвестната игра на библейски трамплин. Нека дам няколко примера:
„Йоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.” (Лука 3:16)
Тук намират основание да разделят кръщението на водно и на кръщение с огън (респективно – с Духа Светаго). Следва скок в кн. Деяния на светите апостоли::
„Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Йоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват”. (Деяния 19:1-6)
Ето два текста, които се намират помежду си в пълно съгласие и се допълват. Ярка илюстрация на „истината”, че „Библията сама тълкува себе си” и потвърждение на петдесятната доктрина. Аз обаче, искам да обърна внимание на някои интересни моменти. Тъй де – да задържа за мъничко нозете на обичащите да подскачат от текст към текст сектанти. От опит знам, че са динамични хора и затова много се ядосват, ако ги запънеш някъде. Но, какво пък – отдавна съм свикнал с тяхното своенравие.
Първо ще се зачета по-внимателно в целия пасаж от цитираната 3-та глава на Евангелието според св. Лука. Какво е това „кръщение с огън”, за което Кръстителя Йоан говори. Много ясно е даже какво. Дума да не става – няма и помен, и намек, и една дори буква, които да загатват, че то е действие на Божията благодат, спасяваща и освещаваща покайващите се. Напротив. Кръщението /потапяне в огън/ е дело на Божия гняв – праведен съд за „плевелите”. 17-ти стих продължава темата на 16-и - „Лопатата Му е в ръката Му /на кръщавашия „със Светия Дух и с огън”/, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.”
Чудя се дали петдесятниците наистина искат този текст да стане за тях реалност /слово-рема/. Съмнявам се, че осъзнават какво си пожелават. Наистина, не ги осъждам. Просто им предлагам да наричат нещата с истинските им имена – емоционалните изблици могат да минат за автотренинг, освобождаване от стреса и пр., но в никой случай за действие на Божия Дух. Това, мили приятели, си е истински компромис – вместо да го наречем беснуване, ще го наречем психотерапия...
Няма фанатизъм. Има право на честност. Защото, ако Светата Библия е документ на нашата вяра, то никой не бива да ни се сърди, че се противопоставяме на всяка злоупотреба с текста й.
Само, че да не избързвам. Дотук не съм искал да кажа нищо повече от това, че „кръщение с огън” за верните (последователи и ученици на Господ Иисус Христос) няма. Кръщението с огън е именно алюзия към Божия съд в Края на дните.
Вторият текст, който петдесятните проповедници посочват и възоснова на него делят кръщението на водно и такова „със Светия Дух”, всъщност разделя Йоановото кръщение от християнското. Единствената прилика помежду им е, че и при двете се ползва вода. Но е различен и смисъла на самата вода. Ако обреда на Кръстителя е донякъде свързан смислово с есейските и фрисейски умивания, то водата при християнското кръщение е част от новото творение. Това картинно описва митр. Антоний Сурожки, казвайки: „Христос не влезе в река Йордан, за да бъде кръстен от Предтечата с цела да измие Своите грехове. Понеже Той няма такива. А, за да очисти водата, в която бяха греховете на кръстените от Йоан /и така да я приготви за новото Тайнство – кръщението „в името на отца и Сина, и Светия Дух” – бел. допълн. от авт./ Да, разликата е огромна. Както казва самия св. ап. Павел: „Йоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.”. Т.е. онези хора в Ефес не са минали през Кръщение, каквото Христос иска: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Матей 28:19), а е през един символичен акт – потапяне във вода, отмиване на греховете. Апостолът извършва над тях Тайнството, преподадено от Христос, което е качествено различно от Йоановото покайно кръщение, след което им полага ръце и преподава „дарът на Светия Дух” (с нас това се случва днес при Миропомазанието, следващо Кръщението – „печат дара Духа Светаго”). При Кръщението /потапяне/ „в името на Отца и Сина и Светаго Духа” добиваме участие в Христовия живот – новорождение, подвиг, смърт и възкресение, ставаме „нова твар” по благодатта и действието на Бог - Дух Свети, ставаме част от Христос, осиновени в Неговото име от Бога – Отца. Отделно от това харизмите (даровете на Светия Дух), които първите християни получавали с полагането на ръцете апостолски, а ние с Миропомазнието, ни дават сила и място в служението за разпространение и свидетелстване на Христовото Благовестие, за утвърждаването и правилното функциониране на Църквата – „А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов... И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, дуги за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово...” (Ефесяни 4:7,11,12)
И тъй, получаването на духовните дарове не е „втора /завършваща/ духовна опитност”, а е следствие от новорождението – чудото на преображението, откриващо ни като синове Божии в кръщението. Още по-малко пък се придобива чрез емоционално настройване или техники за „развързване на езика”. Новоповярвалите в петдесятническите сборища са съветвани да практикуват именно последното – да повтарят несвързани срички като „ба, ба, ба” или изречения със силно изявена алитерация (струпване на съгласни букви) като „Кръвта кръсти прости”, така щели да освободят съзнанието си за „новия език, който Духа ще им даде”. Именно разделянето на даровете (харизми) от главната харизма - кръщението е в основата на петдесятническата безкритичност към ексцентричните и смущаващи прояви. Там, където благодатта се измерва с интензивността на преживяването, човешката глупост е в състояние да отвори много врати, за чиито съществуване дори не предполага. Въпрос на време е кога „освободеното съзнание” няма вече да се задоволява с мелодично бърборене в състояние на екстаз, а ще затъркаля придобилия го по пода, докато замучи и залее. Последното е факт, който добре описва и анализира п-р Волфганг Бюне в малката си книжка „Благословението от Торонто”...
* * * * * * *
Друго-яче стоят нещата с т. нар. „евангелие на просперитета” и доктрината за „задължителното изцеление”. Те са опит на петдесятниците и неохаризматиците да потърсят допълнителна основа за своята идентичност и да привлекат малко по-различен кръг последователи за религиозните си общностти от неврастениците, които възпитават гореописаните практики. А, именно търсещи млади хора, които си задават и сериозни въпроси... Но, това ще коментираме друг път...
