Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2011 21:57 - ДА ИЗОБЛИЧАВАМЕ ЗЛОТО НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ОСЪЖДАМЕ ЧОВЕКА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
1



ДА ИЗОБЛИЧАВАМЕ ЗЛОТО НЕ ОЗНАЧАВА ДА ОСЪЖДАМЕ ЧОВЕКА - разговор с архим. Тихон Шевкунов за медиите
Версия за печат
Автор:   Александра Карамихалева 
 

Архим. Тихон Шевкунов е настоятел на Сретенския манастир, намиращ се до стените на Московския Кремъл. Забележителен публи­цист и проповедник. Консултант и автор на сце­нариите на много филми с православна темати­ка, някои от които популярни и у нас. Под негово ръководство са Сретенската духовна семинария, издателството при Сретенския манастир, няколко интернет-сайта, най-попу­лярните от които са “рravoslavie.ru” и “days.ru”.

- Отец Тихон, под ваше управление са най-големите в Русия, а може би и в целия православен свят, православни сайтове и издателство, чиито издания излизат в милионен тираж. Сам казахте, че само за един ден над 10 хиляди човека влизат да четат рravoslavie.ru. Това, съгласете се, е изключително силен фактор за въздействие и от тук – изключително голяма отговорност. Въпросът ми към вас е следния: трябва ли, и какви принципи трябва да спаз­ва църковният журналист и публицист? Към коя истина трябва да се придър­жа: към онази, която вижда с очите си или към Христовата Истина, която поставя пред християните едни други, различни принципи на отношение и действия?

- Ние християните, в това число и занимаващите се с църковна журналисти­ка, трябва на всичко да гледаме през призмата на Истината, която е Хрис­тос. За нас във всички случаи най-важна е Истината, Христовата истина. Чо­вешката правда е лукава. Много лукава. Затова би било пълно безумие да се ориентираме по нея. Ориентирането по човешката правда, по правдата на “мира сего” отваря вратите на княза на мира сего. Затова за нас водеща, оп­ределяща, трябва да е Божията правда, Истината на Църквата. Но тук има ед­на още по-голяма опасност. Да представиш лъжата, клеветата, омразата, ка­то Христовата правда. Затова трябва много сериозно, отговорно и от чиста съвест да говорим за тези или онези събития, за тези или онези явления.

Но като говорим за това, е нужна конкретика: какви явления, какво отразя­ваме?

- Например, когато виждаме недостатъци в църковния живот, в духовници…

- Когато виждаме някакви негативни явления в Църквата, първо за себе си, трезво, с чиста съвест и с болка на сърцето, трябва внимателно да изследва­ме случая, да го разгледаме именно през погледа Христов, погледа на Онзи, Който е Правда и Истина

- …и Мир, и Любов…

- Да, Който е Истина, Мир, Любов… След това да преценим кога, на кого и как да представим своето виждане за този или онзи проблем, и то пак съоб­разно принципите, които ни е дал Господ.

Знаете ли, преп. Йосиф, нашият велик Оптински старец, веднъж казал: “Рев­ността на желаещите да победят злото, сама по себе си е голямо зло.” Люта­та ревност да победиш злото е голямо зло.

- Злото вън от тебе?

- Вън от тебе, защото желанието да се бориш със злото вън от тебе, е осно­вано на гордост.

Това съвсем не означава, че църковният журналист, църковният публицист трябва да мълчи за негативните явления. Да говори за делата на Църквата, е негов дълг, послушание, неговото служение, но трябва да говори така, както ни е заповядано в Евангелието, а не по свое усмотрение. Какво е казано: съгрешил ли е братът ти, отиди и го изобличи първо насаме. Ако не те послу­ша, доведи още един свидетел, ако пак не послуша, извести на Църквата, ако и Църквата не послуша, да ти бъде като езичник и т. н. (вж. Мат. 18:15-17) Ако действаме по този начин, е едно, но ако си въобразим, че сме оръдие на Божия съд и започнем да тръбим пред обществото…


- С трибуната, с която разполага съвременният журналист, в усилието си да направи добро, може да сътвори голямо зло, така ли?

- Да раздуха скандал, да дискредитира Църквата… Отговорността е огромна. Отговорността на всеки християнин за всяка дума е голяма, а в още по-голя­ма степен това важи за църковния журналист, чиято дума се разпростира толкова надалече. Това е много сериозен въпрос! Много важен!

Постоянно трябва да внимаваме дали нашата ревност съответства на еван­гелските повели. Да изобличаваме злото - не означава да осъждаме човека. Когато пишем сериозно и задълбочено по даден проблем, който разяжда Цър­квата, не е необходимо да споменаваме конкретни имена, да визираме конк­ретни енории, защото като християни трябва да сме непримирими към злото, но милостиви и прощаващи към падналия брат, да го насърчаваме да се изп­рави, а не да го смазваме с обвиненията си. Казано ни е: “Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.” (Ефес. 5:11)  – делата, а не човека. Делата!

- И още: “Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи ” (Рим. 14:4).

- Точно така. Господ е казал: “Аз съм, Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му” (вж. Откр. 2:23) и ние не мо­жем да си присвояваме тази власт. Освен това  трябва да имаме предвид, че ние винаги гледаме сламките в окото на другите, имайки греда в своето, че ние самите сме грешници и това прави преценките ни изкривени. Казано е: “Господ дойде да спаси грешниците, от които първият съм аз.” Ако разбира­ме всичко това, то тогава има надежда, че у нас има дар на разсъждение и че можем духовно да се ориентираме в дадена ситуация и да вземем правил­но решение. Но това трябва да става спокойно, без да се разпалваме, не нас­тървено, страстно, а да разсъждаваме и да говорим за злото, което разяжда Църквата с кротост, „защото човешкият гняв не върши Божията правда” (Яков. 1:20). И да се молим, постоянно да се молим Бог да ни научи как да постъпим.

- А какво според вас да е отношението на Църквата към светските журналис­ти?

- Ние отличаваме добросъвестните и добронамерени журналисти от онези журналисти, които априори имат неприязън към Църква и търсят единствено сензации и поводи да раздухват скандали. Но сме наясно, че светските сред­ства за масова комуникация винаги, без изключение са светски ориентирани и ангажирани и не бива да се заблуждаваме, че те ще търсят доброто на Цър­квата, на Православието. Дали ще отразяват събитията в Грузия или в бив­ша Югославия, или процесите на глобализация, те винаги ще се ръководят и ще защитават определени политически интереси, а не Православието.

Разбира се, и сред светските журналисти има вярващи хора, християни, но техните възможности са ограничени, те са принудени да следват политиката, курса на медията, в която работят.

- Научихме за драматичното прекратяване на отношенията на Гръцката архи­епископия със средствата за масова комуникация съвсем наскоро. Как стои този въпрос при вас, в пресцентъра към Московската патриаршия?

- Ние имаме пресцентрове не само към Патриархата, но и към всяка епархия. В началото имахме проблеми, неразбиране от страна на журналистите, изопа­чаване на информацията, но изминаха 2-3 години и установихме добри отно­шения. При всяко положение това ни дава възможност да поднесем на СМИ обективна информация за едни или други процеси в Църквата, а това е мно­го важно за нас. Ако нямат ясна и точна информация, журналистите стават подозрителни и си я измислят.

Разбира се, не всички журналисти са коректни, но ние разсъждаваме така: ако някой преиначи информацията, която сме им дали и постъпи недобросъ­вестно, некоректно … - е, Църквата в своята хилядолетна история е виждала толкова много безумци, че един повече или по-малко няма да я разрушат. Ако има някаква обща, организирана кампания срещу Църквата, разбира се, трябва да се прекрати общение, но ако става въпрос за отделни журналисти - не, защото знаем, че и недобронамереният и недобросъвестният журналист и дори явният гонител може да се промени. Господ ще го измени.

- А това сътрудничество с Църквата преобрази ли към по-добро журналисти­те, с които вие работите, подейства ли им благотворно?

- Да, разбира се. Журналистите използват много клишета за Църквата и анти­църковни стереотипи, но когато видят, че ние нито сме зли, нито сме луди, когато видят, че сме нормални, образовани, съвременни, разумни, добронаме­рени… - те променят мнението си, а оттам и отношението си и това пролича­ва в материалите им за Църквата.
Преди по правило материалите за Църквата бяха негативни. Сега журналисти­те ни познават и не искат да кажем за тях: “Какво си написал! Какви са тези неща?” Когато чуят някакъв слух, те не бързат да пишат, а първо мислят, пи­тат ни, ние им казваме: “Елате, вижте документите и се убедете сами!” И те си казват: “А, да, това е поредният глупав слух…” и се отказват да пишат или пишат нещо в защита на Църквата. Трябва да се работи с журналистите сериозно, с уважение към работата им, спокойно, премерено.


                                      Източник: Православна младеж




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13709601
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031