Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2011 21:52 - ЗА ОБРАЗОВАНИТЕ И НЕГРАМОТНИТЕ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2119 Коментари: 0 Гласове:
0



Утре образованите ще са заминали, а неграмотните пораснали

 30.07.2011   

Статистиката е като уличен стълб с лампа – някой го използва за ориентиране, друг за подпиране. Ако живеехме в скучно добра държава, преброяването щеше навярно да е по-важно събитие от изборите наесен.

Защото то дава числа, без които в добрите държави не могат да се направят скучни сметки, водещи към по-добър живот. В интересна държава като нашата обаче, където политиката се свежда до разпалване и гасене на текущи пожари, преброяването не е толкова важно с това, че изчислява какви пожари са вилняли и какви се задават. Ако бъде използван този стълб с лампа, то вероятно ще е за подпиране.

 Този, който вярва, че ромите у нас са само 325 343, може да спре дотук. Разбира се, те не са и 1 300 000, както са си харесали да твърдят ромски лидери. „Много се тревожа, че раждаемостта пада” – каза на демографско обсъждане в Котел преди време един жител на града. Циганин. Спогледахме се недоумяващо, току-що бяха изнесени данни, според които българите в Котел стават все по-малко за разлика от турците, каракачаните, циганите. Ораторът усети объркването ни и поясни: „Тревожа се за това, че много пада раждаемостта при българите – кой ще изработва нашите социални помощи?” Той не беше циничен, беше просто по-искрен от всички останали. Колко българи биха могли да осъзнаят, да прозрат, да станат и също толкова искрено да заявят на подобни обсъждания: „Тревожа се за неграмотността на ромските деца – кой ще изработва нашите пенсии?”

 НСИ: „За първи път при настоящото преброяване е включена категорията „никога непосещавали училище”. Броят на тези лица е 81 хиляди.”

 Котел е на последно място сред българските общини по индекс на човешко развитие. Заради село Градец. В Градец живеят към 6 500 души. 500 от тях са българи, 6 000 са цигани. От четири десетилетия баба Цонка си води дневник, тя е селският статистически институт. Ето нейни демографски данни: от 15 години в малцинството (малцинство баба Цонка нарича българите, защото са само 500 души) не се е раждало дете. В циганската махала една жена родила два пъти в една година. Една друга пък, откакто мъжът й бил в затвора, го осведомявала, че докато той е там, тук редовно му се ражда по едно дете годишно. Истинската учебна година в Градец започва през ноември. По Димитровден каруците се прибират в селото и някои от децата отиват да учат четмо и писмо. Първият председател на Народното събрание след 1944 година Димитър Ганев бил от Градец. Бил обещал на селяните, че ще им доведе Вълко Червенков и го направил. Червенков произнесъл вдъхновена реч в прослава на труда. Казал, че сега, когато всичко е общо, трябва да се работи. Че нивите и фабриките сега са на всички, затова трябва много да се работи. Циганите ръкопляскали, но след събранието дръпнали настрана Димитър Ганев и свойски го попитали: „Ай, бат Митко, отде го намери тоз фашистин?”

 НСИ: Налице са значителни разлики в относителния дял на неграмотните лица при трите основни етнически групи. При самоопределилите се като българи 0.5% са неграмотни, при турската етническа група – 4.7%, и при ромската – 11.8%.”

 На един от обичайните безсмислени семинари на ромска тематика казах на ромски лидер, че отново проповядваме на вярващите. Че ако той наистина е загрижен за своите братя, трябва да ходи не по семинари, а в гетата и да убеждава родителите да пращат децата на училище. Защото идва времето на информационните технологии, на компютрите и така времето ще отрече ромите. На което той отговори: „Да, права си, времето ще ни отрече. Но пространството ще ни спаси.” Тоест, колкото повече сме, толкова повече ще се налага да се съобразявате с нас. Тази „бебелашников” идея, за разлика от примера горе, не може да бъде наречена искреност. Това си е обикновен цинизъм. А България трябва да се съобразява с ромите и сега. И съобразявайки се, да им каже първо – да учат, второ – да учат, трето – да учат. За да могат след това да работят.

 НСИ: „В съвкупността на децата от 7 до 15 г. включително, които трябва да бъдат в образователната система, но не учат, също се наблюдават значителни различия според самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23.2% от тази възрастова група не учат, при турската етническа група този дял е 11.9% и при

 българската – 5.6%. Причините, поради които децата не посещават училище, не са изследвани по време на преброяването. Причините могат да бъдат от здравословен или друг личен характер.”

 Защо спря детето си да ходи на училище, питах един баща в Нова Загора. Защото червата му куркат, каза той.” А, като го спря от училище, спряха ли да куркат?” С тези родители трябва да се говори, а не по семинари в спа хотели. Защото тактиката на тези родители също е цинична – те си представят, че тъй като бедността е единствено, което имат, шансът им е да си продадат бедността. Че държавата трябва да плати на родителите, за да благоволят да пращат детето си в училище. (Гинка от Градец: „Девет деца съм родила на таз държава и една къща не ми е направила. Не, не ходят на училище, безграмотни са. Че как да работят, работа няма. Чакай да изям таз паста и ще ти разправям какъв кучешки живот живеем.” ) Причините могат да бъдат от друг личен характер, гадае националната статистика. Някой е минал през всички ромски гета и е раздал една универсална причина: „Детето няма обувки, как да ходи на училище?!” Само от по един семинар да се бе лишила всяка от безбройните ромски организации, щяха да обуят всички ромски деца.

 Данните от преброяването ни казват без думи следното: колкото повече растат тези неграмотни деца и колкото повече емигрират грамотните, толкова по-голям, по-труден и по-необратим ще става проблемът. На всичкото това партиите реагират с някакви словесни конструкции от демократични термини, толкова ялови и кухи, че вече не вършат работа на никого, освен на най-закоравелите и безсрамни лицемери. В България никога никой през последните двадесет години не е имал дори намерението, да не говорим за волята, да решава ромските проблеми. Нито държавата, нито неправителственият сектор, нито ромските лидери.

 Всички имат нужда от точно такива роми, в каквито те се превърнаха – гладни, неграмотни, многобройни, развратени по отношение на човешките си и граждански отговорности, манипулируеми. Ромите през всичкото това време бяха нужни на политиците като бройка гласове, на неправителствените организации – като поминък, и на ромските лидери – като аргумент за лично облагодетелстване. На никого не му е минавало и през ум да решава ромските проблеми, защото всички, които можеха да го направят, всъщност печелеха от увеличаването на тези проблеми. Затова проблемите нарастват с такава скорост и сила, че все някога ще осъзнаем – опасността да ни смажат е съвсем реална. Паник-бутонът все още не е натиснат, но е време да се огледаме за него.

 Отношението към ромите в България продължава да е в двете крайности. То е или агресивно-гневно или умилително-покровителствено. Ромите предизвикват у нас или омраза, или патос, никога делово отношение. Известният познавач на ромските проблеми Андраш Биро, носител на т.н. малка нобелова награда (награди за социални проекти), ми посочи това като основна българска грешка: „Вие дори не осъзнавате, че с умилително-снизходителното си отношение към ромите също ги дискриминирате, защото се отнасяте към тях като към непълноценни същества. Те са възрастни хора и от тях трябва да се търси отговорност, както от всеки друг. Това беше моят подход при получилия наградата проект в Унгария. Влизах в ромско семейство и разговарях като с възрастни, зрели, отговорни хора: какъв бизнес можете да правите и от какъв заем имате нужда? И те казваха: можем да гледаме две прасета, едното ще продадем, другото ще изядем. И уточнявахме заема – без лихва, с отложено връщане, но почне ли връщането – без прошка. Казвах им директно: това е заем, ако не го връщаш, ще отидеш в затвора. И така – семейство по семейство. Умилението на българските неправителствени организации винаги ме е удивлявало, за какво им е, не разбират ли, че то не работи?!?”

 Някои не разбират. Други не ги интересува. И едните, и другите ще се направят на много учудени при следващото преброяване.

 Веселина Седларска
 В. „Сега”

Източник: reduta.bg




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10817063
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930