Стоян Костов, posted in Православие и съвременност Стоян Костов created the doc: "Полицата"
Полицата
Момиченцето се казваше Сара и беше дъщеря на много богати евреи. Освен нея те имаха още пет деца. Семейството живееше в провинцията.
Бащата имаше суров характер и децата се страхуваха от него, боеше се и жена му.
Веднъж, излизайки по някаква работа, той бръкна в джоба на сакото си и извади оттам сгънат на четири лист.
— Ех, не ми се връща сега! Сара, вземи този документ, той е много важен, и го занеси в моя кабинет — спря той дъщеря си, която тъкмо в това време минаваше тичешком край него. — Сложи го на бюрото и го затисни с някоя книга. Само да не го загубиш, че ще ти откъсна главата! — подвикна след нея той.
Сара пусна документа в джоба на роклята си и се запъти към кабинета, но точно тогава по-голямата щ сестра я повика, за да щ покаже каква шапка щ е подарил нейният годеник. Сара разгледа подаръка, а след това видя, че на двора са се събрали съседските деца и започват някаква много интересна игра. И забравила за всичко, тя се затича към тях. Документът остана в джоба щ, а тя игра и скача до късно вечерта. После прислужницата отнесе за пране роклята, която беше съблякла преди да си легне, а на сутринта щ даде нова.
На закуска бащата попита Сара:
— Къде е документът, който ти дадох вчера?
Чак сега Сара се сети за него. Започнаха да го търсят, но тя знаеше, че е безсмислено: документът беше останал в джоба на роклята, тя не беше го вадила оттам, а роклята беше дадена за пране. Без съмнение хартията се е намокрила и са я хвърлили. Разтреперана от страх, тя призна всичко на баща си. Той я изгледа и натъртено каза:
— Това беше полица за 10 000 рубли. След две седмици трябва да я протестирам. Не ме интересува, че е изчезнала, трябва да я имам. Намери я, където искаш, иначе...
Сара затвори очи от ужас. Баща щ никога не заплашваше напразно.
Заредиха се дни на безцелно търсене и мъки. Отначало в търсенето участваха всички домашни, но като се убедиха, че е безсмислено, отказаха се. Сара загуби и сън, и апетит. Престана да играе с децата, криеше се от всички в най-далечните ъгълчета на двора. Най-много обичаше да седи там, където тяхното имение граничеше с малкото дворче на една стара рускиня. Тя живееше в бедна къщурка, нямаше добитък, само една шарена котка бягаше наоколо и зеленчуковата градинка весело се зеленееше. Три ябълкови дървета люлееха клони и храстите с френско грозде буйно растяха. Жената вечно шеташе из бедното дворче, но често оставяше работата, изправяше се в цял ръст и се молеше. По време на молитвата доброто щ лице ставаше още по-добро. Много пъти от очите щ се стичаха сълзи, но тя не ги забелязваше, а само се осеняваше с кръстния знак. Сара я наблюдаваше през една пролука в оградата. Когато жената се молеше, на нея изведнъж щ ставаше леко и радостно, а страхът от баща щ изчезваше. Но щом жената спираше да се моли, страшните мисли отново завладяваха Сара и тя се запътваше към реката, за да търси на брега място, откъдето да се хвърли.
Веднъж, когато щ бе особено тежко, Сара дойде в любимото си кътче на двора и повтаряйки движенията на жената, се опита сама да се моли. Тя не знаеше как се прави това и като се кръстеше неумело, повтаряше едно и също: „Руски Боже, помогни ми!“ После започна да Му се оплаква от своята беда и пак Го молеше да щ помогне. Тя започна да прави това всеки ден, което обаче не щ пречеше да ходи на реката, на мястото където беше решила да сложи край на живота си. Бащиното наказание беше за нея по-страшно от смъртта.
Двете седмици изтекоха. Настъпи утрото на съдбоносния ден. Сара не бе мигнала. Щом съмна, тя се облече, погледна сестрите си, които спяха в същата стая и тихо излезе от къщи. Слънцето тъкмо изгряваше, на двора нямаше жива душа — толкова рано всички още спяха. Сара хвърли последен поглед към богатия роден дом, към градината, към големия двор, пълен с външни постройки, и се запъти към портата.
Вдигна резето и решително хвана дръжката. Но какво е това? В дръжката беше пъхнат сгънат на четири лист. Сара го измъкна и машинално го отвори. Полицата!... Нима това е същата п?олица, която баща щ бе дал преди две седмици?! Та нали тя се беше намокрила в джоба на роклята и я бяха изхвърлили?! Как е попаднала тук?!
Забравила страха от баща си, забравила всичко на света, Сара с вик се втурна в спалнята на родителите си. Рошав и още сънен, бащата грабна от ръката щ листа.
— Полицата, същата полица! — извика той така, че го чу цялата къща. - Къде я намери?
Цяла трепереща, Сара разказа всичко. Бащата пак заразглежда документа. Всичко беше наред, нямаше за какво да се заяде човек, само по нещо едва доловимо той се различаваше от загубения — като че ли хартията беше малко по-друга или почеркът... В къщата всички се събудиха и се насъбраха в спалнята, радостни и възбудени. Само Сара не се радваше така, както всички — някакво ново чувство за нещо велико и неразбираемо преливаше в душата щ. Тя пак се усамоти в своето кътче на двора.
— Ти направи това, руски Боже — шепнеше тя и не щ се прибираше вкъщи, искаше щ се да седи тук в тишината и да мисли за този необикновен Бог, Който се смили над нея и извърши чудото.
Същия ден бащата на Сара протестира полицата и си получи парите. В къщата бе шумно и весело.
След това събитие Сара много се промени: стана по-сериозна, по-мълчалива. Мисълта за руския Бог не щ даваше мира. Но тя знаеше, че за да се доближи до Него, трябва да се кръсти. Събра кураж, отиде при свещеника и го помоли да я кръсти. Той отказа:
— Вие, госпожице, сте още непълнолетна и без съгласието на родителите Ви нямам право да направя това.
Сара се огорчи и отиде при друг свещеник. Той също щ отказа, отказа щ и трети. Лесно им беше да казват: „със съгласието на родителите“. Сара отлично разбираше, че ако заговори с родителите си за това, отговорът ще бъде само един — проклятие. Баща щ и майка щ бяха ревностни евреи, дядото - равин. Те бяха едни от най-уважаваните и богати семейства в града, бащата постоянно правеше дарения на синагогата, а у дома строго изпълняваха всички изисквания на юдейската вяра.
Във вълнения и тайни молитви към руския Бог измина цяла година. От една приятелка Сара научи, че недалеч от града има женски монастир.
— Иди там и помоли игуменията да те кръстят — посъветва я приятелката.
Сара реши да предприеме тази стъпка и да скъса със семейството си. „Скоро ще стана на 16 години, не съм малка, все някак ще преживея — Господ ще ми помогне.“
Сара събра всички пари, които нейният баща щ беше давал от време на време, някои свои вещи, измъкна се тихо от къщи през нощта и отиде на гарата. Качи се на влака — монастирът се намираше на няколко километра от железопътната линия. После тръгна към него пеша, защото се боеше да не привлече вниманието, ако наеме файтон. Как да стигне, щ бе обяснила приятелката, която неведнъж беше ходила там с баба си.
По пътя Сара имаше късмет — срещна богомолки, които отиваха натам и те щ обясниха как да намери игуменията.
С разтуптяно сърце прекрачи Сара прага на игуменските покои. Една млада послушница я огледа с любопитство и отиде да съобщи за нея. От вълнение Сара едва се държеше на краката си: „Боже, помогни ми! Боже, помогни ми!“ - шепнеше тя, обърната към иконата. В молитвата си не чу как се отвори вратата, как влезе игуменията, спря се и започна да гледа новодошлата. Най-сетне, усетила продължителния щ поглед, Сара се обърна, протегна ръце към нея и разплакана падна в нозете щ.
Игуменията дълго разговаря с нея. Разказът на Сара трогна отзивчивото щ сърце, но тя не можеше да реши сама въпроса за кръщението. Остави девойчето в покоите си и веднага замина при епископа. Той беше пламенен и решителен: „Кръстете момичето, майко, и го оставете при вас, иначе у дома щ ще я затрият. Направете го без да се разчува. Ако дойдат родителите, не им давайте момичето, а ако вземат да заплашват — изпратете ги при мен.“
Изпълниха всичко това, а когато дойдоха роднините щ, казаха каквото бе поръчал владиката. Минаха години. Сара не напускаше монастира, където бе намерила пристан, стана една от сестрите в обителта и пое по трудния монашески път. После прие велика схима и живя дълги години.
Този разказ тя предала на един свещеник, който го разказал на мой приятел, а той — на мен.
