Под дявол Свещеното Писание разбира не просто зла сила или злото въобще, а свободна, разумна, безплътна личност с ум, чувства и воля. Дяволът и не­говото войнство по своя ум, сила и способности значително превъзхождат чо­века, тяхната воля е твърдо установена в злото, те чувстват гняв, завист, гордост, страх и трепет (Як. 2:19) и невъобразима омраза към Бога и всичко божие. Тяхната главна цел е разрушаване на Царството Божие, царството на мира, любовта, единството, като всяват омраза, лъжи и раздори.

Демоните се стремят да откъснат хората от Бога да ги подчинят на себе си и да използват физическите и психическите им сили за своите цели.

Свещеното Писание, светоотческата и аскетическата литература разкриват, че сатаната и демоните могат да заслепяват ума на човека, да възбуждат в сърцето му порочни желания, да пораждат чувствени усещания, да скланят волята му към греховни действия. Нечистите духове могат да проникват в тя­лото на човека подобно на въздух, да си устройва от него жилище и да дър­жат насилствено както тялото на обсебения, така и душата му. Такова опи­сание можем да открием в разказа на Мотовилов за това, как нечистият дух завладял тялото му и го измъчвал с години. Според св. Игнатий Брянчанинов, както газовете, така и демоните имат свойството да заемат различен обем, което позволява на много демони да населяват едновременно едно и също тя­ло (вж. Лук. 8:30).

Според твърдението на св. Йоан Касиан и други отци на Църквата демоните, проникват у човека, като най-напред завладяват ума му. Те му внушават раз­лични греховни помисли, които той, ако не е наясно с духовния живот, прие­ма като свои, задържа ги в ума си, съгласява се с тях и така става провод­ник и изпълнител на чужда зла воля. Освен към мислената сфера падналите духове могат да се прилепват и към чувствената и волевата страна на човеш­ката душа. Ето какво пише по този въпрос преп. Нил Синайски: “Когато за­вистливият демон не успее да задвижи паметта, тогава въздейства на кръвта и соковете, та чрез тях да предизвика в ума въображение и да го изпълни с образи”. Въздействайки на тялото, бесът възбужда в човека чувство на ярост, гняв, апатия, похот и т.н.

Монах Евагрий пише, че бесовете се различават по злост, сила и служение. Св. Йоан Касиан, говори за това, че на едни им се услажда богохулството, на други яростта, на други тщеславието, тъгата, блудството... и всеки про­бужда в сърцето на човека, онази страст, която най му се услажда. Като раз­палват определена страст у човека демоните постепенно получават власт над душата и тялото му. От евангелието на свети апостол и евангелист Йоан научаваме как постепенно, като разпалил страстта на сребролюбието (вж. Йоан 12:6), дяволът завладял един от учениците на Христос, довел го до отс­тъпничество, а по-късно и до самоубийство. Вратата към душата и тялото на човека са неговите страсти. За нечестивите демони те са най-уютната сре­да, в която властват и доволстват.

Бесовете се хранят и умножават силата си от трансформираната в страст жизнена енергия на хората. Ако по думите на св. Йоан Дамаскин, ангелите “доколкото им е дадено, съзерцават Бога и се хранят от това”, то демоните, за които съзерцанието на Бога е невъзможно, могат да получават енергия косвено, чрез човека. Освен това, овладявайки грешника, злите духове из­ползват тялото му като инструмент за получаване на по-голяма наслада от греха.

Те се прокрадват в душата на човека един по един в зависимост от духовно­то и душевното състояние на изкушавания. Според св. Йоан Касиан “на ново­началните и немощните се пращат да ги нападат по-слаби духове, а ако те не успеят да ги победят, се пращат по-силни”. Евангелският разказ (вж. Мат. 12:43-45) разкрива, какво става, ако след като човек отблъсне един не­чист дух, остане благодатно незащитен и не живее така, че да се изпълва с Дух Светий.

Обсебването се характеризира с определени симптоми наличието на които го прави лесно разпознаваемо. За поставянето на такава диагноза най-важни са духовните симптоми  онези, които се отнасят до Бога и божественото. Пси­хосоматичните и соматичните симптоми са второстепенни. Сами по себе си, ако не са в съчетание с духовни симптоми, те могат да са показател за обик­новено психическо или физическо заболяване.

Характерно за обсебените е, че при съприкосновение със светини и при слу­шане на Словото Божие демоните в тях оказват яростна съпротива. При вли­зане в храма, по време на богослужение и особено по време на св. Литургия обсебените крещят, изричат сквернословия; близостта на светата чаша, мо­щи на светии, кръст, светена вода и др. ги измъчва и изгаря. В такива слу­чаи демоните могат да заговорят от свое име. Обсебеният под влиянието на демоните се съпротивлява на божественото: богохулстват, проклинат, нена­виждат всичко християнско.

Демоните използват душата и тялото на обсебения и така той става подвлас­тен на чужда за него личност или личности. Околните могат да станат свиде­тели на неконтролируеми телодвижения у обсебения, говорене с чужд, невъ­образимо противен глас (мъжете с женски глас, а жените с мъжки), грухте­не, съскане, кучешки лай и др., да видят как лицето му се изкривява от не­човешки злобни и отвратителни гримаси.

Белег за обсебване е чувството на ужас при влизане в православен храм, усещане за чуждо присъствие в тялото, подувания в стомаха, гадене, повръ­щане, остри болки в сърдечната област или в главата, постоянна безпричин­на вътрешна злоба и раздразнение, необяснима тъга, униние, апатия, повише­на телесна температура, продължаваща години, ясно изразени симптоми за заболяване, без да са диагностицирани органически причини.

Сънят при обсебените е нарушен. Лежейки, човек усеща тежест върху себе си, нещо тъмно, което го притиска и задушава. Чува тътен, гласове, които беседват с него и в началото лъстиво го изкушават, а по-късно и открито го подстрекават към разрушителни и саморазрушителни действия.

Някои от изброените симптоми не са специфични само за случаите на обсеб­ване. Например подуването на стомаха, сърцебиенето, учестеното прозяване и др. могат да бъдат породени и от някакви соматични отклонения (особено по време на пост). Но когато тези симптоми са подчертано ясно изразени в храма и в близост до светини, а навън изчезват  вероятността за обсебване е голяма. Друг пример: унинието, нежеланието да постиш и да се молиш са не­що обичайно при атеистите и при нехайните християни. В това състояние мо­же да изпадне дори опитен подвижник. Но съчетано с други от изброените симптоми, вероятността от обсебване е голяма.

Случаите на обсебване често са съпроводени с емоционални нарушения, свръхвъзбуда, апатия, агресия и автоагресия, както и с алкохолизъм, нарко­мания, сексуални извращения, свръхсексуалност. Към допълнителните симп­томи за обсебване от зли демони се отнасят и телесните признаци, които мо­гат да съпътстват обсебването, като глухота, немота, зловоние от устата, различни подутини по тялото, както и свръхестествена сила и издръжливост.

Обсебването често е съпроводено със свръхестествени знания и умения, ка­то гадателство, явлението полтъргайст, телекинеза и други.

Обсебването често се бърка с психически заболявания, като шизофрения, ис­терия, епилепсия, но това, което категорично отличава обсебването от пси­хическите заболявания, е наличието на духовни симптоми.

Какво способства за обсебване от зли духове?

Обсебването става възможно, когато човек е предразположен към това или сам се стреми към общуване с поднебесните духове.

Сред най-честите причини за обсебване са: различни форми на идолопоклон­ство, езичеството (Второз. 32:17); интерес към окултни занимания, като га­дателство, магии, спиритизъм (викане на духове) и др.; занимания с медита­ция и различни древни окултни практики; използване на наркотични вещест­ва; компютърни игри, филми, музика и т. н., подхранващи агресията; учас­тие в сатанистки секти и практики; ходене при врачки, магьосници, екстра­сенси и нетрадиционни лечители, подлагане на хипноза и различни способи за изпадане в транс. Причина за обсебване може да стане и която и да е гре­ховна страст, която разрушава благодатната защита и отваря достъп за демо­ните до душата на човека. Условие за демонско обсебване може да стане ня­кое психическо заболяване, което прави човека податлив на демонско влия­ние, както и тежко нараняване на главата.

Случаи на обсебване има и сред деца. Причини за това явление могат да бъ­дат както наследствена обремененост, така и близкото съжителство на дете­то с окултно обременена личност, без то да има благодатна защита.

През земния си живот Иисус Христос изцелявал много бесновати. Тази власт над нечистите духове Той дал и на апостолите, и на техните приемници. (Лука. 10:17-20) Историята на Църквата познава много случаи на изгонване на бесове чрез подвижници на благочестието със силата на благодатта. Във всички времена е имало и свещенослужители, които с молитвите си и Божия­та благодат, преподавана чрез Тайнствата, са прогонвали нечисти духове от страдащите. От властта на дявола човек може да бъде избавен само от бла­годатта Божия. “Но душата  по думите на преп. Симеон Нови Богослов  избяга ли от дявола, тя трябва да прибегне към домостроителя на благодатта, тоест към духовен отец, за да не я намери дяволът отново незащитена и да я похи­ти. Духовният отец ще я научи за какво трябва да се погрижи, за да стане носителка на всеоръжието Божие, т.е. благодатта, и с нея да противостои на всички козни на дявола, на началствата, властите, светоуправниците на тъм­нината от тоя век, поднебесните духове на злобата. Защото душата, съедине­на с плътта, не може сама, гола, да противоборства на толкова силни и мно­гобройни врагове, ако не е облечена във всеоръжието Божие.”
А към обсебените от зли духове трябва да се отнасяме с търпение и съчувст­вие. Да имаме предвид, че това състояние се допуска от Бога за покаяние или за да предпази страдащия от по-големи съзнателни лични грехове. Св. Йоан Лествичник казва: “Когато видим някой войн в Христа в телесно страда­ние и немощ, вместо лукаво да търсим обяснение за болестта му, по-добре да го приемем с простота и любов, която зло не мисли, и да се постараем да го изцерим като собствен уд (член) и като войн, ранен в битка”.


                            Източник: Православна младеж