ИМА ЛИ ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА?

Автор: Христо Цанков

skype: hi.tsankov

e-mail: hi.tsankov@gmail.com

Mилиони са хората по света, които са убедени, че мъртвите продължават да живеят след своята смърт, в един по-възвишен и издигнат духовен свят. При това, не са никак малко разказите на хора, които твърдят, че са разговаряли действително с духа на явил им се починал близък или роднина, когото те са разпознали. Други пък сънуват свои починали близки и разговарят насъне с тях. Като вземем под внимание и общопопулярното религиозно учение сред християнството, на съзнателното съществуване в задгробния живот, получаваме една наистина тъжна картина. Библията ни предупреждава обаче, че духовете на мъртвите са всъщност демони, представящи се в техния образ и говорещи по същия начин, със същия маниер и тон, както са правили приживе умрелите. Ето защо е от жизнено важно значение да разбираме истината за състоянието на мъртвите, за да имаме имунитет срещу страшните измами на княза на злото и неговите подчинени демони, които са наложили навсякъде по света и най-вече в християнството голямата лъжа за живот след смъртта!

Наскоро дори бях изненадан да науча, че мормоните също вярват в живота след смъртта, но бях потресен, когато разбрах, че имат специална програма за... евангелизация на мъртвите! Поради тази причина мормоните разполагат с най-обширната колекция в света от семейни регистри, проследяващи предшествениците на милиони семейства назад в миналото! Сигурно не сте знаели за този факт, но вече знаете!

И така, каква е истината за състоянието на мъртвите? Мисля че Библията е пределно ясна по този въпрос. Объркването идва от някои текстове в Писанията, които сякаш потвърждават тази общоприета доктрина, но след внимателен анализ става ясно, че няма никакво основание да се използват в нейна подкрепа. Безспорно, един от тези текстове е притчата на Исус за богатaша и бедния Лазар. Но първо нека се запознаем с нея:

Лука 16" 19-31:

19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

29 Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще

се покаят.

31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

За да направим един точен анализ на тази история, разказана от Исус, трябва първо да вземем под внимание факта, че тя не е реална действителна случка, а притча, т.е. една символична картина със символични образи, която има за цел да предаде определени поучения. В своята проповедническа дейност Исус често си служеше с такива притчи, предавайки на един достъпен и разбран от народа език важните истини на евангелието. Притчата за сеяча и семето, за блудния син, за добрия самарянин и много други, са вдъхновявали мнозина, търсещи истината, разкривайки вечните съкровища на Божията премъдрост и любов към човешкия род. Но въпреки това, колко жалко е, че дори и най-ясните неща в Писанията са често пъти погрешно разбирани, погрешно интерпретирани и използвани за поддържането на редица заблудителни учения като това за съзнателното съществуване на мъртвите след тяхната смърт.

За да не излизаме обаче извън контекста на нашето кратко изследване за състоянието на мъртвите, ще се фокусираме само върху тази част от притчата, свързана конкретно с темата. Впрочем, още по времето на Исус бе широкоразпространено вярването, че мъртвите продължават да живеят след смъртта си извън тялото, в едно по-издигнато духовно състояние. Особено между езическите народи бяха разпространени и практикувани множество практики на общение с мъртвите, а тъй като се смяташе, че те са преминали в по-висша сфера на съществуване като духове, бяха често обожествявани и превръщани в обект на поклонение. Между Божия народ също се бяха промъкнали подобни вярвания и поради тази причина Исус използва загнездилата се в съзнанието на евреите заблуда, за да предаде някои важни истини и поучения. Но го направи по такъв начин, че максимално да изрази своето неодобрение и несъгласие. Ето защо, рисувайки една изключително гротескна картина на задгробния живот в Своята притча, Той представи праведния Лазар в лоното на бащата на вярата Авраам, а богаташа – намиращ се в огъня на пъкъла, в големи мъки и страдания!

Наистина, колко гротескно! Ако това е наградата на праведните в небесното царство, аз не бих дал и пет пари за нея! От друга страна, ако грешниците ще се мъчат вечно в ада, страдайки по начин, който изобщо не можем да си представим, защо тогава Бог ни е представен в Словото като Бог на любовта и милостта? Какъв е този Бог, Който цяла вечност ще намира удоволствие в мъчението на измамените грешници?

Но слава Богу, въпросът изобщо не стои по този начин! Защото Библията ясно ни е представила каква ще бъде наградата на праведните и на нечестивите, на тези, които са приели Евангелието и на тези, които са го отхвърлили. И мисля, че всеки, четящ редовете на тази Исусова притча веднага би схванал дълбокия символизъм в нея, за да не заключи погрешно, че има задгробен живот и че той представлява именно това, което е описано в притчата. Въпреки това, се оказва, че има мнозина, които с готовност приемат точно такова заключение! Колко жалко! Ето обаче някои непреодолими противоречия във връзка с буквалното приемане на картината за богаташа и бедния Лазар.

Първо, едва ли е логично да си представим, че пъкълът е толкова близо да рая, че да може да се осъществява зрителен и словесен контакт между двата свята! В този случай, на какъв по-добър живот биха се радвали праведните, слушайки през безкрайните векове стенанията и писъците на вечно измъчваните жертви? По-скоро това би бил живот в ада, а не в рая! Още повече, след като адът е „на един хвърлей камък“ разстояние!

Второ, едва ли е логично да приемем, че Авраам би бил толкова радостен да държи в своите обятия Лазар! Подобна картина би била ненормална дори сега на нашата грешна земя, та камо ли в рая! Лично аз не мога да си представя какво удоволствие биха изпитвали Авраам и Лазар да „се гушкат“ като мама и бебе докато всички други праведни ги наблюдават! Защото Авраам казва: „...сега той тук се утешава...“. А, да... Ами, след като е толкова хубаво в Авраамовите обятия, другите праведни няма ли да поискат също да са там?! То, не щеш ли, току се получила цяла опашка от чакащи да минат през лоното на Авраам!

Трето, едва ли е логично да си представим, че големите мъки на богаташа в огъня на пъкъла могат да бъдат облекчени с малко разхлаждане на езика му!

Четвърто, съвсем нелогично изглежда при описаните в притчата обстоятелства да може да се проведе един такъв разговор между Авраам и богаташа, поради простата причина, че в пъкъла се мъчат най-вероятно още милиони други грешници и техните писъци и вопли създават такъв невъобразим шум, който би изключил провеждането на какъвто и да било разговор!

Пето, едва ли е логично да приемем също, че Авраам би имал силата да възкреси Лазар и да го изпрати с вест до петимата все още живи братя на богаташа!

ОБАЧЕ, ХОРА, ПОВЯРВАЙТЕ МИ, ЧЕ ВЕДНЪЖ ИМАХ РАЗГОВОР С ЕДИН ХРИСТИЯНИН, КОЙТО, ЗА ДА МИ ДОКАЖЕ, ЧЕ МЪРТВИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ЖИВЕЯТ СЛЕД СМЪРТТА, МИ ЦИТИРА ИМЕННО ПРИТЧАТА ЗА БОГАТАША И БЕДНИЯ ЛАЗАР !!! ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, ТОЙ НЕ Е ЕДИНИЧЕН СЛУЧАЙ! ИМА МИЛИОНИ ХРИСТИЯНИ ПО СВЕТА, КОИТО РАЗБИРАЙКИ ПОГРЕШНО ТОЗИ ТЕКСТ ОТ ПИСАНИЯТА, КАКТО И НЯКОИ ДРУГИ ТЕКСТОВЕ, УЧАТ, ЧЕ ИМА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА, А МОРМОНИТЕ ДОРИ ПРИЛАГАТ СВОЯТА НЕВЕРОЯТНА ПРОГРАМА (ГРАНИЧЕЩА С ЛУДОСТ) ДА ЕВАНГЕЛИЗИРАТ МЪРТВИТЕ! КАКВО УЖАСНО ЗАСЛЕПЕНИЕ!

Но да се върнем на историята с богаташа и бедния Лазар. След като е вече пределно ясно, че това е само една символична картина, тогава каква е целта на Исус и какво иска да ни каже с нея? Безспорно, една от Неговите цели, както вече споменахме, е да изрази Своето неодобрение и осъждение към тази широкопопулярна още от древността измама за живот след смъртта. Именно и затова, обрисува толкова гротескно в Своята притча задгробния живот! Но въпреки това, макар и представена по този начин, притчата съдържа изключително важни и скъпоценни поуки като тук ще се спрем върху най-важната, а именно, че нашият живот на земята е единственото благодатно време, което се дава на човека, за да се подготви за вечния живот, който Исус обеща на Своите ученици! Няма да има втори случай, втори шанс и втора благодат, след като веднъж приключи животът на човека на тази земя. Всъщност, главната поука на притчата е точно обратна на това, което учат, проповядват и вършат мормоните! И съвсем различна от популярните религиозни учения в много християнски църкви за състоянието на мъртвите!

Това означава, че шансът за спасение на човека е единствено в настоящия живот! Ето защо е толкова важно той да бъде изживян достойно и праведно, в съгласие с волята на Твореца и Изкупителя Христос. Защото, след като приключи животът на човека (а никой не знае кога ще приключи неговият живот, дали днес или утре, или след една седмица, или повече), идва време за възкресението и обявяването на окончателната присъда според каквито са били делата на човека приживе – вечен живот за живелите съгласно Божията воля или унищожение и вечна смърт за тези, които са отхвърлили Божието спасение и Божия закон! Точно това е основният смисъл на притчата.

„Недейте се чуди, защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат. Ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5" 28-29).

„Ето, една тайна ви казвам, не всички ще починем, но всички ще се изменим, в един миг, миг на око, при последната тръба. Защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим...“ (1 Коринтяни 15" 51-52).

При един друг случай, когато пред Исус бе поставен въпроса за възкресението, Той повдигна завесата на бъдещето пред Своите слушатели, давайки да се разбере колко големи са били заблудите още по Негово време: „А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се като не знаете Писанията, нито Божията сила. Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето. А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, когато казва: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов!? Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите!“ (Матей 22" 29-32).

Мнозина обаче, които твърдят, че са вярващи в Христос и Евангелието, могат да открият себе си в образа на богаташа. И днес има огромен брой хора, които посещават различни църкви и извършват външно всякакви ритуали (палят свещи, кръстят се и се молят пред икони, носят разни кръстове и т.н.), докато душата им и характерът им остават непроменени, така че те са безразлични към Божиите заповеди и към нуждите на своите ближни. Такъв именно бе случаят с богаташа, който, при все че знаеше Божията заповед „Да обичаш ближния си както себе си“, бе жестоко равнодушен към нуждите на своя беден и страдащ брат. Вместо да му помогне и да облекчи неговите страдания, той егоистично прекарваше времето си във веселие и забавления, изразходвайки даденото му временно Божие богатство за лични удоволствия.

При все това, несправедливо обвини Авраам, че не е имал достатъчно светлина, за да разбере как трябва да живее и да избегне Божието осъждение. Отговорът на Авраам обаче показва, че Бог е направил всичко необходимо за спасението на човека като му е дал „Мойсея и пророците“, т.е. Свещените Писания. В този смисъл апостол Павел заявява: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3" 16-17). А Христос казва: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мене“ (Йоан 5" 39).

Мнозина обаче, вместо да изследват Писанията и да научат истината за живота и смъртта, предпочитат да гледат телевизия и сапунени сериали, да слушат музика, да ходят по купони, да се занимават с бизнес и печелене на пари (далавери), да четат развлекателни романи, да занимават ума си с голямата тема на нашето съвремие – секса, да правят всичко друго, само не и да изследват Писанията. Ето защо, Библията предупреждава, че един ден тези хора ще се озоват в позицията на богаташа – осъдени и лишени от спасението и вечния живот, без да имат възможността да се върнат назад и да поправят стореното. А второ благодатно време няма да им бъде дадено! Ето защо, сега е спасителният час, в този живот, да се научи истината за живота и смъртта, за състоянието на мъртвите, за спасението и за възкресението, за Бога и Сатана, за ангелите и за демоните, които, колкото повече наближава посоченото в Словото време за Второто пришествие на Христос и окончателното унищожаване на злото, толкова по-активни стават в маменето на земните жители чрез съвременните масово разпространени окултни практики и вярвания.

„И освен всичко това, между нас и вас Е УТВЪРДЕНА ГОЛЯМА БЕЗДНА, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас“.

Така Исус нагледно и картинно представя върховната истина, че характерът, който оформяме през живота, даден ни от Господа на тази земя, или ни сближава с Него, за да живеем завинаги в Неговото присъствие (праведният в лоното на Авраам) или ни отдалечава от Него, за да не бъдем в състояние никога да понасяме Неговото присъствие. Затова Господ казва: „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт“ (Откровение 21" 8). През своя живот всички тези хора са нарушавали Божия закон и Божията воля, не са приемали Божието върховенство и са отхвърляли Неговото присъствие, затова и сами са виновни за огромната бездна, която се е образувала между тях и Бога. Изборът, който са направили през този живот, е техният избор за вечността!