Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2011 21:59 - КАКВО Е ПОСЛУШАНИЕ ?
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1317 Коментари: 0 Гласове:
1



теодора тодорова created the doc: "За послушанието"

Какво е послушание?

Послушанието е пълно отричане от своята душа, показвано чрез телесни действия; или обратно, послушанието е умъртвяване на телесните членове при жив ум. Послушанието е действие без питане, доброволна смърт, живот чужд на любопитството, безскърбие в беди, неподготвяно оправдание пред Бога, безстрашие пред смъртта, безбедно плаване, пътешествие на спящи. Послушанието е гроб на собствената воля и възкръсване на смирението. Послушникът, като мъртъв, не противоречи и не разсъждава нито в доброто, нито в привидно лошото; защото за всичко е длъжен да отговаря оня, който благочестиво е умъртвил душата му.[1]

Послушанието е въздържане от разсъждение дори при богатство на разсъдителност”.

Когато имаме много възражения срещу това, което ни е заповядал духовният отец, трябва да отложим всички разсъждения, защото съгласието не е послушание. Манастирското послушание, или послушанието към стареца е послушание без мотиви, без разсъждения, без възражения.

Разбира се, свещеникът не е същото, каквото е старецът, но и на него трябва да оказваме доброволно послушание, защото във всяко духовничество влиза и елемента на старчеството.

„Самото начало на умъртвяването на волята и на телесните членове е мъчително; средата понякога е със съжаление, понякога без съжаление, а краят е вече без всякакво усещане на болка и проява на страдание”.

Когато човек поеме по пътя на послушанието, в началото му е трудно да подчини волята си на чуждата воля. От тук идва скръбта и смущението на духа. По средата на пътя е различно. Едни по-бързо усвояват навика към послушание, друг с усилия, затова едни скърбят, а други – не. А към края всички понасят подвига на послушанието с радост.

Св. Атанасий Велики, нарича послушанието „доброволно мъченичество”. И мъченическият път в началото е труден. По средата допуска колебания. А към края е светъл и радостен.

„Отците наричат псалмопението оръжие против бесовете, молитвата – стена, невинните сълзи – баня, а блаженото послушание са нарекли изповедничество, без което никой от страстниците не ще види Господа”.

Какво означава това? Това означава, че многообразните средства, които използваме в борбата за нашето спасение: псалмопението, което е като оръжие срещу тъмните сили; молитвата изграждаща стена, с която като с крепостна стена се ограждаме от суетата на света; непорочните ни сълзи – този умивалник, в който се умиваме от нашите грехове. Огромно е значението и на псалмопенията, и на молитвите и на сълзите. Но те не могат да заменят послушанието. Послушанието е изповядване на Господа. Свидетелство за безстрастие. Път на самоотречение, без което никой няма да види Господа.

Дарът на послушанието не се дава веднага.

Пътят и на този подвиг има своите съблазни. „Онзи, който се подчинява, когато победи следните две съблазни на враговете, пребъдва вече като Христов раб и вечен послушник”.

За първата съблазън:

„Дяволът се старае да оскверни намиращите се в послушание с телесни омърсявания, прави ги корави по сърце и прекомерно тревожни; понякога им натрапва някаква сухост и безплодие, леност към молитвата, сънливости мрачност, за да им внуши, че те не само нямат никаква полза от своето послушание, но дори изостават, и по този начин да ги откъсне от подвига на послушанието. Защото той не им позволява да разберат, че често промислителното отнемане на мнимите духовни блага от нас, става причина за най-дълбокото ни смирение”.

Колко често по време на изповед на духовниците се налага да слушат за такива душевни състояния. Преди повече от хиляда и петстотин години са написани тези слова на св. Йоан Лествичник, но законите на духовния живот са еднакви за всички времена. Духовните немощи и съблазните и тогава са били същите като сега. И сега хората, пребиваващи в послушание под ръководството на духовен старец или свещеник, поемайки по пътя на духовния живот се подлагат на същите нападения от врага. Техните страсти, като че започват да се усилват или пък чувстват сърцето си окаменяло. Ту ги обхваща внезапна тревога, ту сухота, ту леност или губят желание да се молят. Врагът му внушава, че преди да поеме по пътя на послушанието, е бил по-добър. По-добре се е молел, бил е по-чист по сърце, по-духовен, по-ревностно се е трудел за Господа. А ето какво стана под ръководство – всичко загубил.

Знай – това е изкушение. Вражеска клевета, допускана промислително, защото това временно лишаване от духовни блага прави по-дълбоко смирението ни.

Втората съблазън е противоположна на първата: „Аз съм виждал послушници, изпълнени със сърдечно умиление, кротки, въздържани, усърди, свободни от вътрешна борба със страстите, ревностни към дела, станали такива под закрилата на своя отец. Бесовете, като пристъпяха към тях, тайно им внушаваха, че са вече готови за безмълвие и чрез него могат да достигнат съвършенство и безстрастие. Съблазнени така, те се впускаха от пристанището в морето, но когато бурята ги настигна, те, нямайки водач, претърпяха злополучна катастрофа в това нечисто и солено море”.



Тагове:   послушание,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705983
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031