Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2011 15:11 - СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА МИТАРСТВАТА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2259 Коментари: 1 Гласове:
2



Milena Doycheva, публикува в Църква и общество Milena Doycheva created the doc: "СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА МИТАРСТВАТА"

Понеже стана дума, че никой от светите отци не е говорил за митарствата, събрах някои неща. Пукам ги като документ, защото като коментар ще дойде дълго. Бързам да уточня, че никъде в учението за митарствата не е казано, че бесовете съдят някого (да не бъде!). Единствено Бог е Съдия. А бесовете са само обвинители. Ето какво казват някои свети отци по темата. Всеки сам да сметне дали тези хора са гностици или не.

 

Св. Макарий Велики:

”Когато човешката душа излезе от тялото, се извършва велико тайнство. Защото, ако тя е виновна в грехове, идват тълпи демони и зли ангели, тъмни сили поемат тази душа и я вземат в своята собствена област. И никой не бива да се удивлява на това: Защото, ако душата в този живот, намирайки се в този свят, им се е подчинявала и покорявала и е била тяхна робиня, то толкова повече бива задържана от тях и остава в тяхна власт, когато си тръгва от света. А що се отнася до добрата част, трябва да си представиш, че нещата стават така. При светите Божии раби още сега пребивават ангели и светли духове ги обкръжават и охраняват. И когато си тръгват от тялото, тогава ликовете на ангелите приемат душите им в своята собствена област, в чистия свят и по такъв начин ги довеждат до Господа” (Беседа 22).

 

“Както събирачите на данъци седят в тесни проходи и спират и измъчват минаващите, така и демоните наблюдават и задържат душите и ако душите не са се очистили напълно, то при излизането си от тялото не получават разрешение да влязат в небесните обители и да застанат пред Владиката,

но биват носени надолу от въздушните демони. Но пребиваващите в плът  с огромни усилия и трудове, все още могат да придобият благодат свише от Господа - и те, заедно с достигналите покой за добродетелния си живот, ще отидат при Господа, както Сам Той е обещал: дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител, (Иоан 12:26). (Добротолюбие, том І, Издание Зограф, 2000 г., с. 276-288).

Тук сам свети Макарий нарича демоните митари - събирачи на данъци и затова тази дума митарства е влязла в Църковна употреба.

“Знай, ако не получиш Светия Дух, в часа на смъртта, когато душата е разделена от тялото, зли демони задържат тази душа и не я пускат да се изкачи на Небето”.

 

Св. Ефрем Сирин:

“Ангелите вземат душата и политват нагоре във въздуха, дето стоят началствата и властите, т.е. светоуправниците на тъмнината, поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Тези наши зли врагове, които са били тук за нас съблазнители и са записвали лошите ни дела, там се превръщат в наши обвинители. Те пресрещат възнасяната душа по пътя й, разследват я и изброяват по списъците си нейните грехове на младостта и старостта, волни и неволни, извършени с дело, слово и мисъл. О, какъв страх, какъв трепет изпитва тогава бедната душа! Неописуема е злочестината, която тя усеща тогава от безбройното множество неприятели, които я обкръжават и оклеветяват, като не й дават да се издигне нагоре към небето, да влезе в страната на Живота и да се засели в светлината на вечно живите.”

 

Св. Кирил, архиепископ Александрийски:

"При раздялата на душата с тялото, ще застанат пред нас от една страна воинството и Силите небесни, а от друга - властите на тъмнината, злите светодържатели, въздушните началници на митарствата, изтезатели и изобличители на нашите дела... Като ги види, душата ще изтръпне и в ужас ще потърси закрила от Божиите ангели, но и да е приета от светите ангели, и да премине под техния покров въздушното пространство, и да се възнесе нависоко, тя ще срещне различни митарства, които ще й преграждат пътя към Царството, ще възпират стремежа й към него."

 

Св. Игнатий Брянчанинов:

“Великите Божии угодници, изцяло преминали от естеството на ветхия Адам към естеството на Новия Адам, нашият Господ Иисус Христос, в това съвършено и ново състояние преминават с честните си души въздушните бесовски митарства с необикновена бързина и велика слава”, (Слово за смъртта - стр. 133).

 

Св. Теофан Затворник:

“Без значение колко абсурдна изглежда идеята за митарствата на съвременните мъдри хора, няма да им се размине минаването през тях.”

 

Московският митрополит Макарий (19 в.), говорейки за състоянието на душата след смъртта, писал: "Трябва да се отбележи, че при изобразяването на нещата от духовния свят, за нас облечените в плът, са неизбежни повече или по-малко чувствени черти, човекообразни. Така, в частност, те са неизбежно допуснати в подробното учение за митарствата, през които преминава човешката душа при раздялата с тялото. А при това трябва добре да се помни наставлението, което дал Ангелът на преподобни Макарий Александрийски, след като едва започнал да говори за митарствата: „земните неща тук приемай за най-слабо изображение на небесните”. Не бива да си представяме митарствата в груб и чувствен вид, а доколкото е възможно за нас, в духовен смисъл и да не се хващаме за детайлите, които при различните писатели и при различните предания на самата Църква, при единство на основната мисъл за митарствата, са различни."

 

Църковни молитви

"О, Дево, в часа на смъртта избави ме от ръцете на демоните и съда, и обвиненията, и на страховития изпит, и горчивите митарства, и свирепия княз, и вечното осъждане." - Св. Йоан Дамаскин - Октоих, осма песен от канона на Утренята.

"Когато душата ми бъде освободена от връзките на плътта, застъпи се за мен, Пречиста, за да мога безпрепятствено да премина през князете на мрака във въздуха."

"Дарувай ми да премина през духовните сатрапи и въздушните легиони, които изтезават, без мъка при моето заминаване, за да мога радостно да те славя."

 

МОЛИТВА на св. Ефрем Сирин за свободно преминаване през митарствата:

"И сега, Владико, нека Твоята ръка да ме покрие и да дойде върху мене Твоята милост! Защото душата ми е смутена и силно скърби при мисълта да не би при излизането й от това мое бедно тяло да я срещне лукавата ръка на противника и да я задържи в тъмнината заради извършените от мен през живота ми съзнателни и несъзнателни грехове. Бъди милостив към мене, Владико, Господарю на всичко! Нека душата ми да не види мрачното явяване на лукавите бесове, но да я приемат Твоите светли и пресветли ангели! И когато ще бъда съден, да не ме грабне ръката на княза на тоя свят, за да захвърли мене, грешния, в адовата дълбина, но Ти ми се яви и бъди мой застъпник." (Псалтир на св. Ефрем Сирин).

 

Из „Великото повечерие" – молитва към Пресвета Богородица: "В часа на смъртта ми, пази окаяната ми душа и пропъждай далеко от нея мрачните видения на злите бесове".

 

А в молитвата за избавяне от всяко зло към свещеномъченик Харалампий се казва направо: "Помогни ми при излизането на моята душа, за да ме избави Господ Бог от въздушните митарства и от вечната мъка".

 

Молитва към Ангела Пазител: “А в страшния смъртен час бъди при мен и продължавай, добри пазителю мой, да прогонваш мрачните демони, които ще устрашават моята треперяща душа. Запази ме от тях, когато ще преминавам въздушните митарства, та пазен от тебе, благополучно да достигна въжделения ми рай...”

 

А пък о. Павел, авторът на “Евргетинос”, писмен паметник от 11 век, има цяла глава, посветена на тази тема, наречена: За това, че след изхода от тялото душата преминава страшни изпитания във въздуха, а злите духове се изправят насреща й и пречат на възхождането й. Ето някои от примерите, дадени в нея:

 

Из житието на св. Антоний Велики:

Веднъж около деветия час свети Антоний, като се готвел да вкуси храна, станал да се помоли и усетил, че умът му се възнася, и странното било, че той се видял сякаш точно бил напуснал собственото си тяло и някакви хора го водят нагоре, а други мрачни и страшни на вид се стремят да му попречат да премине. И когато неговите пътеводители взели да спорят с тях, онези започнали да изискват отчет, настоявайки на това, че той им принадлежи по право и се опитвали да представят подробно изложение на извършеното от св. Антоний от самото му раждане. Неговите пътеводители обаче възразили:

 

— Това, което е съгрешил от рождението, е простено от Господа. Сведението трябва да се води от момента, в който е станал монах и е дал обети пред Бога.

 

Тогава онези започнали да представят обвинения, но нищо не могли да докажат и освободили пътя. И тогава той веднага усетил като да идва в себе си и отново станал предишния Антоний. Сетне, позабравил за храната, през цялото останало време от деня и през цялата нощ плакал и се молел - толкова силно го била поразила мисълта за това, колко много врагове се борят с нас и колко трудно е да се премине въздушното пространство. Тогава му дошло наум, че именно за това говорел ап. Павел: „съгласно с княза на въздушната власт” (Ефес. 2:5). Ето в какво се състои господството на врага – в това да се бори и да възпрепятства душите, които възхождат към небето! Затова и апостолът съветва: „Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден(Ефес. 6:13), та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за вас” (Тит. 2:8).

 

Друг път той беседвал с дошли при него хора за начина на съществуване на душата и за това къде отива тя, когато напусне този свят. На следващата нощ чул глас отгоре, който му казал:

— Антоний, стани, излез и погледни!

Тогава той излязъл, (защото знаел кому трябва да се подчинява) и като повдигнал глава видял един исполин, безобразен и страшен да стои изправен, и той бил толкова висок, че стигал до самите облаци. И когато някой започвал да се възнася към небето, той разпервал ръце и на едни не позволявал да преминат, а други се издигали нагоре и продължавали пътя си безпрепятствено. Срещу такива великанът скърцал със зъби, а когато някой падал, той се радвал на това. Антоний чул глас:

— Проумей това, което видя!

И тозчас смисълът на видяното му се открил и той разбрал, че това е възхождането на душите, а изправеният великан е дяволът, който завижда на вярващите. И онези, които са в негова власт, той удържа и не им дава да преминат, а тези, които и по-рано не са му се покорявали, сега той не може да задържи, затова те продължават да се възнасят над него.

 

Като видял това видение и като си припомнил предишното, Антоний станал още по-ревностен в ежедневните си подвизи.

 

Из Патерика:

Веднъж двама братя по общо съгласие станали монаси. След като приели пострижение, решили да построят две килии на разстояние една от друга, след което се разотишли по килиите за уединен живот. Много години не се виждали един друг, защото нито единият излизал от килията, нито другият. Случило се така, че единият заболял и отците дошли да го навестят. Тогава те видели как той ту идвал в съзнание, ту като че душата му тръгвала да напуска тялото. Тогава го попитали:

— Какво видя?

— Видях, — отвърнал той, — как дойдоха ангели Божии, взеха мен и моя брат и ни понесоха към небето. Посрещнаха ни вражеските сили в безчислено множество и в ужасен вид. Но независимо от всичките им усилия нищо не можаха да ни сторят. А като минавахме покрай тях, започнаха да говорят и казваха: „Голяма смелост дава чистотата!”.

 

След тези думи братът умрял. Виждайки това, отците изпратили един от монасите да съобщи за това на неговия брат. Но когато вестоносецът пристигнал, оказало се, че вторият брат също е умрял. Тогава отците удивени въздали слава на Бога.

 

От авва Исаия:

 Възлюблени брате! Тези, които са потопени в делата на този тленен свят, когато постигнат успех или победа, вече не мислят за положените усилия, а се радват на успеха, който са постигнали. А представи си само, как се радва душата на онзи, който е положил началото в Господа и е успял да завърши своя подвиг! При неговия изход добрите дела ще му бъдат украшение и ангелите ще се възрадват за него, виждайки как се е избавил от властта на тъмнината. Защото ангелите съпровождат душата, когато тя излиза от тялото. Тогава срещу нея налитат всички сили на тъмнината, стремейки се да я овладеят и гледат, дали няма да се намери нещо, което да им принадлежи. И тогава ангелите започват борба с тях, но тези дела, които душата е извършила, я защитават от нечистите духове и не им позволяват да я овладеят. И ако тези дела победят, ангелите я отвеждат с тържествено песнопение, там където тя ликуваща ще срещне Бога.

 

В този миг тя забравя всичко в този свят и всички свои страдания. Затова блажен е онзи, в когото князете на тъмнината няма да намерят нищо: неговата радост, чест и покой ще бъдат безкрайни!

 

Нека плачем пред Бога по мярата на силите си! Може би Той по Своята благост ще се смили над нас и ще ни изпрати помощ, за да можем да придобием това, което побеждава князете на тъмнината, с които ни предстои да се срещнем!

 

Нека се погрижим в утеснението на сърцето си да намерим стремеж към Бога и простотата - тя ще ни спаси от ръцете на лукавството, когато там то се изправи срещу нас!

 

Нека се изпълним с любов към нищите: тя ще ни спаси от сребролюбието, когато там то се изправи срещу нас!

 

Нека възлюбим мира с всички – велики и незначителни: той ще ни спаси от ненавистта, когато тя се изправи срещу нас!

 

Да възлюбим всички наши братя, без да питаем ненавист към никого и никому да не въздаваме зло за зло. Това ще ни защити от завистта, когато там тя въстане срещу нас!

 

Да възлюбим смиреномъдрието, понасяйки всички укори на ближния, дори той да ни е ударил или оскърбил - това ще ни съхрани от гордостта, когато там тя се изправи срещу нас!

 

Нека пазим честта и достойнството на ближния, като не порицаваме и не унижаваме никого - това ще ни съхрани от клеветата, когато там тя се изправи срещу нас!

 

Да отхвърлим нуждите на този свят и неговите почести, за да се спасим от злословието, когато то застане там срещу нас!

 

Да привикнем към четене на божествените книги, към праведност и молитва, за да ни спасят те от лъжата, когато там тя възстане срещу нас! Защото всичко това препятства душата, а добродетелите, ако ги е придобила, й помагат.

 

Нима мъдър човек би поискал да обрече душата си на смърт, за да се избави от временните трудности? Нека положим усилия, а силата на нашия Господ Иисус Христос е голяма и ще помогне на нашето смирение. Защото Той знае, че човек е немощен и ни е дарувал покаянието, за да пребъдваме в него през всичкото време, докато сме в тези тела, до последния си дъх!




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. prespanski - Митарствата са нищо друго освен ...
19.05.2012 00:42
Митарствата са нищо друго освен гностическа ерес и нямат нищо, ама нищо общо с Православието.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13707877
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031