ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА

 В безпътица лутам се, търся и тичам,

и мами ме демон насам и натам.

Аз слушам шума и се в него увличам.

Но де съм? Що диря? Де ходя? — Не знам.

Денят ме обайва с безброй обещания.

Нощта ме оплаква с милиони очи.

Към грешни победи кръвта ме подканя.

Животът говори... Смъртта пък мълчи.

Ах, де да вървя? И какво да залюбя?

Нали ще умра? О, мъчителен сън!

Защо сбирам туй, що след ден ще загубя?

Защо градя дом, в който няма да съм?

И спрял пред вратата на вечните тайни,

аз виждам — животът ме лъже в очи.

И питам: „На моите жажди безкрайни

основата де е?“ — Животът мълчи.

А щом той замлъкне, смъртта проговаря:

„Сънят ще се свърши и ти вечността

ще видиш пред тебе врати да разтваря.

Знай, смисълът там е, отвъд, при Христа!“