Пишеш, че често слушаш разговори за внезапна смърт. Хората казват, че след като смъртта е неизбежна, тогава по-добре да настъпи внезапно и да сложи изведнъж край на живота. Че по-добре така, отколкото мъчителна болест, която ще накара и други да страдат. Че очакваната смърт е по-страшна от внезапната. Във вашето градче една жена загинала при автомобилна катастрофа и гибелта й дала повод за много разговори. Един казал, че тази смърт е хубава, друг - че „по-добре бърза смърт, отколкото живот в мъки”. След всичко това ти решаваш да ми пишеш и помолиш за обяснение.

Не бива да се желае внезапна смърт, но човек трябва да е готов за нея, когато и да настъпи. Така учи Църквата. Съществуват много канонически молитви, в които просим от Господа да ни запази от всякакви беди, към които е причислена и внезапната смърт. Но Този, в Чиято власт са и животът и смъртта, действа според Своя свят Промисъл за полза на всяка човешка душа, независимо дали я прибира от този свят внезапно или след някое време.

Понякога Той застига с внезапна смърт грешници, друг път, макар и по-рядко, праведници. В Стария Завет четем, как Господ наказал с внезапна смърт синовете на Аарон за самоволното им служение[1], бунтуващите се против Моисей[2], Анания и Сапфира, които умрели на мига, задето излъгали апостолите[3]. Много гонители на християни са умирали от внезапна смърт, за това четем в житията на светите мъченици. Но понякога се случва и праведник да го застигне внезапна смърт, макар и много рядко. Така се случило със св. Атанасий Атонски[4], когато на един строеж се срутила стена и той загинал под развалините заедно с неколцина други монаси.

Пращайки внезапна смърт на грешниците, Господ преследва две цели: наказание за грешника и назидание за останалите. След случилото се с Анания и Сапфира, голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това, (Деян. 5:11). А когато хората прекомерно много започнат да разчитат на праведника и дори да го обожествяват, както станало с преп. Атанасий Атонски, Господ прибира душата внезапно, за да напомни на хората, че само Той е Бог и няма други богове освен Него. При всички случаи урокът с внезапната смърт за останалите живи е прост, а именно, че човек трябва непрестанно да готви душата си за разлъката с този свят чрез покаяние, молитва и милостиня.

За известния валаамски старец Никита[5] разказват, че той много се боял от внезапна смърт и постоянно молел Господа да му прати дълга и тежка болест преди кончината, за да може, както казвал, „с търпението на болестта да умилостивя Праведния Съдия, Който, ако пожелае, може да го зачете вместо добрите дела, които съвсем нямам.” А друг, който лежал на болничния одър, утешавал своите другари с думите: „Девет месеца съм се мъчил, за да вляза в този свят, нима не трябва да се помъча още толкова, за да изляза от него?!”

Наистина, предсмъртната болест е много важна. На много грешници тя е донесла вечно спасение. И хиляди грешници познали Бога и собствената си душа едва на болничния одър. А след като познали тези две велики реалности, които пренебрегвали цял живот, горко се разкайвали и оплаквали неразумния си живот, изповядвали се и се причастявали, и очистени със сълзи и с Христовата Кръв, се удостоявали да влязат в светлите Негови небесни чертози. Следователно, предсмъртната болест е милост Божия. Не се безпокой, че нашите близки може да страдат заради тежката ни болест – тези страдания са за тяхно добро, за тях ще получат щедра награда от нашия Творец.

Мир ти и благословение от Бога!

Миссионерские письма

Превод: Десислава Главева

[1] Левит 10:1-5.

[2] Числа, 16 глава.

[3] Деяния 5:1-11.

[4] Преп. Атанасий Атонски († 1000 г., паметта му се чества на 5/18 юли). Син на благочестиви родители, осиротял рано и възпитан от монахиня с благороден произход. Сам възлюбил монашеското житие, затова когато пораснал, се отдалечил в намиращия се недалеч от Атон Кименски манастир, където се подвизавал под ръководството на преп. Михаил Малеин († 962, 12/25 юли). Впоследствие се преселил на Света Гора, където основал Великата лавра, носеща и до днес неговото име. Умира, затрупан от камъни, докато бил на оглед на ремонтиращия се манастирски храм, но предвидил кончината си преди това, за което предупреждавал и братята, утешавайки ги: „Не скърбете след бедствието, което ще се случи с мен, и не се съблазнявайте от него, но знайте, че случващото се Бог устройва за обща полза, защото по един начин съдят хората, а по друг - Премъдрият.”
[5] Схимонах Никита (? – 1907), валаамски старец. Подвизавал се на Валаам от 1874 г. до самата си кончина. Ето какво пише за него във Валаамския патерик: „Старец Никита казваше: „От деня, в който се сподобих да постъпя в тази света обител, всякога съм молил Господа да ме избави от неочаквана, внезапна смърт. Молех Неговата благост да ми позволи да поболедувам преди смъртта и то колкото се може по-болезнено, та с търпението в болестта, макар и не много, да умилостивя Праведния Съдия, Който, ако пожелае, може да го зачете вместо добрите дела, които съвсем нямам. Дай, Господи, още по-силно да ме боли!” Бог изпълнил в пълна степен това, за което усърдно Го молел старецът, и преди смъртта му дал много да претърпи от телесни недъзи”. (Валаамский патерик. Спасо-Преображенский Валаамский монастырь. М., 2001. С. 256-257.)


                                       Източник: Бъди верен - чудесен
                                                     сайт