Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2011 20:41 - СЪВЕТИ НА ПРЕП. АМВРОСИЙ /ГРЕНКОВ/ 1812-1891 г./
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове:
2



   Публикувано от Николай Чулев във Фейсбук
Съвети на преп. Амвросий (Гренков)
(1812-1891г.)

Ако оставим своите желания и разбирания и се постараем да изпълняваме Божиите желания и разбирания, то на всяко място и при всяко обществено положение ще се спасим. А ако държим на своите желания и разбирания, никое място и никакво положение в обществото няма да ни помогне. Ева и в рая е нарушила Божията заповед, а на нещастния Юда и животът при Самия Спасител не е допринесъл никаква полза. Навсякъде е нужно търпение и самопринуждаване към благочестив живот, както четем в светото Евангелие.

Напразно обвиняваме тези, които живеят с нас и около нас, че уж те ни пречат да се спасим или да достигнем духовно съвършенство... Нашите духовни и душевни недостатъци произтичат от самите нас, от нашата неопитност и от неправилното ни мъдруване, което сме си съставили и с което не искаме да се разделим. И точно то ни причинява смущения, съмнения и всякакви недоумения, а всичко това ни измъчва, тежи ни и ни довежда до безрадостно състояние. Добре би било, ако можехме да разберем простите светоотечески слова: ако се смирим, на всяко място ще намерим покой и няма да обикаляме с ума си всякакви други места, където вероятно ще се окажем в същото положение, ако не и в по-лошо.

Главното средство да се спасим е да търпим различни скърби, кому каквито Бог определи, според казаното в Деяния апостолски: Чрез много скърби подобава да влезем в царството Небесно (14:22).

Онзи, който иска да се спаси, трябва да помни и да не забравя апостолската заповед: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов (Гал. 6:2). Има и много други заповеди, но към никоя от тях не е казано: така изпълнете закона Христов. Голямо е значението на тази заповед и нея най-вече трябва да се стараем да спазим.

Мнозина са желаещите да водят добър духовен живот по най-прост начин, но съвсем малко са ония, които изпълняват доброто си желание  това са тези, които твърдо следват думите на Свещ. Писание, че чрез много скърби трябва да влезем в царството Небесно; тези, които се стараят безропотно да търпят сполетяващите ги скърби, болести и всякакви неудобства, като призовават Бога на помощ и имат винаги в паметта си словата на Господа: ако искаш да влезеш в живот вечен, запази заповедите. А главните Божии заповеди са: Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете (Лука 6:37). Освен това, желаещите да се спасят трябва винаги да помнят и думите на преп. Петър Дамаскин, че спасението се извършва между страха и надеждата.

Нашето спасение изисква където и да живее човек, да изпълнява Божиите заповеди и да бъде покорен на волята Божия. Само така, а не другояче се придобива душевният мир, както е казано в псалмите: Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон и няма за тях препъване (Пс. 118:165). А ти все търсиш вътрешен мир и душевен покой във външните обстоятелства. Все ти се струва, че живееш не там, където трябва, или не с хората, с които трябва, че самата ти неправилно си устроила живота си или че другите неправилно са постъпили с теб. В Свещ. Писание се казва: на всяко място е Неговото владчество (срв. Пс. 102:22), т. е. че всяко място е Божие и че за Бога спасението на една християнска душа е по-скъпо от всичко на света.

Старецът често учел, че спасението може да се извърши по три начина. Св. Йоан Златоуст ги изброява така: първият е да не грешиш, вторият  ако съгрешиш, да се каеш, третият  ако лошо се каеш, да търпиш скърбите, които ще те сполетяват.

На въпроса: “Как да придобием страх Божий?”, старецът отговарял: “Трябва винаги да имаме пред очите си Бога по думите на Псалмопевеца: Винаги виждах пред себе си Господа (Пс. 15:8)”.

Страхът Божий се придобива и чрез изпълняване на Божиите заповеди, както и чрез постъпване винаги по съвест.

“Как да внимавам върху себе си, с какво да започна?”  “Преди всичко научи се да записваш греховете си: как отиваш на служба в храма, как стоиш, как гледаш, гордееш ли се, тщеславиш ли се, сърдиш ли се и т.н. Всеки, дори и най-малкия грях, записвай, щом си го спомниш, а после се кай за него. Някои хора не умират дълго затова, защото държат в себе си някой грях, за който не са се покаяли, а щом се покаят, веднага получават облекчение... Непременно трябва да записваме греховете си, когато си ги спомним, а ние все отлагаме  ту грехът е малък, ту ни е срам да го признаем, ту си мислим: “после ще го сторя”, а когато отидем на изповед, не намираме какво да кажем.

Трябва така да внимаваш над вътрешния си живот, че да не забелязваш какво става около теб. Тогава няма и да осъждаш.

Като три брънки на верига са свързани една с друга трите страсти: омразата с гнева, а гневът  с гордостта.

Трябва да се принуждаваме, макар против волята си, да правим добро на враговете си и най-главното  да не им отмъщаваме, а да внимаваме, да не би някак да проявим към тях презрение или да ги унижим.

Не бъди като досадна муха, която понякога безсмислено лети насам-натам, а понякога дори и хапе и с тези две неща еднакво досажда. Но бъди като мъдра пчела, която още през пролетта е започнала усърдно да се труди, а през есента е напълнила с мед восъчните пити, красиви като подредени ноти. И сладко на вкус, и приятно за гледане.

Старецът казвал: “Трябва да живеем на тоя свят като въртящото се колело  то само в една своя точка едва се допира до земята, а всички останали летят нагоре; ние пък като се залепим за земята, не можем да се вдигнем.

За да не бъдат хората безгрижни и да не разчитат само на чужда молитвена помощ, старецът често напомнял поговорката: “Викай: “Боже, помози”, но и сам не лежи!” И добавял: “Помни, че дванадесетте апостоли са молели Господа за жената хананейка, но Той не ги послушал. А когато тя сама започнала да Го моли, изпросила от Него милост.”

Бъди като гвоздей, забит на прага, който е тъпкан от всички. Другите гвоздеи може и да ръждясат, а този, колкото повече го тъпчат, толкова по-блестящ става.

Търпението е домът на душата. Смирението пък е храната за душата. Ако липсва храна в дома, живеещият в него излиза навън.

Когато те обиждат, никога не питай: Защо? С какво право? В Писанието никъде не се среща това. Напротив, там е казано: Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата (Мат. 5:39)! А ето какво значи това: ако някой несправедливо те клевети или оскърбява без вина, той те удря по дясната страна. Тогава не роптай, а понеси удара търпеливо, като подложиш и лявата си страна, т.е. като си припомниш своите неправедни дела. Ако в конкретния случай си невинен, то преди това сигурно много си грешил. Като поразмислиш, ще се убедиш, че заслужаваш наказанието. Помни и псаломските думи: Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли (Пс. 39:2).

“Батюшка  помолила една сестра,  научете ме на търпение!”  “Започни от това  да търпиш скърбите и неприятностите, които ти се случват”  отговорил старецът.

Друга монахиня, като се оплакала пред стареца, че има много скърби и неприятности, получила от него следното утешение: “Ако слънцето всякога грее, в полето всичко ще повехне. Затова е нужно да има и дъждец. Ако пък постоянно вали, всичко ще изгние. Затова е нужно да подухва и вятър. Ако пък вятърът е недостатъчен, идва буря, за да очисти всичко. Всяко нещо в определеното време е полезно за нас, понеже човек е изменчив.”

Превод от руски език.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10821397
Постинги: 14695
Коментари: 2327
Гласове: 9036
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930