Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2011 16:08 - Св. ЛИТУРГИЯ НЕ Е НИТО ЗА ГЛЕДАНЕ, НИТО ЗА СЛУШАНЕ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1125 Коментари: 0 Гласове:
2



Автор Митр. Атанасий Лимасолски    
 вторник, 16 август 2011
Светата Евхаристия е най-великото дело, което човек може да направи, най-голяма чест, най-голямата привилегия, която Бог е дал  на човека, а именно да участва в Христовите Тяло  и  Кръв и още повече сам да я извършва, да стане орган на благодатта, за да извърши това страшно и неизразимо Тайнство на Светата Евхаристия.

„За да бъдат (Светите Дарове) за тези, които се причастяват, за трезвение на душата, за опрощаване на греховете, за общение със Светия Дух, за наследяване на царството небесно, за дръзновение към Тебе, а не за съд или за осъждане”.

Нека разгледаме  тези изрази един по един.

Знаем, че идваме на Светата Литургия най-вече, за да се причастим. Светата Литургия се извършва най-вече, за да участваме в св. Дарове, в Тялото и Кръвта Христови. Разбира се, желателно е винаги да бъдем готови да се причастим, но понеже сме немощни хора, е хубаво да питаме духовния изповедник и да получаваме от него разрешение или съвет  относно честотата на причастяване. Това не означава, че еди-колко пъти сме достойни и еди-колко сме недостойни, а правим това, за да можем постепенно да напреднем и станем още по–достойни и възприемчиви за Божията благодат. Във всеки случай Светата Литургия се извършва преди всичко за тези, които ще се причастят. 

Тя не е нито за гледане, нито за слушане. Тя не се извършва, за да я проследим, слушаме и  гледаме, а за да участваме, да се причастим, да станем участници в принасяната  Евхаристия (благодарение).

Какво означава душата да е будна

Какво означава трезвението на душата? Терминът трезвение или глаголът νηφω означава, че се намирам в будно състояние. От богословието на Църквата знаем за трезвения труд и за отците, които са се занимавали с него. Разбира се, всички светци живеели в трезвение, защото постоянно бодръствали в душата си, за да могат да избегнат примките и клопките на сатаната. Както казва и св. ап. Петър: "Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Петр. 5:8). С други думи, да бъдеш буден, да бдиш  постоянно, да внимаваш, защото противникът като лъв реве, обикаля и търси кого да глътне. Виждате, че пише не кого да ухапе, а да глътне целия, да не остане нищо. Не просто да рани човека, а целия да го погълне. Трезвението на душата е един от най-необходимите елементи в духовната борба,  т.е. човек трябва да бъде  буден, да не спи, умът му да е буден, да не бъда окраден от сатаната, да не дреме и да не извършва грях, без да го усеща. Трезвеният труд е цяла наука, която се отнася от една страна - към труда на човека, но има и  друга – Божията благодат.

Казваме, че тези дарове в Евхаристията са за трезвение на душата, защото, когато се причастяваме, участваме в животворящата енергия на Светия Дух. Животът, който Христос ни дава, идва в нас и тогава сме духовно будни. Божията благодат е енергия, страшна енергия, която обгражда и покрива целия човек, предпазва го, предупреждава го, насочва вниманието към всичко, което го посещава с цел да го прелъсти. Това, което зависи от нас тук, е да разберем, че е нужно винаги да бъдем будни.

Обратното на трезвението, което е знак за духовна жизненост, е безчувствието на душата. От личния ни живот, но и от живота на хората около нас, знаем, че преди да познаем Христос или когато сме духовно незрели, сме вършили много неща и нищо не сме разбирали. Вършили сме грехове и други, живели сме в небрежност, в безразличие и нищо не сме разбирали. Един вид всичко е било спокойно. Като че ли нищо не е имало – нито война, нито безпокойство, нито тревога, нито помисли, нищо. Защо? Защото сме били в упоение, в сън, в дълбок сън. Около нас и в нас са се случвали такива неща, а ние идея сме си нямали, хабер сме нямали за това, както и за това, което сами сме вършили. Когато Божията благодат посети душата и настъпи първото пробуждане към духовен живот, тогава започваме постепенно да осъзнаваме различните неща, които правим – различните грехове и да разбираме, че това нещо не е правилно, това е грях, че Бог не иска това. Започваме да чувстваме скръб за престъпленията, която сме извършили.  Нашата съвест постепенно става по-чувствителна, започва да ни изобличава, да ни гризе,  да не ни оставя на мира, да ни притеснява, така че малко по малко не само да се поправим, а най-вече да придобием покайно чувство. Това е така, защото безчувствеността на душата ни кара да се чувстваме много добре и да нямаме никакво покайно чувство в нас. Наблюдаваме това явление, когато човек идва да се изповядва за пръв път. Ако не е предшествал период на духовен труд, той идва да се изповяда и не намира грехове, като ти казва:
- Нищо не съм направил!

Той не чувства никаква причина за покаяние в себе си. Напротив, не само не чувства причина за покаяние, не само мисли, че няма никакъв грях, а е готов да започне да се хвали, че е много добър човек,  служи на всички, обича целия свят, не обвинява никой, не е направил никакво зло в живота си, всички хора са облагодетелствани от него и той прощава на всички. Той не намира никакъв грях. Извинявам се, че ще го кажа, но това е върхът на безчувствеността, на душевната безчувственост. Всички  имаме тази безчувственост, и аз, и всеки един човек. От друга страна, светите хора, които наистина външно не са извършили нищо и техният живот е бил съобразно с Божиите заповеди, когато се изповядват, имат такъв покаен плач. Техният живот е едно дълбоко покаяние. Човек се пита, защо  светецът се кае? Какво е направил? Външно  нищо не  е направил. Но тъй като душата му се е пробудила и той вече има покайно чувство в себе си, изчезнала е безчувствеността, вижда Бог колко е далеч и той самият къде се намира, разбира колко свят е Бог и колко грешен е той самият. Разбира какво означава Бог и какво означава човек. Вижда безкрайната Божия любов към човека, вижда богатите дарове, които Бог ни е дал, вижда колко възможности ни е дал и как ни е украсил с толкова добродетели и дарове, а ние не правим нищо, не се отзоваваме, не отвръщаме на тази Божия любов. Това чувство е достатъчно, за да задържи душата му в постоянно покаяние. Разбира се, покаянието е животворно, защото пробужда душата  и се задейства всичко, което Бог ни е дал.

Когато човек има дълбоко покаяние, тогава дори и чудеса да върши, гордостта не може да го доближи. Покаянието е като пламък, като огън, от който сърцето на човека гори и каквото и да стане, нищо не го вълнува.  Както човекът, който има дълбока скръб, тъй като е загубил любим човек, близък, детето си, болката на скръбта го изгаря и каквото и да види, каквото и да прави, вече не го вълнува нищо, не го очарова нищо в този свят, защото изпитва дълбока болка в себе си. По същия начин в душата на светеца присъства  това покайно чувство и нищо от настоящия свят не го вълнува.  И целият свят да му се поклони и да го почете и прослави – за него това е нищо. Той се отвръща от това. Светът да го похули, да го заплюе, да го унижи, пак нищо. Той гледа на всичко като на някакъв спектакъл, който свършва. Божиите човеци не се самозалъгват, защото тяхното покаяние им помага да имат трезвение, да бъдат  будни, да проумяват нещата. Затова казахме, че светците са били много умни хора, защото приличат на някой снайперист, който се взира и взема на прицел обект и не отива да говори наляво-надясно, а гледа точно в целта, веднага щом тя се покаже, я удря и взема първа награда. Както добрият ученик, който го обхваща мания да чете и  по всяко време на деня и на всяко място чете. Нищо не го тегли, умът му е в уроците. Същото нещо става и с Божиите човеци - нищо не може да ги подмами, защото живеят в трезвение и бдителност, което ги кара  непрестанно да насочват своя ум и сърце към Бога.

Безчувствеността, която покрива всички нас, е рожба от потъпкването на Божиите заповеди. Когато потъпкваме Божиите заповеди и не се каем, а повтаряме това, тогава грехът се оприличава на пила, която постоянно трие остротата на съвестта, притъпява я и след това тя става толкова притъпена и изхабена, че човек не може  да схване каквото и да е. Постоянното пренебрегване на Божиите заповеди води до  безчувственост или  в умъртвяването на сърцето. Тук е  нужно чудо, за да може  човек да възкръсне. По-голямо чудо е да възкръсне мъртвата душа, потопена в смъртта и грехове, отколкото биологично мъртвият човек. Бог се интересува главно от възкресението на душата ни. Всеки ден виждаме това в Църквата. Това, което ни крепи и смайва  пред величието на Божията слава, не са чудесата – някой човек да оздравее или някой мъртвец да възкръсне, това е временно чудо, а когато  виждаш как мъртвият по душа човек влиза в Църквата, в изповедта, където един  животворен полъх покрива този човек и душата му възкръсва. Тогава действително се удивляваш на величието на Божията мощ. В изповедалнята ставаме свидетели на хиляди такива чудеса. Там е великото чудо на Божията любов – когато мъртви души възкръсват и намират Бога. Сетне това, което преди е било трудно, става много лесно. И това, което преди е било много лесно, става отвратително и трудно.  Ако кажеш на човека, който не е вкусил от Божията благодат:

- Знаеш ли, трябва да се молиш, да постиш, да ходиш на църква, да пазиш Божиите заповеди!..

На него това му изглежда тежко, трудно, обхваща го отчаяние, възприема го като обръч, който го стяга. Когато обаче го посети благодатта, тогава, ако му кажеш:

- Виж, добре правиш, че ходиш на църква, молиш се, причастяваш се, излез някой път навън, забавлявай се, потанцувай!

Оказва се, че той не може дори да поиска това, защото нещата са се променили. Когато нечистият дух излезе от човека - духът, който преди е бил в сърцето му, владеел е над него  и той се е съгласявал с духа на този свят, намирал е утеха там, където е бил князът на този свят – когато влезе Христос, тогава  Христовият дух не намира покой там, където има светски дух. Вземете един Божий човек  и го заведете в някой клуб, в една бирария да кажем, той не издържа там, ще експлодира, няма да издържи.

Питаме: грях ли е да отида на дискотека, грях ли е да отида да се забавлявам? Въпросът не е  дали е грях или не. Въпросът е, че това е критерий за тебе, за твоята духовност. Ако понасяш тези места, ако намираш покой в такива места, това означава, че Божият Дух още не действа в тебе. Как е възможно да намериш утеха в място, където се възпява грехът, където се прославя сатаната, където се извършва грехът? Не е възможно. Това означава, че Божият Дух още не почива в твоето  сърце, защото то още спи и се води война за това как ще се пробуди. Това е голяма борба, не  е малко нещо. Светците са прекарали живота си, молейки се с много сълзи Бог да възкреси тяхната мъртва душа. Те настоятелно търсели това от Бога. Благият Бог обаче, за да не ни онеправдае, ни е дал възможност да оплозотворим по духовен начин всичко, което става около нас. Така ако всяко обстоятелство, всяка болка, всяко премеждие, всяко изкушение и дори всяко падение се оползотвори духовно чрез смирението и покаянието, то става инструмент, с който може да разбием нашето кораво сърце. И както казахме преди, че потъпкването на Божиите заповеди води до безчувственост и умъртвяването на душата, и обратното е вярно - пазенето на Божиите заповеди води до съживяване на нашата душа и до поразяването на безчувствеността. Затова отците поставят като основа вярното пазене на Божиите заповеди. С други думи, ако искаме да бъдем духовно здрави, тогава не трябва да се заблуждаваме. Съществува един път - вярното пазене на Божиите заповеди.  Тогава нанасяме удар върху камъка, който покрива нашата душа, който е твърд като гранит и не позволява на душата да приеме благодатта. Пазенето на заповедито постепенно оживотворява душата на човека, който се оприличава на този, който има радио, но няма ток, няма батерии – веднага обаче щом го включи в контакта, радиото започва да приема звуковите вълни и да предава излъчваното по радиостанцията. Същото става и със сърцето на човека - веднага щом се събуди от летаргията на греха, душата започва да приема Божиите послания и преди жестокият, блуден и мъртъв човек става кротък, търпелив, смирен, започва да се издига над земните неща и  постепенно да върви към Бога. Вярното пазене на Божиите заповеди е ключът, което пречупва безчувствеността на сърцето ни.

Силата на Иисусовата молитва

Освен този практически труд има и няколко други необходими неща. Вторият необходим елемент е постоянно призоваване на Христос чрез молитвата „Господи Иисус Христе, помилуй ме”. Тази молитва е всемогъща, защото Този, Когото призоваваме – Христос, е всемогъщ, и молитвата става енергия, която идва от всемогъщия Бог и влиза в нас. Когато призоваваме Христос постоянно и държим  здраво Христовото име, тогава тази молитва по таен и парадоксален начин навлиза в дълбочината на нашето битие, разбива каменно сърце, прониква в дълбочината на човешкото битие  и така ни да дава възможност да имаме общение със Светия Дух. Затова молитвата е необходимо условие. Непрестанно се молете, казва апостолът, както и че всеки, който призове името на Господа, ще се спаси. Това е. Не е възможно да призовеш Христовото име и Христос да не намери начин да те спаси. Не е възможно. Бог е всемогъщ, не е възможно дяволът, колкото  да е коварен, колкото и аргументи срещу нас да има, да победи Божията сила, когато човек призовава Христос.

Казваме  „Не знам как да се избавя от тази страст!”. Ние  сме пленници, всички сме пленници. Кой тук може да се гордее със свобода - нито аз, нито някой друг. Мисля, че за съжаление сме роби на греха, пленници, един на малки, друг на големи страсти, защото сме немощни човеци. Когато обаче с болка призоваваме Христос и разбираме, че имаме нужда от Божието пришествие, тогава оставяме Бог да действа и Той знае по какъв начин ще ни спаси. Достатъчно е само смирено да оставим себе си в Божиите ръце и Бог има  много начини. Както лекарят, когато трябва да излекува някой човек, не го съжалява, а го реже, шие, реже му месото, слага му инжекции, измъчва го така да се каже, не го съжалява, защото,  ако го съжали, няма да се излекува, така и в нашите очи изглежда, че благият Лекар-Бог не ни съжалява. И някои хора казват:

- Боже,  не ме ли съжаляваш? Колко още мъки?

Тук приличаме на децата, които не разбират лекарската намеса на Бога. Макар и като човеци в този живот да не можем да го разберем добре, когато настъпи момента да напуснем този свят, тогава ще ни се отворят очите на душата и мисля, че първата благодарност, първият благодарствен вик към Бога ще  бъде за всички скръбни неща, които сме преживели в този свят. Ще благодарим на Бога за всички скърби, за цялата болка, за всички трудности, през които сме преминали, защото най-великото лекарство, което облекчава душата на човека и гони безчувствеността, е болката, скърбите, изпитанията. Това лекарство е лекарството на нашата епоха. И на всички епохи, но особено днес. Колко болки има в света, колко скърби, колко изпитания, колко трудности, изключително много трудности. Почти няма дом и семейство, което да няма своя кръст. Трябва се научим с търпение да носим своя кръст. Знаете  ли какво благодеяние са скърбите? Ще благодарим на Бога още в този живот и в другия, защото Той ни е облагодетелства, посещавайки душата ни чрез разнообразни скърби. Сетне тези скърби пораждат сладка утеха, сладост и радост дълбоко в сърцето на човека. Знаете ли, че когато човек вкуси сладостта на скърбите, ако Бог след това ги отнеме от него, тогава той изпитва носталгия по онзи период на велики скърби, когато е имал големи скърби, но и е имал и велика утеха от Бога, много голяма утеха от Бога? Затова светците, които са били мъдри и разумни, не приемали никаква човешка утеха, за да не намалее изобщо божествената утеха. Там, където има човешка утеха, намалява божествената утеха. И там, където няма човешка утеха, има велика божествена утеха. Бог утешава повече, отколкото човека.

Вярното пазене на Божиите заповеди, непрестанната молитва, скърбите и изпитанията са горчивите лекарства, които разбиват каменното сърце на човека. След това, когато човек вложи и собствената си свобода, идва благодатта, която влиза в тези отвори на душата и човешкото сърце  става изключително чувствително. Мисля, че няма по-голяма чувствителност от чувствителността на светците. Светците съучастват в болката на цялото творение, на целия свят, страдат, скърбят, болеят, не по някакъв болен емоционален, а по един духовен начин, по един завършен начин,  бидейки укрепвани от благодатта на Светия Дух. Те участват във всечовешката болка и така молитвата става по-усърдна, както и застъпничеството и любовта. Както всички знаем, докато ние не изпитаме болка, изобщо не можем да разберем който и да е човек. Когато човек изпита болка в живота си, тогава една струна от душата му става по-чувствителна и когато той чуе например по новините, по телевизията, че в еди-коя си къща е станало нещо, което и той самият е претърпял, то се докосва до тази струна и излиза звук, звук на състрадание, една молитва и казваш:
- Боже мой, утеши тези хора, тези родители, защото знаем болката, която имат, ние сме я преживели!

Същото става и при светците. Тъй като имат голяма чувствителност, те са единствените, които могат да разберат напълно болката на другия човек и не само да я разберат, не просто да плачат заедно с него, а  и  да го изцелят, защото не просто са изпитали болка, а и са били изцелени чрез болката. Така те стават учители, като учат другия човек как чрез болката да изцели своята наранена душа и как да превърне болката във велико благодеяние, като по този начин  душата се пробуди и обърне с голяма сила и любов към Бога, откъдето ще получи милост и утешение.

Светото Причастие – приемането на Тялото и Кръвта Христови става за трезвение на душата. Защо? Защото това  е възпълване на връзката ни с Христос, най-малкото в този свят. Христос е в нас и ние сме в Него. Ние вече сме едно с Христос. Усещането за това нещо е толкова силно, че мисля, че нищо не може да устои на това събитие. Не знам, мисля, че всички имаме усещане за това събитие, но и със собствените си очи видях как  се причастяват светите хора.  Какво да ви кажа? Как да го опише човек? Когато виждаме как светите хора се молят по време на Светата Евхаристия, как да опишем това -  то е като  напоеното с бензин парче плат, което се доближава до огъня и за секунда лумва и започва да гори.  Така става и в душите на светците. Това е огънят на божествената любов, който не може де са опише, светият човек не може да го удържи, този огън го  разтапя и действително става  за трезвение на душата. Тогава душата става с много очи.  В Патерика на едно място старецът  казва:

- Монахът -  разбира се, и християнинът – е длъжен да бъде целият зрение.

С други думи, да бъде пълен с очи, като едно голямо око, което вижда всичко около него и нищо не му отбягва.  Затова върху иконите на светците, върху византийските икони очите на светеца имат голямо значение. Виждате какви големи очи имат светците. Те не са нито заспали, нито като някакви латински изображения, които показват как Христос гледа вяло нагоре - някакви болни неща, фалшиви, еретически изображения. Виждате, че дори и в Разпятието няма нищо психопатологично – Господ се изобразява на Кръста като Господар над Себе Си и няма  следа от човешка страст. В  иконите на светците си личи, че те са светци, чиито ум и зрение е отворено. Те наблюдават, виждат, знаят, няма нищо, което става около тях, и то да отбягва от тяхното внимание. Затова вниманието, трезвението, бодърстването са необходими елементи от духовната борба и затова тук се казва, че в св. Литургия трезвението е първият дар от приемане на св. Тайни.

След това се казва, че приемането на св. Дарове става „за опрощаване на греховете”. Всяко едно докосване до Бога е момент, в който се опрощават греховете. Всички Тайнства стават за опрощение на греховете. Целият живот на Църквата, цялата ни връзка с Бога е за опрощение на греховете. Дори и Бракът става за опрощение на греховете. И Кръщението, и Миропомазанието и Водосветът - всичко. С други думи, за да  може да изчезне тази плоча на греха, която покрива душата ни, и така душата ни да види Господа. Спомнете си какво е казал св. Симеон Богоприимник, когато довели Христос при него:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи . . .

Сега приключи всичко, отпусни ме, няма друга причина в живота ми. Очите ми видяха Твоето спасение. Виждам Твоето спасение, виждам Христос, виждам спасението на света. Всеки път, когато чрез Тайнствата се докосваме до Бога, тогава душата ни вижда спасението на Спасителя Христос и казваме – „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, смиром. Вече не съществува друга причина за нашето съществуване в живота. Христос е Началото и Краят, Той е Всичко, Христос е Всичко.

За общение със Светия Твой Дух

Светата Литургия е наситена с енергията на Светия Дух. Светият Дух не е нещо абстрактно, не е нещо неопределено, не е някакъв повей, а  Личност, както Отец е Личност, както Синът е Личност. Ние можем да участваме в благодатта на Светия Дух. Тайнствата ни дават възможността за участие в Светия Дух. Светият Дух е сила, енергия, която влиза в нас, както електричеството влиза в лампата и тя свети, но ако токът спре, тя угасва. Така става и  с душата ни. Когато Светият Дух действа, Той върши дело, което се вижда. Когато Той не действа, душата угасва и става мъртва. Следователно Тайнствата стават „за общение със Светия Дух”. Затова е необходимо да идваме в храма, не можем да проследяваме Литургията по телевизора, нито по радиото, нито да се молим сами. Там не съществува общението със Светия Дух. Светият Дух действа там, където се извършва Тайнството. Всички, които сме на Св. Литургия, участваме в Тайнството. Знаете, че не  е позволено нищо от това, което принадлежи на храма,  след това да се използва за някаква друга цел. Например, искаме да сменим килима в храма – след това не можем да поставим същия килим в хола ни, забранено е. Всички неща в храма са свещени. Дори и отпадъците.  Когато метем храма, не хвърляме отпадъците  в кошчето за отпадъци, а има специално място, където ги поставяме. Всичко в Църквата се освещава, стените, камъните, дървото,  всичко. Затова е нужно голямо внимание. Църквата е пространството, в което действа Светият Дух, пространството, наситено  с енергията на Светия Дух. Затова нашите предци, които са били мъдри Божии човеци, са построили църкви, напълнили са страната ни с църкви, защото знаели, че църквите са огнища, които държат благодатта.  И както някоя велика сила - САЩ, Англия, има бази по целия свят, за да могат във всеки един момент да имат контрол, по същия начин, когато Божията благодат се намира навсякъде чрез св. икони, чрез храмовете, тогава цялото място се освещава и те стават като бази на благодатта. Както и обратното, когато е пълно с проводници на греха и греховни неща, тогава и мястото се осквернява.

Също и вкъщи. И друг път съм ви казвал - опитайте се да сложите една-две икони у дома и да запалите кандило. Веднага ще видите огромна разлика. Неприветливата, хладна, негостоприемната преди къща, в която стоиш през цялото време,  сега става много уютна, гостоприемна и уютна, защото там е иконата на Христос, иконата на Света Богородица, там е кандилото, което пръска утеха, която ни напомня за присъствието на Светия Дух. Затова е необходимо да „наелектризираме” домовете си с енергията на Светия Дух чрез св. икони, кандилото, св. вода,  тамяна, с нашите молитви. Както и  в къщата, където ругаят, крещят, стават толкова неща, е естествено да има енергия, противоположна на Божията енергия. Ако дори един човек в тази къща се погрижи да се противопостави на  тази сатанинска енергия, ако той се моли  вътре, има икони и полага грижи да се освети къщата, тогава Божията благодат побеждава присъствието на дявола.  Затова ви казах да придобиете този добър и благословен обичай,  и вие, и другите, които са близо до вас, за да получат освещаващата благодат на Тайнството на Църквата у дома. Ние можем и трябва да имаме  например светена вода до иконите и нафора. Всяка сутрин, преди да тръгнем на работа, да се помолим, да вземем нафората, да вземем св. вода и знаете ли как ще се промени целият ни живот и животът на членовете на семейството? Разбира се, не трябва да ставаме тирани в къщи, насила да налагаме волята си. Нека започнем от себе си и постепенно ще видите как благодатта по един тайнствен начин ще влезе в душите на другите и в цялата атмосфера на къщата, на нашата домашна църква.  Тази енергия на Светия Дух, с която можем да общуваме, да участваме в нея, е спасителна благодат и всемогъща енергия, която се намира преди всичко в храма, и след това в цялото пространство, където Бог бива призоваван. Където  и да отидем и призовем Божието име, тогава Бог непосредствено се явява.

„за изпълване на царството Божие”

Св. Литургия и Тайнствата са пълнотата на небесното царство.  Този, който участва достойно  в Тайнството и св. Тайни действат в него,  той познава и преживява царството Божие в пълнота. Той още от този живот живее в рая и знае какво е раят.  Знае какво ще стане след смъртта. Знае, че за него вече не съществува нищо, което е тъмно или недоумение. В него има пълнота, той е изпълнен, наситен с Божието  присъствие, с благодатта на Божието царство.

За дръзновение към Тебе

Приемането на  Тайните ни дава сила и възможност да имаме дръзновение към Бога, както синът има дръзновение към баща си. Бог е наш Баща и ни обича, Той е предал Себе Си Кръст и Гроб заради нас. За нас е направил всички тези неща. Ако ние осъзнаваме факта, че Той  за нас е направил това, за нас е   умрял,  както и че ни обича  в абсолютна степен, както Нему подобава, тогава имаме дръзновение, макар и да сме осквернени, нечисти, ранени от греха. Нека се обърнем към Бога с дръзновението на детето, макар и на непослушно дете, и да помолим Христос да дойде като добър Баща, да ни вземе, да ни отведе в Своя дом, да ни изцели, да ни предпази, да ни покрие.

Не за наш съд или осъждане.

За съжаление, има и случаи, в които,  ако не сме готови за св. Причастие, тогава  не само да не се случи всичко това, за което говорихме, а да стане огън, който изгаря човека. Не защото Бог е  огън, а защото ние не сме готови. Затова много пъти, когато се изповядваме и духовният изповедник ни казва да не се причастяваме еди-кой си ден, той не ни го казва, за да ни накаже. Не. А за да ни предпази, за да ни подготви, защото св. Причастие няма да ни донесе полза, а ще бъде за наше осъждане.  Затова ви казах, не карайте хората насила да се причастяват, най-вече майките – децата,  да не ги тикат насила, когато са в юношеска възраст и по-горе. Майката пита:

- Ама какво има синът ми? Да отиде да се причасти!

Ако е малко дете, добре, до 10-12 годишна възраст най-много, да го накараш да отиде да се причасти. Добре, малко е. Но в юношеската възраст и по-горе има грехове, заради които не може и не трябва да се причастява. Той трябва да се подготви, да се очисти, да има необходомото разположение да се причасти, да е готов. В противен случай, ако го караш насила и не  е готов, тогава ще му навредиш и това ще бъде за съд и осъждане. Затова св. ап. Павел казва,  изпитвайте себе си, братя. Изпитвайте себе си, не се причастявайте, ако не сте готови, ако виждате, че има причина, има нещо, което ми възпрепятства от св. Причастие. Разбира се, тук пък съществува опасност от свръхчувствителност. С други думи, за да ни възпрепятства от св. Причастие, много пъти сатаната ни устройва война, някакви нечисти помисли, и си казваме, ама как ще отида да се причастя, след като мисля за нечисти и греховни неща или направих еди-кой си грях. Така той внася колебание в душата ни и не ни оставя да отидем да се причастим. Нямам предвид това.

Това са двете крайности – небрежността  и свръхчувствителността- двете крайности, които вредят на човека. Църквата е посочила  конкретни грехове, да го кажем по този начин, които ни възпрепятстват от св. Причастие. Плътските грехове, омразата, раздорът, това ни възпира от св. Причастие. Ако сме скарани, ако мразим хората, ако сме паднали в плътски грехове, не можем да се причастим. Трябва преди това да се покаем, да се изповядаме. Трябва да направим нещо, да се подготвим и да отидем смирено да се причастим. За останалите грехове мисля, че и с лично покаяние можем смирено да отидем да се причастим и да се изповядваме в подходящо време.


                                       Източник: ДвериБг




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13711383
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031