Как да се отнасяме към чудесата в другите религии?
 15.07.11  | Юрий Максимов

Известно е, че чудесни явления се случват не само в Православната Църква. Магьосници, екстрасенси, последователи на другите религии могат да ни посочат различни знамения, предсказания и изцеления, които се извършват в тяхната среда. Съществуват хора, които приемат всичко свръхестествено за божествено. Те смятат, че тези чудеса са доказателство за вътрешното единство на всички религии и за това, че във всички религии действа Бог и че всички те водят към Него.
 
Но православните християни знаят, че понякога „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината” (2Кор. 11:14) и че не всяко чудо е от Бога, но някои чудеса се извършват със силата на дявола. Това се вижда от описанието на състезанието на Мойсей с египетските влъхви (виж Изх. 7:10-12). Много се говори за чудесата, които дяволът ще извърши по времето на антихриста (виж Откр. 13:11-14). За да разберем това, трябва да обърнем внимание на мнението на светите отци за бесовските чудеса. Преподобни Йоан Касиан пише: „твърде често хора, които имат покварен ум и са противници на вярата … изгонват демони и вършат велики чудеса, тъй че дори понякога от недостойни и грешни хора излиза изцеряваща сила. Този род изцеления са следствие от измама и хитрост на демоните. Човек, предаден на явни пороци, може да извършва понякога удивителни неща. Посредством това някои хора се увличат и започват да подражават на неговите пороци и нечестие и така се открива широк път за оскърбяване и охулване на светостта на християнската религия”.
 
Най-лесна плячка за дявола стават онези хора, чието сърце е обърнато към временното и земното. Обръщайки се към религията, те търсят само онова, което има стойност за техните практически нужди; и бесовските чудеса в голяма степен са насочени към това, да удовлетворят това търсене.
 
Прозорливост. Хората много се впечатляват от прозорливостта. Например, когато човек, когото те виждат за първи път в живота си, изведнъж започне да им разказва, какво се е случило в техния живот или даже какви мисли имат в главата. Светите отци описват, как бесовете правят това. Преподобният Йоан Лествичник пише: „Аз забелязах, че бесът на тщеславието, като е внушил на един от братята някакви помисли, в същото време ги открива на друг и го подбужда да съобщи на първия брат какво му е на сърцето; и чрез това бесът го облажава като прозорливец.” (Св. Йоан Лествичник, Лествица, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2006 г., с. 198 – 199 - б.пр.) Трябва да разбираме, че дяволът не може да знае собствените мисли на човека, т.е. да ги „чете”; но той знае онези мисли, които сам внушава на човека. По някои външни признаци той също може да се досети, към какво се насочват мислите на човека в даден момент. Но и това се оказва достатъчно, за да се създаде илюзията за „всезнание” в очите на лековерните.
 
Една история от Древния Патерик ни служи за пример за знанието, получено по свръхестествен начин и отнасящо се за неща, станали или ставащи някъде. „Някои братя отиваха при авва Антоний, за да му разкажат за някои явления, които бяха видели, и да разберат от него, дали са истинни тези явления или са от демоните. Те бяха взели със себе си магаре, което падна по пътя. Щом пристигнаха при стареца, той изпреварвайки ги каза: „Защо магарето ви падна по пътя?” Братята го питаха: „Как разбра за това, авва?” – „Демоните ми показаха”, - отговорил старецът. Тогава братята казали: „Ние дойдохме точно за това да питаме: виждаме явления и те често се оказват истинни, не се ли заблуждаваме?” Така старецът, използвайки случая с магарето, им показал, че тези явления произлизат от демоните”.
 
Предсказания. Дяволът не знае бъдещето, защото той е творение и е съпричастен на тварната реалност, както и всички други духове и бесове. Той живее във времето; за него също има минало, сегашно и бъдеще. Същинското знание за бъдещето е достъпно само на Бога, Който единствен е извън времето; и на онзи, на когото Бог открива нещо за бъдещето. Преподобният Йоан Лествичник казва, че „дяволът нищо не може да предвиди”, но много се старае да създаде илюзията, че знае бъдещето и прави много пророчества и предсказания чрез отдадените му хора. Дяволът не знае какво и как ще се случи в действителност, но може за прави прогнози. И не е чудно, че понякога се сбъдват и някои от бесовските прогнози, след като дори прогнозите на хората могат понякога да се сбъднат с голяма точност; например, когато лекарят предсказва развитието на болестта. Демоните притежават много по-голямо знание за нашия свят и те много по-дълго наблюдават хората от който и да било човек – специалист. Но техните „пророчества” са само предположения на основата на миналия опит и знания, но не са същинско знание на бъдещето. Освен това, бесовските прогнози понякога се сбъдват и защото бесовете могат сами да реализират своите предсказания, до колкото Господ допуска това. Две са разликите между бесовските предсказания и предсказанията, които са изрекли светиите по откровение от Бога. Първо, те, както всяка друга прогноза, не могат да бъдат стопроцентово точни и се сбъдват само отчасти: някои гадания се „сбъдват”, а други – не. Второ, както и човешките прогнози, бесовските предсказания могат относително точно да „улучат целта”, само ако се отнасят за сравнително кратък период. Но колкото по-далеч във времето се налага да се правят предположенията, толкова повече неизвестни фактори се появяват и толкова е по-трудно да се отгатне развитието на събитията. Затова езическите и окултните гадатели или не се решават да говорят за събития, които ще се случат след столетия; или ако се решат на това, обличат своите предсказания в такива мъгляви и размити описания – както е при Нострадамус, например – че се губи всяка конкретика; и тогава при добро желание може да се съотнесат към тези думи всякакви събития.
 
За разлика от това ние виждаме в Библията конкретни пророчества, които точно се сбъдват столетия след като са били произнесени и записани. Такова е например предсказанието на Христос за жената, която възля благовонно миро върху главата Му: „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.” (Мат. 26:13) Тези думи се съдържат в манускрипт p64,датиран към ІІ в. сл.Р.Хр., когато християнството още представлява гонена не голяма на брой група. По човешките критерии не е имало никаква гаранция дори за това, че Писанието на християните изобщо ще се запази, още по-малко за това – че ще бъде проповядвано по цял свят. Обаче словото на Христос се сбъдва точно и то вече след много столетия – когато са открити всички части на Земята. И сега Библията е най-разпространената книга на света и навсякъде, където се проповядва Евангелието, в него е включена и случаят с жената с алабастрения съд. В Библията има много други ясни примери, като предсказанието за съдбата на Вавилон (Ис. 13:19-22; Йер. 51:26), на Тир (Йез. 26:14) и др. Много точни пророчества има специално за пришествието на Господа Иисуса Христа.
 
Изцеления. Според светите отци бесовете не могат да изцелят всяка болест. Те не могат да изцелят сакатост, да възстановят изгубени части на тялото. Те могат да изцеляват само онези болести, които сами са стоварили върху човека. Свети Юстин Философ казва, че демоните „приличат на разбойници, които обикновено хващат някого жив, взимат го в плен, а после го връщат на близките му срещу откуп. По същия начин и тези мними богове нападат тялото на някой човек и после, грижейки се за собствената си слава, заповядват на този човек да излезе пред всички, да бъде видян от всички. Когато се насладят на възхвали, демоните се оттеглят от немощния, прекратявайки с това болестта, която те самите са създали, и връщат човека в неговото предишно състояние”. Свещеномъченик Киприян Картагенски обяснява по подобен начин бесовските изцеления.
 
Между другото, тежко и неизлечимо болният християнин често се изправя пред изкушението да търси изцеление от баячки, екстрасенси, гурута, заклинания, амулети и ритуали на другите религии. За този най-тежък грях предупреждава Писанието: „И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, - тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог?” (Ис. 8:19).
 
Свети Йоан Златоуст пише: „Когато бъдеш подложен на тежка болест, много хора ще те карат да облегчиш страданието си: едни - чрез заклинания, други – чрез амулети, трети – с някакви други чародейни средства, … но ти заради страха от Бога мъжествено и твърдо понеси тежестта на болестта и предпочети да потърпиш, отколкото да решиш да направиш нещо такова – това ще ти даде венец на мъченичество”.
 
„Ти търсиш изцеление при демоните? Ако демоните пратиха свините в морето, когато Христос им позволи да влязат в тях, мислиш ли че ще пощадят те човешкото тяло?... Това са подигравки и празни приказки. Демоните могат само да правят козни и да вредят, но не и да лекуват. Те не щадят душата; кажи ми, нима ще пощадят тялото?... Нима искаш да излекуваш тялото, но с това да погубиш душата? Не е добра тази изгода: да молиш своя зложелател да излекува тялото ти и да гневиш Бога, който е сътворил това тяло!... Демоните не изцеляват. Ако някога, по Божие допущение, те направят някакво изцеление, на което са способни и хората, то това се допуска за твое изпитание, … за да се научиш да не приемаш от демоните дори изцеление … Нека да сме болни: по-добре да останем болни, отколкото да изпаднем в нечестие, опитвайки се да се освободим от болестта. Дори и да излекува, демонът повече ще навреди, отколкото да донесе полза; … дори и демонът хиляда пъти да ти обещае да те избави от постигналите те злини: не се съгласявай, не отстъпвай … Бъди решен да изтърпиш болестта, но да не загубиш вярата и спасението на своята душа. Бог често допуска да изпаднеш в болест, не за да те остави, но за да те прослави”.
 
Отец Даниил Сисоев от много години се занимава с възстановяването на хора, които са пострадали, след като са се обърнали към магьосници. Той отбелязва, че дори и да има някакъв ефект на „изцеление” вследствие от обръщането към бесовете, този ефект продължава само до момента, в който „изцеленият” ще привлече със своя пример още някой на този път. След това болестта се връща или се случват някакви други негативни последствия. Например, познати са случаи, когато майка се обръща към екстрасенс за изцелението на сина й; той оздравява, но скоро изпада в необяснима депресия и слага край на живота си. Познати са и случаи, когато след една излекувана болест, човекът се разболява от няколко нови по-тежки болести. Често човек се оказва обладан от бяс, след като е потърсил помощ от магьосници. Но в много случаи изобщо не става никакво изцеление и човек, без да получи дори и мнима полза, натоварва душата си със смъртен грях.
 
Знамения и нетление. Различните знамения и свръхестествени явления също правят впечатление на лековерните хора. За тези знамения говори старецът Паисий Светогорец: „Има разлика между чудесата в нашата вяра и чудесата в другите вероизповедания. Ходжата също извършва чудеса по различни магически начини. Той прави така, че да видим светлина; обаче, когато дяволът ни показва светлина или ни изпраща сияние, ние му обръщаме гръб… Ние търсим чудеса от Бога и не общуваме с дявола”.
 
Православните християни много почитат нетленните мощи на светите угодници. Съхранението на техните тела се възприема като Божи дар и като знак за святост. Обаче мощите на онези светии, чиито тела не са нетленни, се почитат не по-малко. Но фактът на необичайната съхраненост на телата се среща и при неправославните. Например, в индийския щат Гоа всяка година хиляди туристи от Русия виждат в католическия храм запазените останки на католическия мисионер Франциск Ксавиер. В Русия се разчу за нетлението на останките на будисткия лама Итигелов – не само будисти, но и много руснаци отиват да видят тялото му.
 
Разбира се, ако дори хората могат да осигурят нетление на телата на умрелите, какъвто е случаят с египетските мумии и с мумифицираните тела на комунистическите вождове, то и за бесовете в това няма нищо невъзможно. Освен това нетлението не винаги означава святост. Например, според светогорската традиция костите на монасите се поставят в манастирската костница. Ако тялото на някой монах няколко години остава неразложено, то това е знак, че човекът има неразкаян грях и че той се нуждае от усилени молитви. И тъй, православните християни почитат не въобще всички неизтлели останки, а само онези, които са принадлежали на свети подвижници, изповядвали истинската вяра и показали с живота си вярност към Христовите заповеди. Ако нетлението на мощите се случва с телата на светиите (извън светата земя на Атон – б.пр.), то е от Бога и е знак за награда. Ако то се случва с телата на явни грешници, то може да е от Бога и да е знак за наказание. Ако то се случва с телата на еретици, то може да е от бесовете и да цели укрепване на дадената ерес в очите на хората или смущаване на православните.
 
Затова в заключение можем да кажем, че когато оценяваме чудесата, трябва да имаме предвид не само факта на тяхното наличие, но и това, дали човекът, който ги прави, изповядва истинското знание за Бога, т.е. православната вяра и дали той живее в съответствие с тази вяра. Сам Господ ни предупреждава: „Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: „да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим”, - ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец; понеже чрез това Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа.” (Втор. 13:1-3).
Разбира се, бесовете правят чудеса не само сред неправославните. За да смути вярващите, дяволът често се опитва да ги отвлече от Бога с разнообразни чудеса, които се извършват пред тях или дори чрез тях. Затова трябва да се ръководим от Божията заповед да съдим по плодовете, защото „не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове” (Мат. 7:18). И ако чуем за някое чудо и ако дори сами го преживеем в своя живот, то трябва да преценим, какво следствие има това чудо, - дали то ни води към Бога, към покаяние, дали то ни прави духовно по-добри, или ни води към охлаждане, към гордост, падение, раздори и други грехове.
 
С други думи, ако ние свикнем да гледаме повече към Бога, отколкото към което и да е чудо; ако свикнем да желаем Бога повече от всяко чудо, то няма да сгрешим в това, с което се опитва да ни прелъсти дяволът. | www.radonezh.ru
 
Превод от руски: Евгения Николчева


                                    Източник: ПравославиеБг