Дух Свети
Виж също: Бог. Филиокве. Благодат
(Верую) в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците (Символ на вярата).
"А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина" (Йоан. 16:13).
"А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Йоан. 7:37-39).
"Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).
Дух Свети - Осветител: "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия Дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Святия Твой Дух не отнимай от мене" (Пс. 50:12, 13).
За Разумността на Светия Дух: "А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене" (Йоан. 15:26-27).
"И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки... А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Йоан. 14:16, 26).
"Духът му рече…", "Духът каза на Филипа…" (Деян. 10:19, 8:29).
За Божествеността на Духа: "А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода" (2Кор.3:17-18).
"…да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?… ти излъга не човеци, а Бога" (Деян. 5:3-4).
"Неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха; защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда" (Прем. 1:3-5).
"...Само ако Духът Божий живее във вас... ако ли Христос е във вас... ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас... понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; ...[то] Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии" (Рим. 8:9, 10, 11, 14, 16).
Виж също Йоан. 14:15-21; Марк. 4:26-29 - притча за растящото семе; Мат. 13:31-32 - притча за синапеното зърно; Мат. 8:24-30; Мат. 25:1-13 - притча за десетте девици.
Виж също За благодатта
Св. Ириней Лионски (ок.130 - ок. 202)
Където е Църквата, там е и Духът Божий, и където е Духът Божий, там е и Църквата и всяка благодат.
Авва Хроний
Ако душата е бдителна и отбягва всяка разсеяност, и се отрича от своята воля, тогава Божият дух навлиза в нея и тя може да Го приеме, защото е приготвила място за Него.
Св. Григорий Богослов (326-390)
Общото между Отца и Сина и Светия Дух - това е нетварността и Божеството; общото между Сина и Светия Дух e това, че те са от Отца; а особеност на Отца е нерожденносттa, на Сина - рожденносттa, а на Светия Дух - изходността.
Св. Василий Велики (330 - 379)
Най-важното доказателство за това, че Духът е единосъщен с Отца и Сина, е казаното, че Той има такова отношение към Бога, каквото у всеки човек има духът, пребиваващ се в него. Защото е казано: "кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух" (1Кор. 2:11). И това е достатъчно.
Блажени Tеодорит
С думите Който изхожда от Отца, Спасителят свидетелствува, че Отец е източник на Светия Дух. Той не каза: "излиза" или "произлиза", но "изхожда", за да ни покаже, че Тяхното естество е едно и също, че съществото Им е неразчленимо и неразделно, и Лицата са взаимно съединени. Защото това, което изхожда не може да бъде отделено от това, от което то произхожда.
Блажени Августин (354-430)
Отец е дал битие на всичко, и Сам нищо от никого не е получил. Но равенство със Себе Си не е дал никому, освен на Сина (Който се родил от Него) и на Духа Светий (Който от Него изхожда). ...От Отца е Синът, от Отца е и Светият Дух, но Синът е роден, а Духът изхожда [от Отца]... Не Сам от Себе Си е Синът, а от Този, от Когото е роден; не Сам от Себе Си е Светият Дух, а от Този, от когото изхожда... Отец не е намалил Себе Си, за да роди от Себе Си Сина, а така родил от Себе Си друго Себе Си [рус. "родил другого Себя"], че целият остава в Себе Си и пребивава в Сина. Също и Духът Светий, всецял от всецялото, не се отделя от Този, от Когото изхожда, а изхождайки от Него е единосъщен с Него, без да Го намалява поради Своето изхождение и без да Го увеличава чрез пребиваването Си в Него.
Св. Макарий Велики
Нито мъдрите заради мъдростта си, нито разсъдливите заради своята разсъдливост ще успеят да придобият душевна прозорливoст или да кажат какво представлява тя, ако не им се открие разбирането на Светия Дух и не придобият точно познание за душата.
Св. Кирил Александрийски
Веруем и в Духа Святого... от Отца исходящего... Мы научены тому, что Он исходит от Отца, но не доискиваемся того, как исходит, держась в тех пределах, которые нам положили богословы и блаженные мужи.
Св. Григорий Богослов (326-390)
Он мой Бог, Им познал я Бога, Он Сам есть Бог и меня в той жизни творит богом. Он всемогущ. Он раздаятель даров, предмет песнопений чистого лика небесных и земных; Он, Жизнеподатель, сидит на превознесенном престоле, исходит от Отца. Он Божия Сила, Самовластитель...
Св. Григорий Богослов (326-390)
Дух Святой всегда был и есть и будет; Он не начал и не прекратит бытия, но всегда пребывает с Отцом и Сыном. Ибо невозможно было или Отцу когдалибо быть без Сына, или Сыну без Духа: крайне бесславно было бы для Божества, как бы вследствие изменения Своих советов прийти в полноту совершенства. Итак, Дух всегда был приемлемым, а не приемлющим; совершающим, а не совершаемым; наполняющим, а не наполняемым; освещающим, а не освещаемым; приводящим к обожению, а не вводимым в обожение. Он всегда один и тот же, Сам для Себя и для Тех, с Которыми соединяется. Он невидим, не подлежит времени, невместим, неизменяем, не имеет ни качества, ни количества, ни вида. Он неосязаем, самодвижен, приснодвижим, свободен, самовластен, всесилен (хотя, как все принадлежащее Единородному, так и все принадлежащее Духу, возводится к первой Причине). Он- Жизнь и Животворец; Он Свет и Податель света; Он истекающая Благость и Источник благости; он Дух правый, владычний (Пс. 50, 12, 14). Через Него познается Отец и прославляется Сын (Ин. 16, 14), Сам Он, познаваемый только Ими-целостное единение, единое служение и поклонение.
Източник: pravoslavie.com
