Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2011 19:29 - ИМА И ВЕРНИ ХРИСТИЯНИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1185 Коментари: 0 Гласове:
4



За незабравимия старец Назарий     

 Автор Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф   
събота, 18 юни 2011

„На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда” (2 Мак. 12:45), четем в св. Библия.

Да, вярвам в това. Вярвам и изповядам също, че старецът Назарий умря в благочестие и ще получи награда от Бога. Каква? Да бъде с Бога в рая. Как ще почувства това? Със способността си да се наслаждава още тук на земята в Кокалянския манастир на духовно красивото, на божествените блага, които раят предлага на праведниците.

След Христовата победа над смъртта само тялото умира временно до деня на Второто пришествие, а душата отива при Бога и получава живот в блаженство.

Разбира се, до края на 40-я ден по 24 часа на денонощието душата на старец Назарий се радва на почитта, спомена и молитвите на толкоз негови духовни чеда и почитатели по целия свят. Не само в манастирите в Родината, но и в енорийски църкви у нас и в задграничните ни епархии се отслужват заупокойни литургии и молитвени помени за него - съответно на третия, деветия, двадесетия и особено на „равненката” на 40-ия ден.

Да, непременно душата на старец Назарий чувства облекчение от нашите молитви до 40-ия ден, защото през същите дни неговите дела стават явни и чрез огън се изпитва делото му (1 Кор. 3:15). Този огън е огънят на митарствата, през които душата му, след раздялата с тялото, преминава във въздушното пространство от Кокалянския манастир, високо в планината, до най-високото – небесното царство. Въздушната власт (Ефес. 2:2) и „поднебесните духове на злобата” (6:12) се опитват да обвинят душата на стареца, за да не лети нагоре. Св. архангел Михаил обаче с небесното си войнство, който пази манастира и населниците му от всякакви беди, доказват, че душата на стареца е чиста от грехове и цял живот се е каяла искрено с думи и дела за тях чрез светото тайнство на изповедта. Наистина при преминаването на душата през 20-те митарства всеки грях на душата на отец Назарий има свои митари и мъчители, но ние знаем, че тяхната власт се обезсилва от усърдните молитви на многобройните духовни чеда и почитатели на милия покойник.

Е, някои не вярват в учението за митарствата, тъй като липсвало в страниците на Св. Писание, но то има твърда основа в Св. Предание и в благодатните видения на св. Атанасий Велики, св. Макарий Велики, св. Кирил Александрийски и др. Аз например възприемам твърдението за митарствата на отец Серафим Роуз, че вярват или не, отрицателите на митарствата преминават също през тях, като им дойде времето (Йоан 7:6).

Като племенник на благодатния ми „духовен дядо” отец архимандрит Евлогий Рилски (миро да капе на гроба му!) с лекота пиша тези редове, защото съм уверен, че духовният му син - блаженопочиналият старец отец архимандрит Назарий - беше инок честен, говореше кратко, благо и ясно, без сквернословия и неуместни шеги. От кощунство се предпазваше, неприлични песни не пееше, вицове не казваше, усмихваше се в повечето случаи само заради тези, с които общуваше.

Спомням си, веднъж в митрополийския джип по служба бяхме дядо Партений, дядо Йоан (и двамата като софийски викарии), отец Назарий (като игумен на Кокалянския манастир - Бог да помилва и тримата!) и аз (като протосингел в София). Разговорът се завъртя тъй, че  дядо Йоан по обичая си започна да разказва много цветисто един виц. Дядо Патрений му казва: „Владико, спри, моля те, защото ще вриш в катрана като разказвач на вицове!” А дядо Назарий допълни: „Владико, и ние ще бъдем с него като негови слушатели!” „Да, да! Вярно е това!”, завърши случката дядо Партений.

Отец Назарий стриктно изпълняваше Божиите заповеди, произнасяше Божието име на място и със страх, коригираше ни, когато нарушавахме обетите си пред Бога - особено нас, монасите. Като мъдър и опитен старец-изповедник с лекота изтръгваше признанието ни на грехове, които или не си спомняхме, или неловко се опитвахме да омаловажим и премълчим. Употребяваните от него при изповед или разговор думи и възклицания, като: „Да бе, да!”, „Виж ти!”, „Гледай ти!”, „Ах, милият!”, „Ах, милата!” „Да му не е уроки!” „Нима!”, „Ех, братко!” ни караха хем да се поразмислим, хем да разберем настроението на стареца, който винаги предпочиташе да изслушва и изчаква, отколкото бързо да налага епитимия, когато е било необходимо и полезно.

Характерно е за нас, монасите, помежду ни понякога да си шушукаме за наши братя или сестри. При стареца Назарий обаче колчем сме били заедно, той се въздържаше да клевети, да осъжда. Е, като игумен на манастира по административна, финансова и социална линия, той не премълчаваше пропуските и нарушенията на приетия ред, но това е друга работа, която той беше отговорен служебно да я върши. В тези случаи обаче той никога не ругаеше, не се надсмиваше. Понеже храната я изнасяхме на гръб и винаги беше скромна, по манастирски, не можеше и да се предполага, че старецът е бил чревоугодник, пияница или потайно си е дояждал. Външността му показваше, че той беше постник, въздържател, подвизаваше се с умереност без да пуши, без да употребява алкохол, още по-малко някакъв вид наркотици, а напротив - дишаше благодатния чист горски въздух и пиеше с любов буковата вода от чучурчето, наслаждавайки се на планинската свежест и хубост. Манастирският параклис „Св. Преображение” и новите постройки със зографията и постоянната чистота, съединена с красота, го преобразяваше и душевно, и телесно до последния му дъх.

Който е бил на поклонение в манастира и е видял оградения рай сред високите дървета, той с увереност ще потвърди, че на това свято място е положен грандиозен ум и физически труд, съединен с молитва, за да бъде манастирът такъв очарователен оазис в планината. Вярвам, никой не би си помислил, че старецът е бил ленив, мързелив, експлоататор на чужд труд, само се е разхождал и шляел в манастира, когато, личи си, всичко е минало през главата и ръцете му. Мнозина вече свидетелстваха за калните му ръце, когато ги е посрещал.

Не се е чуло никога - и преди, когато бях протосингел и викарий на Негово Светейшество, и понастоящем, - че старецът си е послужил с кражба, грабеж, измама и присвояване на чуждо с хитрост. Монашеските си обети за нестяжание (непритежание на нищо свое) спазваше цял живот и всичко, което направи, научих, че публично го е завещал на манастира, дори и своя заместник е посочил, за което го облажавам, като истински монах. Т. е. всичко оделотворено от него оставя посветено на Бога в принадлежност на Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил”.

Лесно е също да се подчертае при тези обстоятелства, че старецът Назарий е бил далече от всякакво сребролюбие, лукс, суета и пристрастяване към всичко земно. Не е имал и какво да даде под лихва. Последната му воля като игумен е отсъдена от него справедливо: няма завист, нито пожелаване на нищо чуждо; няма горделивост и тщеславие, себевъзвеличаване и надменност, презрение и високомерие. Няма сведения преди смъртта за никаква сръдня, гняв, ярост и отмъщение към никого. Напротив, по сведение и думи на негови духовни чеда старецът е направил всичко според силите си чрез непосилна работа да бъде полезен за опазването на духовното и телесно здраве на толкова много търсещи духовността люде в Родината и по света. Колко хора като мене, отрудени и обременени от тежестта на тоновете свои грехове сме пъшкали по стръмната пътека нагоре до стареца, за да хвърчим после след срещата и изповедта надолу до „дяволския мост” напук на лукавия. Помня веднъж слязох за 9 минути! Е, бях студент тогава.

Обичахме стареца Назарий, защото беше чист и праволинеен. Не ходеше по врачки, не гледаше на кафе, не гадаеше на карти, не търсеше хороскопи, не вярваше в зодии, не правеше магии. Вярваше в Бога и в Неговата благодат, пазеше се от нечисти и плътски мисли и чувства, гледаше повече в земята или нахлупваше надолу монашеската си скуфия, както някои вече го казаха, срамуваше се от всяка педерастия, отхвърляше законността на всякакви еднополови съюзи. При изповед сигурен съм, че е давал стриктни съвети на законните съпрузи да отдават взаимно дължимата си любов помежду си само в брачното легло.

По отношение на правата ни българска вяра старецът беше безукорен в послушанието си към Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ-БП. Послушанието, много пъти го подчертаваше пред мене, за него беше повече от молитвата. То беше не само негов обет пред Бога, но и закон в монашеския му живот.

Накрая, какво можем да кажем за старец Назария, който боравеше ежедневно и се подвизаваше с даровете на Св. Дух: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание”? Мисля, нищо друго, освен да се помолим за транзитно преминаване през митарствата, на основание думите на св. апостол Павел: „Против такива няма закон”.

Като Христов раб старецът Назарий беше разпнал плътта си със страстите и похотите, живееше духом и по дух се и стараеше да се подвизава с добрия подвиг на вярата (Гал. 5:22-24 ст.).

Да кажем всички за него молитвата на старец Клеопа от Сихастрия (Румъния): „Нека раят да те погълне!”

Блажен покой, мили дядо Назарий! Благодарим ти за примерния живот!

Обичаме те!  


                                                 ДвериБГ



Тагове:   християнин,   верен,   назарий,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10817040
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930