Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2011 21:45 - ПЕТДЕСЕТНИЦА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:
3



Петдесетница – ключово събитие в историята на човечеството
09.06.11 | Свещ. Михаил Желтов

 


Новозаветната Петдесетница е ден, когато на повярвалите в Христос бил дарен Светият Дух, Който, както можем да прочетем в книгата Деяния Апостолски, слязъл над апостолите във вид на огнени езици. Свещеник Михаил Желтов коментира богословските и богослужебни аспекти на празниците Света Троица и Свети Дух.
 
Множество богословски идеи и събития от християнската епоха са осъществяване на старозаветните праобрази и предзнаменования. Старият завет бил необходим, за да подготви човечеството за приемане на Новия завет и християнското благовестие. Затова съвпадението на имената на църковния празник Петдесетница със старозаветния такъв не е случайно: християнската Петдесетница е реализация на първообраза, който бил даден в Стария завет.
 
В старозаветния годишен цикъл се открояват три главни празника: Пасха, Петдесетница и Разпъване шатри. Юдейската Пасха става праобраз на новозаветната Пасха. Първата е възпоменание за изхода на израилския народ от египетско робство, а втората се превръща в празник на победата на Спасителя над оковите на смъртта и освобождаване на повярвалите в Него от робството на греха. Аналогична е ситуацията с Петдесетница, която от празник на отделния народ става тържество за цялото човечество. Старозаветната Петдесетница е спомен за даването на Закона на израилския народ; новозаветната – ден, в който чрез даряването на Светия Дух се извършва спасението на целия човешки род.
 
Старозаветната Петдесетница е чествана на 50-ия ден, т. е. седем седмици след Пасха (можем да отбележим, че 7-седмичните цикли имат особено значение в старозаветния календар). Християнската Петдесетница също се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово.
 
Важно е да разберем, че Петдесетница е ключово събитие в човешката история, увенчаващо делото на спасителното Божие домостроителство. Отправяйки се към кръстните Си страдания, Господ Иисус Христос казва на Своите ученици: „... за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя” (Йоан. 16:7). Така, именно чрез слизането на Светия Дух върху апостолите се осъществява изпълнение на земното служение на Христа. От Петдесетница започва напълно различна епоха в съществуването на човечеството, когато хората, повярвали в Спасителя, формират църковна общност, мистично тяло на Църквата, в което пребивава Светият Дух.
 
Защо това има такова колосално значение? Ние вярваме, че заради нашето спасение Божият Син става човек на име Иисус. Второто Лице на Пресветата Троица възприема човешка природа. С идването на Светия Дух пък започва личното участие на Бога в живота на всеки човек, повярвал в Христа и прекрачил в Църквата. Това е изключително важно. Бог трябва да действа във всекиго. Благодарение на приеманите от нас кръщение и миропомазване, във всеки от нас действително присъства Сам Бог – Светият Дух. Апостол Павел пише на християните: „... вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас” (1 Кор. 3:16). Ако не беше настъпила Петдесетница, ако хората не бяха повярвали в Христа, Бог не би могъл да действа в тях така, както Му е угодно. Христос става за нас „начатък за умрелите” (1 Кор. 15:20), освобождава човешката природа от робството на греха, и след възкресението Му в изкупените от Него люде, свободно поискали това, става възможно действието Божие. Спасителното Христово домостроителство дава възможност на човечеството, отдало се по своя воля на греха, да се върне към замисъла на Твореца за него, без нарушаване на принципа на свободата, който е велик Божи дар и велика тайна.
 
Разбира се, отчасти действието на Бога се реализира още в старозаветните времена. Сам Бог се обръща към Своя народ чрез устата на пророците. За християните е очевидно, че чрез пророците говори Светият Дух (2 Петр. 1:21). В Свещеното писание на Стария завет се срещат упоменавания на Духа Божий и дори на Светия Дух. Въпреки това Старият завет още не може да вмести учението за Бога, Един в Три Лица, затова тези упоменавания са само предвестници на християнското учение за ипостасността на Дух Свети.
 
Възниква въпросът: защо преди разпятието и Христовото възкресение Бог не проявява действията Си в хората, въпреки че действа, например, чрез пророците? И защо пророците, в които действа Сам Бог, са попадали в ада както и останалите хора? Това е тайна; можем да кажем единствено, че такава е била Божията идея за света – дори старозаветните светии и праведници се нуждаели от идването на Спасителя.
 
В Новия завет Светият Дух вече слиза върху всички повярвали в Божия Син. Той се разкрива по различен начин: едни удостоява с дар на пророчество; други – с дар на учителство, трети – с чудотворство (1 Кор. 12), но действа във всекиго от нас. Особено значение има дарът на изповедничеството на християнската вяра. Обръщайки се към Своите ученици, по-голямата част от които впоследствие приемат мъченическа смърт, Господ Иисус Христос казва: „И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете” (Мат. 10:19-20). А апостол Павел добавя: „... никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3; срв. 1 Йоан. 4:2-3). Неслучайно най-важният белег за слизането на Светия Дух върху апостолите става това, че те внезапно започват да говорят на езиците на различни народи, към които скоро се отправят, за да проповядват Евангелието.
 
Аналогична мисъл за връзката между пророческото слово, проповедта и действието на Светия Дух е отразена в Символа на вярата. Там Светият Дух е наречен „Господ”, т. е. „Бог”; „Животворящ”, т. е. Подател на живота; „Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина”, т. е. Приемащ почитание наравно с Тях, с други думи – равен на Тях; „Който от Отца изхожда”; и накрая, „Който е говорил чрез пророците”...
 
В учението за Светия Дух е принципно важно това, че православието Го изповядва като „изхождащ от Отца”, но не „от Отца и от Сина”, както утвърждават Символите на вярата на западните християни. Нерядко в западното богословие можем да срещнем тезата, че Светият Дух е някаква сила, която действа между Отец и Син (да кажем „любов между Отец и Син”). Това превръща Дух Свети от Трето Лице на Троицата в нещо безлично, почти като атрибут на Божеството. В работата на известна американска изследователка неотдавна срещнах становището, че говорейки за Светия Дух, съвременните редови християни Го възприемат като особено радостно настроение по време на молитва, приятна емоционална нагласа и т. н. Подобни псевдопредстави, които очевидно възникват поради внесеното преди много векове в Испания ненужно допълнение към латинския текст на Символа на вярата: Filioque („и от Сина”), съдържат сериозно отклонение на западното християнство от апостолското учение. Светият Дух не е атрибут на Божеството, не е настроение и дори не е благодат или Божия енергия. Той е Самият Бог, Третата Ипостас на Пресветата Троица, равна на останалите Две – Отец и Син. Бог е Един, Той има Три Лица, Едно от Които е Дух Свети.
 
Ненапразно православният празник Петдесетница обхваща в себе си две теми: събитието слизане на Светия Дух върху апостолите и прослава на догмата за Пресвета Троица. На нас, наследниците на византийската литургична традиция, това ни изглежда напълно естествено; въпреки че в други традиции празникът Троица може да се чества отделно (например в римската – в следващата неделя след Петдесетница). С този факт е свързано и съществуването на два типа икони, посветени на този празник. Единият изобразява слизането на Светия Дух върху апостолите: апостолите седят в кръг, а изпод земята излиза побелял мъж, символизиращ космоса, т. е. тварния свят, който се издига от мрака на безпросветността към богопознанието. Вторият тип икона е познатата и обичана от мнозина „Троица”. На нея е изобразено старозаветно събитие – гостоприемството на Авраам, но този образ отдавна е възприеман в Църквата като символичен израз на догмата за Бог-Троица.
 
Многобройните песнопения, прославящи Троичното откровение за хората, са включени и в службата на празника Богоявление, защото това откровение започва от кръщението на Божия Син, когато според Евангелието Отец свидетелства, а Дух Свети слиза от небесата. Посоченото събитие стои в основата на нашето християнско кръщение и миропомазване – при тях върху всеки кръщаван слиза Светият Дух, както слиза върху Христос чрез човешката Му природа. Всеки кръстен преживява, ако можем така да се изразим, своята „лична Петдесетница”, когато в тайнството миропомазване след кръщението бива помазан със свето миро с думите: „Печат от дара на Светия Дух”. Тези думи означават, че ние, вярващите, получаваме Светия Дух, след като в кръщението се съразпъваме и съвъзкръсваме с Христа; и че този Дух остава с нас, а миропомазването сякаш „запечатва” Неговото присъствие, уверявайки ни, че Духът никога не се отнема от новопокръстените. Такава е връзката на учението за Троицата с кръщението. Чрез Петдесетница апостолите – а в тяхно лице и цялата Църква – от личен опит разбират в какво се състои Троичният догмат.
 
Що се отнася до богослужебните особености на празника, Петдесетница е един от най-тържествените дни в годината. Службата се извършва по най-празничния чин от всички възможни. В частност, независимо от това, че този празник се чества в неделен ден, на богослужението се отменят всички неделни песнопения, за да не „отвличат” от празничните. Подобно нещо става единствено при най-големи празници, например ако в неделя се падне Рождество Христово. Седмицата след Петдесетница е без пост в сряда и петък, което освен след Петдесетница, се случва само след Рождество Христово и Пасха. Денят след Петдесетница е посветен, както е практика и с други важни църковни празници, на лицето (или лицата – бел. прев.), без чието участие празникът би бил невъзможен. Затова, ако след Рождество Христово идва Събор на Пресвета Богородица; след Богоявление – денят на св. Йоан Кръстител, то след Петдесетница идва празникът Свети Дух.
 
Богослужението на Петдесетница изобилства с любимите на православните християни песнопения – като празничната стихира „Царю Небесни”. Тя до такава степен харесала на хората, че приблизително от ХІV-XV век започват да я прибавят в началото на всяка служба, включвайки я в състава на „обичайното начало” (в още по-старата традиция за начало служи Трисветое). Още една от стихирите на Петдесетница, „Видехом свет истинный” („Като видяхме истинската светлина”) става толкова обичана, че влиза в чина на Божествената литургия и се пее след причастяването. Тези две стихири умишлено са пропускани в църковното богослужение в периода от Пасха до Петдесетница, като биват заменени от други песнопения, за да могат в деня на Петдесетница да прозвучат с нова сила. Друга известна стихира от празничната служба – „Приидите, людие, Триипостасному Божеству поклонимся” („Елате, люде, да се поклоним на Триипостасното Божество”), изразява най-възвишеното богословие за Пресвета Троица.
 
Ярка литургична особеност на Петдесетница е отслужването след празничната служба на велика вечерня, последвана от специални коленопреклонни молитви. Появата на тези коленопреклонни молитви е свързана с това, че в древната Църква в периода от Пасха до Петдесетница колениченето било забранено – което означава, че не трябвало да се стои на колене при четене на ектенията. Ектениите в църковните служби тогава били значително по-малко, отколкото сега, но по време на тяхното четене всички молещи се заставали на колене (освен в неделните дни и през целия период на Петдесетница). Следи от тази практика, например, са запазени до ден-днешен при старообредците, където сугубата ектения е съпровождана от поклони. Постепенно броят на ектениите се увеличил и започнали да ги четат, стоейки прави. Въпреки това, на вечернята в деня на Петдесетница се е съхранила древната традиция ектениите да се четат коленопреклонно – заради факта, че някога тази е била първата служба, на която след дълго прекъсване се разрешавало по време на ектенията да се коленичи, и това коленичене така и останало нейна богослужебна особеност, дори когато на другите служби то било забравено.
 
Впоследствие към коленопреклонните ектении били дописани за украса още и молитви. В началото молитвите били насочени към Бог Отец и Бог Син. Логично е да предположим, че би следвало да съществува и молитва към Светия Дух, но византийската традиция изначално не я познавала. Светител Филотей, патриарх Константинополски, ученик на св. Григорий Палама, осъществил тази логика и дописал молитва към Светия Дух. За някакъв период от време тя била използвана в богослужението, при това не само в гръцкото, но и в руското (преведена е на църковнославянски), но по-късно е взето решение за връщане към по-древната византийска практика. Гърците направили това през XVІ век, а ние – след патриарх Никон (старообредците я четат и досега).
 
Към молитвите на самата Петдесетница са прибавени и други, произхождащи от древния чин на вечернята. Сега, в началото на вечернята свещеникът прочита седем светилнични молитви, но в най-старите ръкописи техният брой е по-голям и някои от тях попадат в чина на коленопреклонната вечерня, отслужвана на празника Петдесетница. Тези молитви, по-рано четени на обикновената, ежедневна вечерня, са добавени към молитвите на Петдесетница, и се получава своеобразно смесване, когато след високотържествената молитва, посветена на Петдесетница, се чете обичайната вечерна молитва. Посочената разнородност е забележима поради факта, че празничните молитви говорят за деня Петдесетница, а тези – просто за вечерното време. При все това, съзнателното възприемане на свещените текстове ще постави всяко нещо на мястото му. Затова, нека всеки от нас да осъзнае величието на празника и в смирено благоговение пред тайната Божия, да прослави Светия Дух: Царю небесный, Утешителю, Душе истины, Иже везде сы и вся исполняяй, Сокровище благих и жизни Подателю, прииди и вселися в ны, и очисти ны от всякия скверны, и спаси, Блаже, души наша! (Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.) | www.taday.ru
 
Превод от руски: Радостина Ангелова


                                    Източник: ПравославиеБг



Тагове:   Петдесетница,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10814548
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9032
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930