Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2011 14:10 - ПРОПОВЕД ЗА НЕДЕЛЯ НА СЛЕПИЯ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1465 Коментари: 0 Гласове:
1



Проповед за Неделя на Слепия
29.05.11 | Архим. Варнава Янку

 

 

В днешното литургийно Евангелие прочетохме за слепородения, когото Господ изцерил. В този разказ има няколко важни момента, които искам да разгледаме.

Първият е, че макар Господ да изцерил слепия и това да представлявало причина религиозните хора от тогавашната система да прославят Бога и да потърсят истината, те се чудят, питат се, противопоставят се на това чудо на Господа и започват да разпитват слепия – „Как стана това? Кой те излекува? Защо го прави в събота? След като те е изцерил в събота, значи не пази закона, не е човек на вярата!” След това, понеже не се убеждават от неговите думи, викат родителите му, които свидетелстват същото и отново викат човека да даде показания за това как е прогледал.

Виждаме, че когато някой не иска да повярва, когато не иска да приеме Божията истина, започва с въпросите: защо това, защо онова? Едно чудо, едно свидетелство от Бога в живота ни, е голямо предизвикателство за нашия егоизъм и нашите страсти. Затова, под претекст на удовлетворяване потребностите на нашия ум, се опитваме да се освободим от това, което то поставя пред нас – нашата отговорност.

На всеки, който идва в света, Бог дава призвание и отговорност. Тази отговорност, обаче си има цена, изисква труд, защото може да го подтикне да направи нещо, което не е в негов интерес, не обслужва плътта и навика му. Когато човек отказва да последва отговорността, Божия призив към него, тогава започва да търси оправдание – защо това, защо онова, ела да поговорим, ела да решим, да си изясним. Точно това, което направили и фарисеите – започнали отново и отново да разпитват слепия, за да се затвърдят в собственото си убеждение, в собствената си идея, в собствения си егоизъм. Истинското търсене не е задоволяване на нашия ум – да търсим просто да се затвърдим в убежденията си, да запазим егоизма и волята си, но е приемане на собствената ни слепота и търсене на истината, с готовност да платим цената за откриването на тази истина, която е Кръстът и Възкресението.

Когато човек не иска да поеме по този път, защото може да сметне, че е заплаха за привичките му, започва да задава въпроси, да търси отговори, да води диалог, който в крайна сметка е монолог със собствените убеждения. За това ни свидетелства Господ тук: вижте, имаме очевидно чудо, имаме Божие свидетелство! Но приемането на това чудо би преобърнало религиозните представи на онези хора, затова реагират така – „Кой направи това? Сигурен ли си, че ти отвори очите? Нека имаме свидетели за това, че те е излекувал”. Идват родителите на слепия и потвърждават същото. „Та може това да е Божий човек и да те излекува в събота?! Защо да те излекува в събота, а не в друг ден?”

Имаме налице чудо, имаме изявяване на истината, имаме Бога и ги отричаме под предлог: „Не разбирам; как става това?”. Как става, никой не може да ни каже, а трябва самите ние да направим своя избор и да решим. Но как да избере един човек, който е убеден в страстите и навиците си? Кой разбира Бога? – Слепият. Слепият, който разбира, че е сляп, не се чувства задоволен и сигурен. Когато човек се чувства силен, не може да види Бога. Когато човек е слаб и се прави на силен чрез ума, представата, чувствата си, пак не може да види Бога.

Всеки от нас си е издигнал различни укрепления, различни стени: някой – добрите си дела, друг – любовта към света; един – остроумието си, втори – красотата си, трети – идеите си, четвърти – чувствата си, пети – ума си. Казваме: „Аз съм такъв, аз съм онакъв”. Какъвто и да си, човече, искаш или не Бога? Какъвто и да си, човече, искаш или не истината? Това „искам” , обаче предполага поемане на отговорност, което в началото е болезнено, а после е радост, свобода. Преди това обаче има болка, има цена, която е разпъването на егоизма ни. Защото зад нашите мотиви се крият преклонение и любов към егото ни. Не можем да се освободим от него и търсим различни начини да се защитим.

Какво прави слепият? Господ му слага малко кал и му казва: ”Иди се умий!” – „Ама ти нормален ли си? По тоя начин ли ще прогледна?!” Ако човек, който се намира в слепота, не проявява послушание към неща, които превъзхождат логиката му, няма да види светлината. Защото това превъзхождане на нашата логика е Кръстът, смирението, неговият кеносис (умаление), изпразването от силата му. Ако не се изпразним от силата си, Бог не може да влезе в живота ни. За слепия това изпразване било, от една страна, слепотата, която той понасял – ако не приемем греховността си, няма да видим Божията светлина, – а от друга – готовността му да излезе извън границите на собствения му егоизъм, сигурност, укрепления. Ами ако някой каже на нас, които сме слепи: „Ще ти сложа кал, отиди да се измиеш и ще прогледнеш”? Слепият проявил послушание. Послушание проявява не някой раболепен човек, а този, който чува. Кой чува, ако не онзи, който се отрича от собствения си глас, от собствения си навик, от собствената си страст. И в това отричане удовлетворява своите истински, дълбоки потребности. Това прави и слепият.

После, защо казваме: „Ама аз искам, аз се опитвам, но защо не става нищо?” Защо? Търсенето на истината предполага нещо – това наше търсене да е придружено от готовността ни да се потрудим да се отречем от нашите страсти, от егоцентричните ни състояния, да излезем от нашето „аз”, което е болезнен процес. Когато още не сме получили благодатта и направим тази крачка, Бог се трогва и ни дава. Правим една стъпка и Той се приближава към нас. Но вместо това, какво искаме ние? Един Бог, Който изведнъж да ни даде светлина, докато ние си стоим със скръстени ръце и задоволяваме страстите си. Казваме си: „Е, все някога ще дойде Бог; нали е любов”. Когато стоим със скръстени ръце, възможно ли е Бог да заработи?

Това, от което има нужда Бог и този, на когото ще погледне, не сме ние малките хора, които идваме на църква, задоволени, които не са готови да пожертват нещо от себе си, но човек, който може да бъде извън църквата, но е готов да излезе от навика, от комфорта, от мекушавостта си и да потърси истината. Защо? В крайна сметка, кой е млад, кой е революционер, ако не този, който поддържа нестихващ копнежа си за истината, не само с ума и представата си, но и на дело. И е готов постоянно да бди за подмладяването на този копнеж за истината. Ние сме се преситили да копнеем за истината, защото си мислим, че така, както живеем – неразумно и в лъжа, сме в Църквата. Желанието ни се е изчерпило, изгубило и ние сме изморени и състарени и не копнеем за истината. Това, което поддържа човека млад и чист е онзи копнеж, който Бог му е вложил и който той свидно пази ненакърним, без да го изразходва в безсмислени неща, но се опитва да го съхрани нестихващ. Дори и да си грешен – млад ли си, имаш ли този копнеж да търсиш или си се изморил от търсене? Защо си се изморил? Защото никога не си търсил; заблуждаваш се, че търсиш. Живеем в страстите си, със скръстени ръце, рахат сме и чакаме изведнъж да дойде Бог и да ни просвети. Но ние не оставяме Бог да действа! Защото Христос е Кръст и Възкресение.

За да може Бог наистина да проникне в дълбините на битието ни, трябва сърцето ни да е готово да се отзове на този Божий призив, на това Божие вдъхновение и просвещение. Коя душа обаче може да получи Божието вдъхновение и да признае Божието просвещение, което вече ни се дава? Сърце, което е изпитало болка, което е разпънато, което жертва; сърце, което кърви. Но ние сме си направили една религия, която санкционира този процес и така никога не можем да видим Христовата светлина и да получим Божието вдъхновение, а оставаме в слепотата си.

Превод от гръцки: Алексей Стамболов


                                  Източник: ПравославиеБГ



Тагове:   неделя на слепия,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13707778
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031