Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2011 23:02 - КОГАТО ВСИЧКО СТАНЕ ХРИСТОС - първа част
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 976 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 20.05.2011 13:24


Когато всичко стане Христос - първа част     


 Автор Архим. Андрей Конанос   
петък, 13 май 2011

Преди малко ми се обади един човек по телефона, за да ме пита дали може да се причасти тези дни, защото се скарал за някакви църковни въпроси. Каза, че се увлякъл, нервирал се на свои познати, скарал се с тях, те му отвърнали... Аз му казах:

- Чедо, какво говориш? Не ти ли казах да не спориш за такива неща? Не можеш да се караш за Христос, не можеш да се караш, за да убедиш другия. Остави човека на мира. Знай, че каквото и да кажеш, каквото и да ти кажат, каквото и да  коментират или обвиняват, никой не може да избегне Христос. Ще намериш Христос, Той ще те намери, ще те потърси, в твоя проблем пак Него  ще потърсиш, към кого ще прибегнеш? Не е ли така? Не е нужно да се караш за Господа, нито да говориш много за това, което вярваш. Не говори много. Аз също не искам да говоря много и да си призная се отегчавам, че говоря толкова. Не се отегчавам от Господа, а от себе си, понеже преди всичко би трябвало да живея Бога, а по-малко да говоря за Него. Христос дойде, за да Го живеем, да Му се насладим, да Го направим наш живот, да стане „животът на нашия живот”, да стане тялото на нашето тяло, кръвта на нашата кръв, да влезем в Неговия дух, да ни приеме Христос. И едва след това да говорим. А ние говорим, говорим, без да живеем и стигнахме до там, че само говорим, без да имаме опит от Христос.

Това е целта. Питаш се накъде бия и какво искам да кажа? Искам да кажа, че не познавам Христос. Това не е хубаво, но е истина. Аз съм като онези, които обвиняват Господа, без да Го познават. Кого обвиняваш? Кого коментираш? Този, Когото не познаваш? Христос не е такъв, какъвто ти казваш. Той  е различен - нещо, което не си доближавал, не си докосвал, не си виждал. Ако видиш Господа, а не  сгради, човеци, творения, институции, системи, тоест не човешкото във всичко това, а Господа, Самия Иисус Христос, тогава няма да можеш да говориш за Него обвинително. Ще бъде невъзможно. Когато Го видиш, ще се смаеш, ще се предадеш, ще Му се отдадеш, Той е Господ, Бог, нашия Създател. Кажи ми обаче, как ще стане това?
 
Ние ставаме на 40, 50, 60 години и още не сме докоснали Господа, още не можем да кажем думите, които  казал св. ап. Павел. Не знам за теб, но за себе си знам. Мнозина от нас не живеят това. Кои думи ли? „За мен животът е Христос, а смъртта придобивка”. Христос е всичко за мене, животът ми няма смисъл без Христос. Той осмисля всичко, разкрасява света, живота ми, сърцето ми, стъпките ми, плановете ми, делата ми. Можеш ли действително да кажеш тези думи? Да кажеш, че не ти, а Христос живее в теб и Той върви, говори, мисли, движи се в тебе, Той просветлява душата ти, битието ти, Той движи членовете ти, можеш ли да кажеш това нещо? Кога ще го кажеш? Миналата година каза, че ще станеш по-добър, тя измина, дойде тази година, кога ще направиш тази стъпка? Кога ще се променим? Кога ще се събудим? Кога ще излезем от летаргията, в която живеем? Говоря за себе си, ти си добър човек, но има и такива като мене, които живеят в летаргия, в греха и се нуждаем от нещо, за  да се пробудим и да тръгнем напред. Защото за някои има не само пролетна, но и зимна, и есенна умора и през цялата година сме уморени, в летаргия, безразлични, умъртвяваме клетките на душата и тялото си. Какво ще стане? Как ще се промени нашият живот? Как ще доближим нашия Творец  и Съдия? Как ще станем Христови приятели? Не го разбирам, не знам как ще стане това.

Беше ми разказал, че както си вървял по пътя, така си бил потънал в терзания, че за малко един автомобил да те блъсне:  „Бях като захласнат от тревогите си, но клаксонът ми пробуди”.

И аз си казвам, кога, Христе, ще се забравя така от Твоята любов? До такава степен да Те възлюбя, че да се замаям. Както ти си се забравил от тревоги и си вървял като отнесен заради проблемите си, така да дойде ден и аз да се замая от усърдната молитва. Ако някой проблем може да те доведе до лудост, ако светската радост те кара да се забравиш, я си представи, ако истински си възлюбил Бога, как би изглеждал? Щеше да летиш другаде, щеше да живееш другаде, ще живееш това, което преживял старецът Софроний Сахаров, когато веднъж бил във Франция, загубил се и три часа се лутал, защото се забравил от усърдна  молитва. Той се изгубил, но бил образован, мъдър човек, а не някой слабоумен да не знае къде се намира, бил е мъдър и премъдър. Молитвата обаче разтапя и мъдрите. Молитвата променя  и преобразява дори премъдрите и ги кара да не знаят къде се намират и да чувстват такава радост, че губят пътя и не знаят къде се намират. Само слушай това! Казвам това, не за да те отчаям, а за да се замислиш.Това, което казваме, не е за да мине времето.  Това са думи, които трябва в определен момент да ни сепнат, да спрем работите си,  да разберем, че говорим, не за да мине денят, да се забавляваме и да чуем нещо духовно. Това са сериозни неща, думи, които, ако правилно ги разберем, нашето сърце трябва да се съживи и да вземем сериозно нашата вяра.

Това не са просто приятни думи, които, ако не ги чуеш, ако не ги приложиш, няма да свърши светът. Това са най-съществените въпроси, които  ще ни съдят. Те са това, което ще видим пред себе си в определен момент, когато ще си тръгнем от този свят. Разбирате ли? Защо живееш? За да се ожениш? Нима за това? Да си купиш кола? Да създадеш деца? Да купиш къща и да инвестираш? Да следваш? Защо живееш? Какво искаш в този свят? Защо си се родил? Къде ще свършиш? Кого дойде да срещнеш в този свят? Кого дойде да намериш, с кого дойде да се съединиш? С мъжа ми, казва жената. И това единение без Христос знаеш ли къде ще завърши? В тлението, в пресищането, в отегчението и накрая в смъртта. Този, когото обичаш, е тленен, ако той не се изкъпе няколко дена, не можеш да го доближиш. Обичаме тленни хора, затова сме се родили? За да възлюбим глината? Не, разбира се. Дойдохме в света, за да възлюбим Господа, за да познаем Бога, нашия Творец, нашия Създател и Господ ти дава спътница, дава ти една дружба, която е сладка и красива, дава ти една жена или мъж, децата ти и всички дарове, които те заобикалят, за да кажеш едно „Слава Тебе, Боже! Благодаря Ти, Боже! Накрая обаче Тебе трябва да намеря и близо до Тебе да стигна!”. Господ е целта на нашия живот, ние живеем, за да живеем близо до Христос, живеем, за да познаем Бога. Ако не направим това, значи с шум и трясък сме се провалили.  Каквото и да казвам, каквото и мисля, зная го. Дълбоко в себе си и ти го знаеш. На изповед казваш: „Отче, аз опитах всичко, преситих се с всичко, отегчих се от всичко и се отчаях от всичко”. И аз отговарям: „Прекрасно е, че се отчая! Идва часът на Христос - да се надяваш и да се очароваш от Него, Който очарова човека, когато той се отчае от всичко друго. Ядох, пих, забавлявах се, нощен живот, пиянствах, разврат, опитах всичко. И сега смирено идвам и прося Божията милост. Идвам, защото нищо не ме изпълни. Ние християните,  църковните хора, нещастните, клетите, окаяните и  недоволните християни, ревнуваме светския живот, защото не го живеем.  И гледаме малко така, с едното око в Христос, а с другото другите хора и малко им завиждаме. „Все се лишаваме!” -от какво си се лишил? Какъв мизерен живот водим... Не съществува по-лошо нещо от това да си християнин и да си оттегчен от това, което правиш като християнин, да не го живееш, да не му се наслаждаваш. В края на краищата, не го прави, живей по друг начин. Опитай се да бъдеш честен със самия себе си – или ще се насладиш на Христос и ще Го живееш или... какво да кажа. Помисли и  се отнеси сериозно към това, защото да си наполовина християнин не доставя радост и щастие. Избери: или ще живееш Христос и Той ще влезе в сърцето ти, във всяка твоя клетка, или ще живееш онова полвинчато нещо, пълно с негодувание, което крие в себе си ад, мъка, мъчение и което наричаш християнски живот. Както този, който е на ръба на хеликоптера, иска да отвори парашута и казва:

- Да скоча или да не скоча, да се спусна в празното пространство или не?

-  Е, реши най-накрая какво ще правиш!

Казваш – „Ще падна!”. Но ако паднеш, ще се отвори парашута и ще се насладиш на атмосферата, падайки и гледайки безкрая на небето. Вземи решение, направи стъпка. Ти все мислиш и не знаеш какво да правиш - и малко църква, и малко от другото, това е едно терзание. Хора обаче, които са живели всички неща от света, вършили са грехове, заплели са се в тях и са се преситили, стигат до Христос.

Един човек отишъл при стареца Порфирий и му казал:

- Отче, преситих се, разочаровах се, опитах всичко.
А той му казал:

-  Знаеш ли защо си изпати така? Защото търсеше от хората и от света нещо, което нямат.

Не търси от хората да ти дадат това, което нямат. Не можеш да търсиш от светските неща това, което нямат. Всички ти дават това, което имат. Какво имат? Тление, болка, относителност, скръб, празнота, хора сме. Идваш да се запознаем, какво очакваш от мен да ти дам? И аз съм човек, и аз ще те разочаровам, и аз ще те изморя, и аз ще създам у тебе отегчение, пресита, ще ти дотегна в един момент, човек съм. Ядеш едно ястие, ще се наситиш, пиеш, забавляваш се, водиш нощен живот, сутринта се събуждаш – и главата ти ври като в казан. Какво очакваш да ти даде този свят? Дава ти това, което има - малкото. Само Бог може да ти даде абсолютното, само Господ изпълва душата ти напълно. Затова Той ти казва:

- Сложи Ме в сърцето си, отвори широко ръцете си, прегърни Ме силно, възлюби ме силно, за да се радваш силно!

И ако направиш това и отвориш обятията си за Христос - и Го поставиш в живота си  - за Христос, а не за хора или вещи, или твари, а за Господа, Който е извор на всяко щастие, тогава ще си много хубав човек, тогава ще си като човека, който ми се обади от Евбея и ми каза:

- Аз съм един много щастлив човек, защото обичам Господа!

А аз му отвърнах:

- Много се радвам! С какво се занимаваш?
- С нищо.
- Защо?
- Защото съм парализиран.
- И защо се чувстваш много щастлив?
- Защото обичам Господа, Той изпълва живота ми!
- Парализиран си, в количка ли си?
- Не, на легло съм, дори на количка не съм.
- И какво правиш?
- Нищо.
- С какво се занимаваш?
- С нищо. Не мога да отида да работя, нито във фабрика, никъде. И прославям Бога, защото до миналата година не можех изобщо да помръдна тялото си, бях напълно неподвижен. От година насам с помощта на лекарите мога да си местя леко главата. Прославям Христос и благодаря за Неговата любов, защото ако преди някоя муха кацнеше на челото ми, трябваше да дойде майка ми или някой друг да я изгони, а  сега сам я изгонвам. Обичам Бога и Му благодаря, че ми дава търпение и сила!

Такъв е Христос... Ела, господин журналисте и съобщи това в новините си. Не го казах аз, не искам, аз, свещеникът, да „промивам мозъците на хората”, каза го парализираният човек. Опитай се ти да дадеш утеха на човек, който не можеше дори една муха да изгони от челото си. Кажи му нещо, с което  да го утешиш и ободриш. Не аз го утеших, защото и аз ти казвам, че причинявам  умора. Сам Господ отиде и го намери. Ела да го видиш. Ела да видиш как Христос изпълва сърцата на хората, когато влезе в тях. Ела да видиш сълзите на каещите се, когато Христос влезе в сърцата на човеците и ги възроди. Ела да видиш сълзи. Тези сълзи, за които казваш „Защо плаче този човек? Защо плаче тази жена?”

Ти обаче не плачеш, защото си християнин, който се е отегчил от своя живот. Ти не плачеш, защото всичко ти е омръзнало. Омръзнало ти е обаче и това, което не си живял. Животът ти е трагедия. И ти си като мене и не водиш борба, не полагаш усилия, не живееш Христос и не знаеш какво губиш. В рая си и на нищо не се наслаждаваш! Гледаш забранения плод, а не всички други плодове, които Господ ти дава, за да се наслаждаваш. Гледаш някакви лишения и казваш:

-  Църквата само това знае: „недей и недей”!

Какво „недей!”? За „недей!” ли ти говоря днес? Църквата е наслаждение, тя е „Да!”, тя е опит от Христос, тя е опитно преживяване, тя е осезаеми неща, тя е Христовото тяло и кръв, тя е Божието докосване, тя е ядене и пиене, тя е чудо, тя е удивление, тя е всички тези дивни неща. 

(Следва продължение)
Превод: К. Константинов


                    Източник: ДвериБГ



Тагове:   христос,


Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13707984
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031